Чуковец (област Перник): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎История: ; форматиране: 5x тире, интервал, кавички (ползвайки Advisor)
м форматиране: 10x кавички, 5x тире, 3x нов ред, 3x точка, 2 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 16: Ред 16:
'''Чуковец''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Радомир]], [[област Перник]].
'''Чуковец''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Радомир]], [[област Перник]].
[[File:Municipality office in Chukovets Pernik Province.JPG|thumb|left|Кметското наместничество]]
[[File:Municipality office in Chukovets Pernik Province.JPG|thumb|left|Кметското наместничество]]

== География ==
== География ==
Село Чуковец е разположено в югоизточната част на [[Радомирско поле|Радомирското поле]]. [[Радомир]] отстои на 12 km., [[Дупница]] на 18 km., а [[Перник]] на 24 km. В древността това поле е било дъно на езеро, и районът се е наричал [[Мраката]], поради честите мъгли. Връзката с по-горните градове се извършва чрез автотранспорт и по жп линията [[София]] - Дупница, като има спирка за влака. С автомобил се излиза на [[магистрала]]та София - [[Кулата]] при възел [[Долна Диканя]], като разстоянието до София е 55 km. Селото е разположено също в подножието на източния рид на [[Коньовска планина|Коньовската планина]], с най-висока точка връх [[Гола глава|Виден]] с височина 1487 m.
Село Чуковец е разположено в югоизточната част на [[Радомирско поле|Радомирското поле]]. [[Радомир]] отстои на 12 km., [[Дупница]] на 18 km., а [[Перник]] на 24 km. В древността това поле е било дъно на езеро, и районът се е наричал [[Мраката]], поради честите мъгли. Връзката с по-горните градове се извършва чрез автотранспорт и по жп линията [[София]] – Дупница, като има спирка за влака. С автомобил се излиза на [[магистрала]]та София – [[Кулата]] при възел [[Долна Диканя]], като разстоянието до София е 55 km. Селото е разположено също в подножието на източния рид на [[Коньовска планина|Коньовската планина]], с най-висока точка връх [[Гола глава|Виден]] с височина 1487 m.


== История ==
== История ==
Ред 25: Ред 26:


== Религии ==
== Религии ==
[[File:Saint Nicolas church in Chukovets Pernik Province.JPG|thumb|Църквата "Св.Никола-Летни"]]
[[File:Saint Nicolas church in Chukovets Pernik Province.JPG|thumb|Църквата „Св.Никола-Летни“]]
Селската черква "Св.Никола-Летни" е строена около 1674 г., като е била вкопана в земята, обиколена от дървета, с размери само 7 на 5 м.Според някои изследвания черквата е строена около 1550. По това време от 49 села и махали в Радомирско е имало само 6 черкви, строени от Охридската архиепископия, а именно в селата– Чуковец, Прибой, Старо село, Долни Раковец, Горна Диканя и Радибош и Червена могила. През 1842 г. черквата е разширена и изографисана от Димитър Зографски, художник от Самоковската школа. В района на селото е имало още три черкви, разрушени от турците. Едната е била в района на местност "Бутир", другата в "Ласкарци" и третата на връх "Гола глава". Сегашната черква "Св. Никола-Летни" е носила името "Св. Троица" до 1900 г. Днес тя е пред срутване, поради падане на покрива на черквата.През 2012 г.бизнесмена Сашо Въжаров започна ремонт и възстановяване на черквата.Заедно с кмета Георги Тренчев и земеделския производител Георги Станков - до 2 години ще завършат окончателно ремонта и реставрацията на стенописите и околното пространство.Браво на тези родолюбци и патриоти.
Селската черква „Св.Никола-Летни“ е строена около 1674 г., като е била вкопана в земята, обиколена от дървета, с размери само 7 на 5 м.Според някои изследвания черквата е строена около 1550. По това време от 49 села и махали в Радомирско е имало само 6 черкви, строени от Охридската архиепископия, а именно в селата– Чуковец, Прибой, Старо село, Долни Раковец, Горна Диканя и Радибош и Червена могила. През 1842 г. черквата е разширена и изографисана от Димитър Зографски, художник от Самоковската школа. В района на селото е имало още три черкви, разрушени от турците. Едната е била в района на местност „Бутир“, другата в „Ласкарци“ и третата на връх „Гола глава“. Сегашната черква „Св. Никола-Летни“ е носила името „Св. Троица“ до 1900 г. Днес тя е пред срутване, поради падане на покрива на черквата. През 2012 г.бизнесмена Сашо Въжаров започна ремонт и възстановяване на черквата. Заедно с кмета Георги Тренчев и земеделския производител Георги Станков – до 2 години ще завършат окончателно ремонта и реставрацията на стенописите и околното пространство. Браво на тези родолюбци и патриоти.


== Обществени институции ==
== Обществени институции ==
Децата от селото са започнали да учат при поп Никола и поп Алексо и поп Ненко през [[1829]] г. в килийно училище. По късно след [[1878]] г. започва и светско обучение до четвърто отделение. През [[1927]] г. се построява ново училище за обучение на децата до 7 клас. Училището се наименува "Васил Левски". През [[1933]] г. се основава и читалище под името "Христо Ботев". Училището и читалището дават образование и знания на стотици деца от селото.
Децата от селото са започнали да учат при поп Никола и поп Алексо и поп Ненко през [[1829]] г. в килийно училище. По късно след [[1878]] г. започва и светско обучение до четвърто отделение. През [[1927]] г. се построява ново училище за обучение на децата до 7 клас. Училището се наименува „Васил Левски“. През [[1933]] г. се основава и читалище под името „Христо Ботев“. Училището и читалището дават образование и знания на стотици деца от селото.


