Река: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния [[отток]], количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използвъне на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на [[Амазонка]] е оценяван на 100 000 m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209 000 m³/s. |
Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния [[отток]], количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използвъне на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на [[Амазонка]] е оценяван на 100 000 m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209 000 m³/s. |
||
Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река [[Ин]] при нейното сливане с [[Дунав]] е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане [[Сини Нил]] е по-голям по среден отток от [[Бели Нил]], но по-малък по среден минимален отток. Течението на [[Нил]] е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката |
Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река [[Ин]] при нейното сливане с [[Дунав]] е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане [[Сини Нил]] е по-голям по среден отток от [[Бели Нил]], но по-малък по среден минимален отток. Течението на [[Нил]] е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката — оттокът след вливането на река [[Атбара]] е около 2 700 m³/s или над два пъти повече, отколкото при вливането на Нил в [[Средиземно море]]. Средните и абсолютни максимални стойности на оттока се използват при оценка на риска от [[наводнение]]. |
||
=== Дължина === |
=== Дължина === |
||
| Ред 108: | Ред 108: | ||
|} |
|} |
||
[[Водосборен басейн|Водосборният басейн]] е областта от сушата, от която дадена река събира своите води, включително водосборните басейни на нейните притоци. Той е отделен от съседните водосборни басейни с [[вододел]]и. Оттокът на реките зависи до голяма степен от площта на техния водосборен басейн и от климатичните условия в него. Така в областите с екваториален или океански климат реките са значително по-пълноводни от реки с подобен по площ водосборен басейн, но разположен в зони с пустинен или субтропичен климат. Реките с особено големи водосборни басейни, включващи различни климатични области, могат да имат сложен режим на оттока, повлиян от климата в различните части на басейна. Отношението на оттока към площта на водосборния басейн се нарича [[модул на оттока]] и варира в широки граници |
[[Водосборен басейн|Водосборният басейн]] е областта от сушата, от която дадена река събира своите води, включително водосборните басейни на нейните притоци. Той е отделен от съседните водосборни басейни с [[вододел]]и. Оттокът на реките зависи до голяма степен от площта на техния водосборен басейн и от климатичните условия в него. Така в областите с екваториален или океански климат реките са значително по-пълноводни от реки с подобен по площ водосборен басейн, но разположен в зони с пустинен или субтропичен климат. Реките с особено големи водосборни басейни, включващи различни климатични области, могат да имат сложен режим на оттока, повлиян от климата в различните части на басейна. Отношението на оттока към площта на водосборния басейн се нарича [[модул на оттока]] и варира в широки граници — от стойности, близки до 0 в пустинните райони, до повече от 60 l/s·km² в екваториалните области. |
||
Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на [[Амазонка]] или [[Ориноко]], вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като [[пясък|пясъци]] или [[карст]], повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води. |
Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на [[Амазонка]] или [[Ориноко]], вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като [[пясък|пясъци]] или [[карст]], повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води. |
||
| Ред 118: | Ред 118: | ||
Химичният състав на речните води е сложен и зависи от навлизането на вещества от атмосферата, от геоложката основа, през която протичат, и от изхвърляните в тях продукти от дейността на хората. Химичният състав на водата оказва силно въздействие върху растителността и животните в реките, както и върху възможностите за използване на водите от хората. |
Химичният състав на речните води е сложен и зависи от навлизането на вещества от атмосферата, от геоложката основа, през която протичат, и от изхвърляните в тях продукти от дейността на хората. Химичният състав на водата оказва силно въздействие върху растителността и животните в реките, както и върху възможностите за използване на водите от хората. |
||
== Използване на реките == |
|||
[[Файл:Braine-le-Château JPG02.jpg|thumb|right|250px|[[Воденица]] в [[Белгия]]]] |
|||
{{основна|прясна вода|риболов|речен транспорт|ВЕЦ|напояване}} |
|||
От древни времена реките се използват в качеството си на източник на [[прясна вода]], за добив на храна (риболов), за [[воден транспорт|транспортни цели]], в качество на защитна преграда, за разграничаване на територии, като източник на неизчерпаема енергия (за работа на машини и съоръжения (например [[воденица]]) или турбина на [[ВЕЦ]]), за къпане, [[земледелие|напояване на селскостопански земи]] и като място за изхвърляне на отпадъци. |
|||
