Гоно Йотов: Разлика между версии

Гоно Йотов
	Гоно Йотов
гръцки андартски капитан
	Апостолис Матопулос и Гоно Йотов
Роден	1880 Енидже Вардар, днес Гърция
Починал	12 февруари 1911 Ниси, днес Гърция
Семейство
Други роднини	Апостол войвода (първи братовчед)
	Гоно Йотов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 06:41, 8 март 2012

Георги Йотов, наречен Гоно, известен в Гърция като Гонос Йотас или Йоргос Йотас (Шаблон:Lang-el, Γιώργος Γιώτας) e гъркоманин, капитан на гръцка андартска чета в Македония.

Биография

Гоно Йотов е роден в 1880 година в Енидже Вардар (Па̀зар), Османската империя (днес Яница, Гърция). Баща му е от гъркоманското село Кадиново^[1], като едър земевладелец участва в организирането на гръцки комитет в Енидже Вардар^[2]. Според гръцки извори е първи братовчед на войводата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Апостол Петков^[3], в чиято чета той първоначално е четник^[4] между 1900-1904 година^[5].

Четите на Гоно Йотов (седнал вдясно) и Апостолис Матопулос (седнал вляво). Втори от дясно е Стефанос Папагалос.

През октомври 1904 година Гоно повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс (Телос Агапинос), Никифорос (Йоанис Деместихас) и Акритас (Константинос Мазаракис), които са съставени предимно от гръцки военни от Гърция, непознаващи местните условия в Македония и не владеещи български - езикът на местното население. Самият Гоно Йотов научава гръцки език с критски акцент от тях^[6]. Тези няколко гръцки чети, базирани предимно в Негуш, повеждат борба с българските чети на ВМОРО в района на Ениджевардарското езеро, под командата на Апостол войвода.

Четата на Гоно заедно с първата организирана гръцка чета - тази на капитан Петрилос (Константинос Буковалас) връща насилствено към Цариградската патриаршия няколко български села, които преди това са приели върховенството на Българската екзархия - Зорбатово (днес Микро Монастири), Кангалич (Врахия), Кърджалиево (Адендро) и Постол (Пела).

От март 1905 година Гоно Йотов и Петрилос се настаняват в колибите Чекри, Али и Лака и започват да водят сражения с българските чети и заедно с пристигналата чета на капитан Аграс започват да нападат околните български села в областта Сланица - Света Марина (Агия Марина) на 28 март - отблъснати от селската милиция, Янчища (Агиос Георгиос), Агоре, отблъснати от милицията, Голо село (Акролимни), Луковища (Палеа Ликояни), Бозец (Атира), отблъснати от милицията. На 14 ноември 1906 г. четите на Гоно и капитан Аграс нападат базата на Апостол войвода при село Жервохор (Палео Зервохори), но според Христо Силянов са отблъснати с девет убити и няколко ранени, между които самият Аграс.^[7] Гръцки източници твърдят, че андартите са постигнали голяма победа.^[8]

Гоно с четата си от около 35 души продължава сраженията с четите на Апостол през цялата 1907 и 1908 година до Младотурската революция. След Хуриета Гоно продължава натиска над ениджевардарските и негушките села за отказване от Екзархията и преминаване към Патриаршията. В края на 1908 година Гоно извършва престъпление и е принуден да замине за Атина, където със спестяванията си си купува хотел и се поставя на разположение на Генералния щаб на гръцката армия. При завръщането си в Македония Гоно е предаден от старите си сподвижници доктор Антонаки и капитан Апостолис Матопулос, и е убит в сблъсък с османска част в Ениджевардарското езеро край село Ниси на 12 февруари 1911 година.^[9]

Гробът на Гоно Йотов
Площад „Гоно Йотов“ в Енидже Вардар

Бележки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Гоно Йотов.

↑ Кадиново на сайта на Дем Александър Велики
↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.49
↑ "Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000
↑ Πηνελόπη Δέλτα. "Στα μυστικά του Βάλτου", 1937, σ.383-384
↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 122-123.
↑ Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.
↑ Христо Силянов. Борбите към Енидженското езеро, ч.2 (из „Освободителните борби на Македония“, т.II)
↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
↑ Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΗΣΙ

Портал „Македония“

[1] Кадиново на сайта на Дем Александър Велики

[2] Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.49

[3] "Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000

[4] Πηνελόπη Δέλτα. "Στα μυστικά του Βάλτου", 1937, σ.383-384

[5] Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 122-123.

[6] Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.

[7] Христо Силянов. Борбите към Енидженското езеро, ч.2 (из „Освободителните борби на Македония“, т.II)

[8] Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών

[9] Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΗΣΙ

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 [[Картинка:Gono-Iotov-cheta.jpg|мини|ляво|250п|Четите на Гоно Йотов (седнал вдясно) и [[Апостолис Матопулос]] (седнал вляво). Втори от дясно е [[Стефанос Папагалос]].]]
-През октомври [[1904]] година Гоно повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс ([[Телос Агапинос]]), Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) и Акритас ([[Константинос Мазаракис]]), които са съставени предимно от гръцки военни от Гърция, непознаващи местните условия в Македония и не владеещи български - езикът на местното население. Тези няколко гръцки чети, базирани предимно в [[Негуш]], повеждат борба с българските чети на ВМОРО в района на [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]], под командата на Апостол войвода.
+През октомври [[1904]] година Гоно повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс ([[Телос Агапинос]]), Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) и Акритас ([[Константинос Мазаракис]]), които са съставени предимно от гръцки военни от Гърция, непознаващи местните условия в Македония и не владеещи български - езикът на местното население. Самият Гоно Йотов научава гръцки език с критски акцент от тях<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.</ref>. Тези няколко гръцки чети, базирани предимно в [[Негуш]], повеждат борба с българските чети на ВМОРО в района на [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]], под командата на Апостол войвода.
 Четата на Гоно заедно с първата организирана гръцка чета - тази на капитан Петрилос ([[Константинос Буковалас]]) връща насилствено към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] няколко български села, които преди това са приели върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - [[Зорбатово]] (днес Микро Монастири), [[Кангалич]] (Врахия), [[Кърджалиево]] (Адендро) и [[Постол]] (Пела).