Двуглав орел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник
Ред 11: Ред 11:
== Римският и византийският орел ==
== Римският и византийският орел ==
През [[2 век пр.н.е.]] [[Древен Рим|римляните]] вземат в пантеона си бог Зевс под името [[Юпитер (бог)|Юпитер]] и едноглав орел става символ на римската държава и военните легиони.
През [[2 век пр.н.е.]] [[Древен Рим|римляните]] вземат в пантеона си бог Зевс под името [[Юпитер (бог)|Юпитер]] и едноглав орел става символ на римската държава и военните легиони.
Още преди времето на император [[Константин Велики]], във [[Византия]] също се е използвал едноглав орел като символ на старата римска държавна власт. Според някои източници символиката на двуглавия орел е пряко свързана с [[Юстиниан I]] (527-565), който обединява под един скиптър [[Източна Римска империя|Източната]] и [[Западна Римска империя]]. {{факт|Според други, като глава на семейството на народите, Юстиниан Велики е искал символно с двуглавия орел да подчертае, че византийският император е владетел от Цариград и на изтока (Азия), и на запада (Европа) - виж [[евроазийство]]. По тази геополитическа концептуална причина ([[Translatio imperii]]), този символ от Византия е заимстван в [[герб]]овете на Свещената Римска империя и наследилата я Австрийска империя на запад като приемници на римско-германската западна цивилизация, а на изток от [[Третия Рим]] - Руската империя, като приемник на гръко-славянската цивилизация по [[Арнолд Тойнби]] ([[Изследване на историята]]).|2016|6|28}}
Още преди времето на император [[Константин Велики]], във [[Византия]] също се е използвал едноглав орел като символ на старата римска държавна власт. Според някои източници символиката на двуглавия орел е пряко свързана с [[Юстиниан I]] (527-565), който обединява под един скиптър [[Източна Римска империя|Източната]] и [[Западна Римска империя]].


== Християнски символ ==
== Християнски символ ==
Ред 33: Ред 33:


== Двуглавият орел в българската държавна традиция ==
== Двуглавият орел в българската държавна традиция ==
Двуглавият орел се среща и върху фрагмент от саркофага на [[Иван Александър]], докато лъвът като български държавен символ е отбелязан за първи път от марокански пътешественик по времето на [[Иван Шишман]].<ref>Най-интересното в случая с българският държавен символ е отритият от Иван Войников и Петър Яначков в интернет най-стар български герб, датиращ от 1295 г. и изобразяващ изправен на задните си крака обърнат на ляво лъв. Според гербовника на лорд Маршал, този герб принадлежал на Краля на България. Интересното в случая е титулатурата "крал". За крал на България по това време може да претендират Урошите (всичките носят такъв или подобен титул) и унгарските крале. На кой от двамата крале (Стефан Милутин и Андраш III, като последния Арпад) е принадлежал въпросния български герб е спорно, понеже и двамата владетели са владеели български земи по това време. По-вероятна е хипотезата, този български герб да е принадлежал на унгарския крал, понеже Стефан Милутин е ориентирал своята политика на юг към Палеологова Византия, а и съпругата му по това време Анна Тертер (до 1299 г.) има като фамилен символ изобразен двуглав орел. {{cite book |last= Ковачев |first= Ганчо |authorlink= Георги Ковачев |title= Средновековна хералдика, стр. 54-55 |year= 2005 |publisher= Издателство "Фабер", ISBN 954-775-487-4}}</ref>
{{факт|Двуглавият орел се среща за първи път като изображение на монети емитирани от цар [[Георги I Тертер]]. Според изследователя Христо Дерменджиев, двуглавият орел е династичен символ на [[Тертеровци]]. Интересното в случая е това, че символът е разкрит в Търново близо век, преди да бъде изобразен върху монетите на [[Палеолози]]те. Освен това, царската дъщеря [[Анна Тертер]], става рашка кралица, а според Троношкия летопис е и майка на [[Стефан Дечански]], откъдето пък се демонстрира приемственост в [[Душаново царство|Душановото царство]].|2016|6|28}}

{{факт|В Търновското царство, изображение на двуглав орел с [[монограм]] на [[Михаил Шишман]] е открит върху капител от дворцовата църква в [[Царевец]].|2016|6|28}} Двуглавият орел се среща и върху фрагмент от саркофага на [[Иван Александър]], докато лъвът като български държавен символ е отбелязан за първи път от марокански пътешественик по времето на [[Иван Шишман]].<ref>Най-интересното в случая с българският държавен символ е отритият от Иван Войников и Петър Яначков в интернет най-стар български герб, датиращ от 1295 г. и изобразяващ изправен на задните си крака обърнат на ляво лъв. Според гербовника на лорд Маршал, този герб принадлежал на Краля на България. Интересното в случая е титулатурата "крал". За крал на България по това време може да претендират Урошите (всичките носят такъв или подобен титул) и унгарските крале. На кой от двамата крале (Стефан Милутин и Андраш III, като последния Арпад) е принадлежал въпросния български герб е спорно, понеже и двамата владетели са владеели български земи по това време. По-вероятна е хипотезата, този български герб да е принадлежал на унгарския крал, понеже Стефан Милутин е ориентирал своята политика на юг към Палеологова Византия, а и съпругата му по това време Анна Тертер (до 1299 г.) има като фамилен символ изобразен двуглав орел. {{cite book |last= Ковачев |first= Ганчо |authorlink= Георги Ковачев |title= Средновековна хералдика, стр. 54-55 |year= 2005 |publisher= Издателство "Фабер", ISBN 954-775-487-4}}</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 12:37, 3 август 2016

