Харитон Генадиев: Разлика между версии
м +Кат |
|||
Ред 45: | Ред 45: | ||
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]] |
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]] |
||
[[Категория:Битолчани]] |
[[Категория:Битолчани]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Български лексикографи]] |
||
[[de:Chariton Genadiew]] |
[[de:Chariton Genadiew]] |
Версия от 10:56, 14 август 2011
Харитон Генадиев | |
български журналист | |
Роден |
Битоля, днес Република Македония |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Братя/сестри | Павел Иванов Генадиев Михаил Генадиев |
Харитон Генадиев в Общомедия |
Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.
Биография
Роден е през 1861 в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия, а по-късно служи в Българската екзархия в Цариград. Връща се в България и от 1903 до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.
Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „Балканска зора“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от 1890 до 1900 година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Журнал за романи и разкази в превод“ (1888 - 1890).
Прави много преводи от френски:
- Александър Дюма - баща, „Граф Монте Кристо“, 1889
- Молиер, „Благородникът“, 1890
- Александър Дюма - баща, „Съвестта“, 1893
- Жул Верн, „Капитан Немо или 2000 левги под море“, 1893
- Жул Верн, „Чанселор“, 1895
- Виктор Юго, „Клетниците“, 1897-1898
- Александър Дюма - баща, „Рицарят на червения дом“, 1918
- Жул Верн, „Около месечината“, 1919
- Жул Верн, „Тайнственият остров“, 1921
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.
Умира на 23 април 1914 в София.[1]
Родословно дърво
Димитър Мокрянин | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Генадий Велешки (1800 — 1876) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Василикия Генадиева | Иван Генадиев (ок. 1830 — 1890) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Райчо Генадиев (1859 — ?) | Харитон Генадиев (1861 — 1914) | Михаил Генадиев (1863 — 1945) | Никола Генадиев (1868 — 1923) | Павел Генадиев (1873 — 1959) | Екатерина Венедикова | Йордан Венедиков (1892 — 1919) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Фео Мустакова (1909 — 2011) | Асен Генадиев (1909 — 1987) | Василка Генадиева (1905 — 1973) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.