От хилядолетия реките се използват с навигационни цели. Най-ранните свидетелства за навигация по реките са от цивилизацията по долината на река [[Инд]], съществувала в северозападната част на съвременен [[Пакистан]] около 3 300 г. пр.н.е.<ref>[http://www.panda.org/about_our_earth/about_freshwater/rivers/ Panda.org]</ref> Употребата на речна навигация в стопанските дейности на човека и до днес широко се използва по най-големите реки на света, като Амазонка, Инд, Ганг, Нил и Мисисипи. Количеството на вредните газове, произвеждани от речните [[Съд|съдове]], по целия свят често не се регламентира и не се регулира, което способства за постоянното изхвърляне в [[атмосфера]]та на [[Земя]]та на големи количества [[парникови газове]], както и за повишаване на заболеваемостта сред местното население в резултат на постоянното вдищване на вредни частици, изхвърляни във въздуха от водните транспортни средства.<ref name=Meybeck1993>{{cite journal|journal=Water, Air, & Soil Pollution|volume=70|issue=1–4|pages=443–463|doi=10.1007/BF01105015|title=Riverine transport of atmospheric carbon: Sources, global typology and budget|author=Michel Meybeck|year=1993}}</ref><ref name=Albrecht2003>{{cite journal|journal=Journal of Environmental Radioactivity|volume=66|issue=3|year=2003|pages=295–307|doi=10.1016/S0265-931X(02)00133-9|publisher=Elsevier Science Ltd|title=Validating riverine transport and speciation models using nuclear reactor-derived radiocobalt|author=Achim Albrecht|pmid=12600761}}</ref>. |
|||
Реките играят важна роля в определянето на политическите граници и при защитата на страните от нашествия на външни врагове. Например, [[Дунав]] е част от древните граници на [[Римска империя|Римската империя]], а в днещни времена реката формира голяма част от границата между [[България]] и [[Румъния]]. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 21:58, 13 август 2013
Тази статия е за водния поток. За селото в Южна България вижте Река (село). За селото в Северна България вижте Рекичка (село).
Река̀ е голям естествен воден поток. Началото ѝ може да бъде езеро, извор или сливането на по-малки реки, а краят ѝ - друга река, езеро или море. Съществуват и реки завършващи сляпо в пустини и карстови райони. Пример за такава река е Окаванго, завършваща с делта в пустинята Калахари. Основната част от валежите на сушата преминават през реките, преди да достигнат океана. По-малките реки, вливащи се в реката, се наричат притоци. Елементите на реката са: извор, главна река, речно устие и притоци. Там, където реката се влива в море, се нарича речно устие, а ако то е разделено на ръкави, се казва делта. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република България. Устие с формата на фуния се нарича естуар. Реката има горно, средно и долно течение.
Хидрология
Отток
| Река | Среден отток, m³/s |
|---|---|
| Амазонка | 175 000 |
| Конго | 41 200 |
| Яндзъ | 35 000 |
| Брахмапутра | 33 600 |
| Енисей | 18 040 |
| Замбези | 17 600 |
| Лена | 16 200 |
| Мисисипи | 15 500 |
| Ганг | 15 000 |
| Меконг | 14 800 |
| Вижте още: Списък на реки по отток | |
Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния отток, количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използвъне на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на Амазонка е оценяван на 100 000 m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209 000 m³/s.
Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река Ин при нейното сливане с Дунав е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане Сини Нил е по-голям по среден отток от Бели Нил, но по-малък по среден минимален отток. Течението на Нил е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката — оттокът след вливането на река Атбара е около 2 700 m³/s или над два пъти повече, отколкото при вливането на Нил в Средиземно море. Средните и абсолютни максимални стойности на оттока се използват при оценка на риска от наводнение.
Дължина
| Река | Дължина, km |
|---|---|
| Нил | 6671 |
| Амазонка | 6520 |
| Яндзъ | 6300 |
| Мисисипи-Мисури | 6051 |
| Енисей-Ангара-Селенга-Идер | 5940 |
| Об-Иртиш | 5410 |
| Амур-Аргун-Керулен | 5052 |
| Хуанхъ | 4845 |
| Меконг | 4500 |
| Конго | 4374 |
| Вижте още: Списък на реки по дължина | |
Дължината на реките също е трудна за измерване и често наличните данни са трудносъпоставими. Основните причини за това са:
- Дължината сама по себе си може да се променя, особено при наличие на променливи меандри
- Често малките извивки в горното течение на реките не се взимат под внимание, за разлика от по-големите в долното течение
- При наличие на ръкави понякога е трудно да се определи кой от тях е представителен
Освен тези затруднения самото определение за дължина не е еднозначно. Например, при вливане на реката чрез естуар, тя постепенно се разширява и слива с водния басейн, в който се влива, като за граница на двата водни басейна могат да бъдат приети различни точки. В някои случаи към дължината на река с дадено име се добавят и дължините на нейни притоци, които са по-пълноводни от нея, или просто с добавянето на които би се получила по-голяма дължина. По същия начин ръкавите в речните делти могат да бъдат подбрани, така че да се получи по-голяма дължина, без непременно да са най-пълноводните.
