Разлика между версии на „Рутенски език“

Направо към навигацията Направо към търсенето
форматиране: 8x тире, 3x интервали, заглавие-вложеност, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
(форматиране: 8x тире, 3x интервали, заглавие-вложеност, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js))
{| cellpadding="2" cellspacing="0" style="border:1px solid green; margin:0 0 1em 1em; float:right; width:30%" rules="all"
! colspan="2" bgcolor="lawngreen" style="font-size:120%" | Рутенски
русский языкъ<ref>[http://www.philol.msu.ru/~slavphil/books/21_10_2003.pdf ''Ж. Некрашевич-Короткая''. Лингвонимы восточнославянского культурного региона (историчесикий обзор) // Исследование славянских языков и литератур в высшей школе: достижения и перспективы: Информационные материалы и тезисы докладов международной научной конференции / Под ред. В. П. Гудкова, А. Г. Машковой, С. С. Скорвида. – М., 2003. – С. 150 – 317 с.]</ref><ref>Начальный этап формирования русского национального языка. – Ленинград – 1962. – С. 221</ref>, руский языкъ<ref>А. И. Журавский. [http://www.philology.ru/linguistics3/zhuravsky-78.htm Деловая письменность в системе старобелорусского литературного языка // Восточнославянское и общее языкознание.] – М., 1978. – С. 185—191</ref>
|-
| valign="top"| Говорел се е в:
|-
| valign="top"| Изчезване на езика:
| развил се в [[Беларуски език|беларуски]] и [[Украински език|украински]]
|-
| [[Езикови семейства и езици|Езиково семейство]]
&nbsp;[[Славянски езици|Славянски]]<br/>
&nbsp;&nbsp;[[Източнославянски езици|Източнославянски]]<br/>
&nbsp;&nbsp;&nbsp;'''Старобеларуски''' '''Староукраински'''
|-
! colspan="2" bgcolor="lawngreen" | Кодове на езика
Произхождащ от [[староруски език]], старобеларуски е прародителят на съвременния [[Беларуски език|беларуски]]. Понякога дори е наричан „западно руски“ (на руски ''западнорусский язык''). Тъй като рутенският винаги е бил, така да се каже, [[Диглосия|разговорна, непрестижна]] противоположност на [[Църковнославянски език|църковнославянския език]], той е бил и все още е наричан често ''проста(я) мова'' (буквално „прост език“).
 
===Раздалечаване между книжовните старобеларуски и староруски===
Когато [[североизточната част на Европа]] постепенно се освободила от [[Монголско нашествие в Русия|татарското влияние]], се появили четирима принца, които приели титлата [[велик княз]]. Двама от тях започнали да събират източнославянските територии: единят в [[Москва]], другият във [[Вилнюс]]. В резултат на тези дейности се появили две предимно източнославянски държави, [[велико московско княжество|Великото московско княжество]] (на руски ''Великое Княжество Московское''), което накрая се разгърнало в Руската Империя, и [[Велико Литовско княжество|Великото литовско княжество]] (на старокнижовен литовски ''Didi Kunigiste Letuvos'', на беларуски ''Вялікае Княства Літоўскае'', на украински ''Велике князівство Литовське''), което заемало грубо казано земите на съвременен [[Беларус]], [[Украйна]] и [[Литва]], а по-късно се съединило с [[Полша]], за да образува [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]]. От езикова гледна точка двете държави продължили да използват местните разновидности на книжовния език на Киевска Русия, но заради огромното влияние на полския на запад и на църковнославянския на изток те постепенно израснали в два различни книжовни езика: рутенски в Литва и Жечпосполита и [[История на руския език|(старо)руски]] в Московското княжество. И двата са се наричали ''Руский'' Ruskij или ''Словенский'' (Славявнски), само когато е имало нужда от разграничаване между книжовния език на Московската държава и този на Литва, първият се е наричал ''Московский'' „Руски“ (и рядко вторият ''Литвинский'' „Литовски“).
 
Така до 1800 литературният рутенски език се бил развил в три съвременни книжовни езика. За повече сведения по тяхното по-нататъшно развитие вижте [[беларуски език]], [[русински език]] и [[украински език]].
 
== Бележки ==
<references />
 

Навигация