Гербът на Палеолозите

Двуглавият орел е стар символ, появил се за пръв път в Месопотамия около 15 век пр.н.е. като дуалистичен символ на стара религия. Този раздвоен символ се свързва с Зороастрийското учение, според което добрият бог на светлината Ахура Мазда се бие с бога на мрака Ариман.

Аналогии в Древна Гърция

В древногръцката цивилизация през 8 век пр.н.е. върховен бог става Зевс, господар на небето, гръмотевиците и времето. Според гръцките легенди бог Зевс седял на престола си на планината Олимп, държал в лявата си ръка светкавица, а в дясната - скиптър с изправен върху него орел.

Първи царски символ

В развалини близо до турското село Уъйюк, намиращо се в древната област Кападокия, на границата с друга древна област Асирия е намерено изображение на двуглав орел, отнасящо се към епохата на мидийския цар Киаксар (635-596 г. пр.н.е). Едноглавия орел у персите служи като знак за върховна власт, откъдето може да се предположи, че находката от Уъйюк символизира обединението на Мидийското царство с Асирийското през 598 г. пр.н.е.

Римският и византийският орел

През 2 век пр.н.е. римляните вземат в пантеона си бог Зевс под името Юпитер и едноглав орел става символ на римската държава и военните легиони. Още преди времето на император Константин Велики, във Византия също се е използвал едноглав орел като символ на старата римска държавна власт. Според някои източници символиката на двуглавия орел е пряко свързана с Юстиниан I (527-565), който обединява под един скиптър Източната и Западна Римска империя.

Християнски символ

В християнската традиция орелът е знак на свети Йоан Богослов и символизира духовните висини, до които се е изкачил този създател на Евангелията и на Апокалипсиса.

През 10 век във Византия отново се появява древният двуглав орел, но сега вече като символ на христовите думи: „Кесаревото - кесарю, божието - богу“, т.е. символизира баланса между божественото и земното. Този византийски двуглав орел с полуразперени крила в хералдиката е познат като двуглав орел в полет. След падането на Византия двуглавия орел се появява като символ на държави, считащи себе си за приемници на "Източния Рим" - Свещената Римска империя, Руската империя, а също и на фамилии, произхождащи от Византия или имащи тесни династични връзки с тях.

Двуглавият орел се отнася към групата на фантастическите гербови фигури и изобраява орел, имащ две глави, обърнати на дясна и лява хералдическа страна.

В западноевропейската хералдика тази фигура се появява за пръв път през XIII век, на монетите на Людвиг Баварски 1330 г. и гербовете на бургграфофе на Вюрцбург и Савойскте графове. Като държавна емблема на Свещената Римска империя двуглавият орел е приет още през XV век. Той е черен на златен щит, със златни клюнове и нокти; главите на орела са окръжени с ореоли. Едва в по-ново време орела е увенчан с корони, а в ноктите поставят скиптър и държавен меч — в десните и държава — в лявата.

Двуглавият орел се среща още:

Двуглавият орел в българската държавна традиция

Двуглавият орел се среща и върху фрагмент от саркофага на Иван Александър, докато лъвът като български държавен символ е отбелязан за първи път от марокански пътешественик по времето на Иван Шишман.[1]

Източници

  1. Най-интересното в случая с българският държавен символ е отритият от Иван Войников и Петър Яначков в интернет най-стар български герб, датиращ от 1295 г. и изобразяващ изправен на задните си крака обърнат на ляво лъв. Според гербовника на лорд Маршал, този герб принадлежал на Краля на България. Интересното в случая е титулатурата "крал". За крал на България по това време може да претендират Урошите (всичките носят такъв или подобен титул) и унгарските крале. На кой от двамата крале (Стефан Милутин и Андраш III, като последния Арпад) е принадлежал въпросния български герб е спорно, понеже и двамата владетели са владеели български земи по това време. По-вероятна е хипотезата, този български герб да е принадлежал на унгарския крал, понеже Стефан Милутин е ориентирал своята политика на юг към Палеологова Византия, а и съпругата му по това време Анна Тертер (до 1299 г.) има като фамилен символ изобразен двуглав орел. Ковачев, Ганчо. Средновековна хералдика, стр. 54-55. Издателство "Фабер", ISBN 954-775-487-4, 2005.

Галерия

Вижте още