Съставянето на класации на реките по дължина понякога става причина за самоцелното манипулиране на данните, така че да се получи по-голяма дължина. Така дълго време в обращение се намират силно преувеличени данни за дължината на системата Мисури-Мисисипи, а през 2008 година са публикувани формално коректни данни за дължината на Амазонка, в които е добавена дължината на съседния естуар на река Токантинс.
Вж. също речен километър.
Водосборен басейн
| Река | Площ на водосборния басейн, km² |
|---|---|
| Амазонка | 6 144 727 |
| Конго | 3 730 474 |
| Нил | 3 254 555 |
| Мисисипи | 3 202 230 |
| Об | 2 972 497 |
| Парана | 2 582 672 |
| Енисей | 2 554 482 |
| Лена | 2 306 772 |
| Нигер | 2 261 763 |
| Амур | 929 981 |
| Вижте още: Списък на реки по водосборен басейн | |
Водосборният басейн е областта от сушата, от която дадена река събира своите води, включително водосборните басейни на нейните притоци. Той е отделен от съседните водосборни басейни с вододели. Оттокът на реките зависи до голяма степен от площта на техния водосборен басейн и от климатичните условия в него. Така в областите с екваториален или океански климат реките са значително по-пълноводни от реки с подобен по площ водосборен басейн, но разположен в зони с пустинен или субтропичен климат. Реките с особено големи водосборни басейни, включващи различни климатични области, могат да имат сложен режим на оттока, повлиян от климата в различните части на басейна. Отношението на оттока към площта на водосборния басейн се нарича модул на оттока и варира в широки граници — от стойности, близки до 0 в пустинните райони, до повече от 60 l/s·km² в екваториалните области.
Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на Амазонка или Ориноко, вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като пясъци или карст, повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води.
В пустинните райони много реки не достигат до морето, тъй като се изпаряват преди това. Такива безотточни области могат да бъдат сложно преплетени с водосборните басейни на големи реки, като Нил или Нигер, чиято площ по тази причина може да бъде определена само приблизително.
Състав на водите
Химичният състав на речните води е сложен и зависи от навлизането на вещества от атмосферата, от геоложката основа, през която протичат, и от изхвърляните в тях продукти от дейността на хората. Химичният състав на водата оказва силно въздействие върху растителността и животните в реките, както и върху възможностите за използване на водите от хората.
Използване на реките
От древни времена реките се използват в качеството си на източник на прясна вода, за добив на храна (риболов), за транспортни цели, в качество на защитна преграда, за разграничаване на територии, като източник на неизчерпаема енергия (за работа на машини и съоръжения (например воденица) или турбина на ВЕЦ), за къпане, напояване на селскостопански земи и като място за изхвърляне на отпадъци.
От хилядолетия реките се използват с навигационни цели. Най-ранните свидетелства за навигация по реките са от цивилизацията по долината на река Инд, съществувала в северозападната част на съвременен Пакистан около 3 300 г. пр.н.е.[2] Употребата на речна навигация в стопанските дейности на човека и до днес широко се използва по най-големите реки на света, като Амазонка, Инд, Ганг, Нил и Мисисипи. Количеството на вредните газове, произвеждани от речните съдове, по целия свят често не се регламентира и не се регулира, което способства за постоянното изхвърляне в атмосферата на Земята на големи количества парникови газове, както и за повишаване на заболеваемостта сред местното население в резултат на постоянното вдищване на вредни частици, изхвърляни във въздуха от водните транспортни средства.[3][4].
Реките играят важна роля в определянето на политическите граници и при защитата на страните от нашествия на външни врагове. Например, Дунав е част от древните граници на Римската империя, а в днещни времена реката формира голяма част от границата между България и Румъния.
Бележки
- ↑ Gupta, Avijit. Large rivers: geomorphology and management. John Wiley and Sons, 2007. ISBN 9780470849873. p. 31. (на английски)
- ↑ Panda.org
- ↑ Michel Meybeck. Riverine transport of atmospheric carbon: Sources, global typology and budget // Water, Air, & Soil Pollution 70 (1–4). 1993. DOI:10.1007/BF01105015. с. 443–463.
- ↑ Achim Albrecht. Validating riverine transport and speciation models using nuclear reactor-derived radiocobalt // Journal of Environmental Radioactivity 66 (3). Elsevier Science Ltd, 2003. DOI:10.1016/S0265-931X(02)00133-9. с. 295–307.