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
Средновековна църква „Св.Никола-Летни“ - старото име до 1900 г. е Света Тройца с. Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно-плановото решение строежа на църквата се отнася към 16-17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски [[зограф]]и.
Средновековна църква „Св.Никола-Летни“ – старото име до 1900 г. е Света Тройца с. Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно-плановото решение строежа на църквата се отнася към 16 – 17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски [[зограф]]и.


След повече от 20-годишни проучвания през 2005 г. излезе от печат книгата "Летопис из миналото на село Чуковец — Радомирско", от Стефчо Г. Палакаркин, краевед-изследовател, любител-историк, родом от селото, от която книга са добавени данни тук.
След повече от 20-годишни проучвания през 2005 г. излезе от печат книгата „Летопис из миналото на село Чуковец – Радомирско“, от Стефчо Г. Палакаркин, краевед-изследовател, любител-историк, родом от селото, от която книга са добавени данни тук.


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
Ред 42: Ред 43:


== Други ==
== Други ==

<!-- === Кухня === -->
<!-- === Кухня === -->

== Стенописи от църквата Св. Никола-Летни ==
== Стенописи от църквата Св. Никола-Летни ==
<Gallery>
<Gallery>

Версия от 09:34, 16 март 2018

За другото българско село вижте Чуковец (Област Силистра).

Чуковец
Общи данни
Население163 души[1] (15 март 2024 г.)
9,32 души/km²
Землище17,545 km²
Надм. височина692 m
Пощ. код2425
Тел. код077221
МПС кодРК
ЕКАТТЕ81709
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Радомир
Кирил Стоев
(ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023)
Чуковец в Общомедия

Чуковец е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

Кметското наместничество

География

Село Чуковец е разположено в югоизточната част на Радомирското поле. Радомир отстои на 12 km., Дупница на 18 km., а Перник на 24 km. В древността това поле е било дъно на езеро, и районът се е наричал Мраката, поради честите мъгли. Връзката с по-горните градове се извършва чрез автотранспорт и по жп линията София – Дупница, като има спирка за влака. С автомобил се излиза на магистралата София – Кулата при възел Долна Диканя, като разстоянието до София е 55 km. Селото е разположено също в подножието на източния рид на Коньовската планина, с най-висока точка връх Виден с височина 1487 m.

История

Военен паметник
Паметник на съветски пилоти, загинали през 1944 г. на летището край Чуковец

Първи сведения за село Чуковец има в ориенталския отдел на Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий. В изследване на проф. Хр. Гандев и Р.Стойков „Българската народност през 15 век“ пише следното: Село Чуковча, кааза (нахия) Радомир, санджак— Кюстендил има: 20 хаане (домакинства) вдовици – 7, войнугани – 3, диване – 1. Селото дължи – 110 акчета на бея в Радомир. Тези данни са относно първото преброяване на населението от турците през 1505 г. в Радомирско. Селото е съществувало и по времето на Втората българска държава 1187 – 1396 г. Основание за това дава крепостта Градище, която турците са унищожили. Крепостта е строена с наблюдателна кула по времето на цар Михаил Шишман през 1225.

Религии

Църквата „Св.Никола-Летни“

Селската черква „Св.Никола-Летни“ е строена около 1674 г., като е била вкопана в земята, обиколена от дървета, с размери само 7 на 5 м.Според някои изследвания черквата е строена около 1550. По това време от 49 села и махали в Радомирско е имало само 6 черкви, строени от Охридската архиепископия, а именно в селата– Чуковец, Прибой, Старо село, Долни Раковец, Горна Диканя и Радибош и Червена могила. През 1842 г. черквата е разширена и изографисана от Димитър Зографски, художник от Самоковската школа. В района на селото е имало още три черкви, разрушени от турците. Едната е била в района на местност „Бутир“, другата в „Ласкарци“ и третата на връх „Гола глава“. Сегашната черква „Св. Никола-Летни“ е носила името „Св. Троица“ до 1900 г. Днес тя е пред срутване, поради падане на покрива на черквата. През 2012 г.бизнесмена Сашо Въжаров започна ремонт и възстановяване на черквата. Заедно с кмета Георги Тренчев и земеделския производител Георги Станков – до 2 години ще завършат окончателно ремонта и реставрацията на стенописите и околното пространство. Браво на тези родолюбци и патриоти.

Обществени институции

Децата от селото са започнали да учат при поп Никола и поп Алексо и поп Ненко през 1829 г. в килийно училище. По късно след 1878 г. започва и светско обучение до четвърто отделение. През 1927 г. се построява ново училище за обучение на децата до 7 клас. Училището се наименува „Васил Левски“. През 1933 г. се основава и читалище под името „Христо Ботев“. Училището и читалището дават образование и знания на стотици деца от селото.

Културни и природни забележителности

Средновековна църква „Св.Никола-Летни“ – старото име до 1900 г. е Света Тройца с. Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно-плановото решение строежа на църквата се отнася към 16 – 17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски зографи.

След повече от 20-годишни проучвания през 2005 г. излезе от печат книгата „Летопис из миналото на село Чуковец – Радомирско“, от Стефчо Г. Палакаркин, краевед-изследовател, любител-историк, родом от селото, от която книга са добавени данни тук.

Редовни събития

Ежегоден събор на селото, в последната събота на месец август или на 28 август, когато е празникът Успение на Св. Мария Богородица.

Други

Стенописи от църквата Св. Никола-Летни

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България