Чуковец (област Перник): Разлика между версии
м форматиране: 10x кавички, 5x тире, 3x нов ред, 3x точка, 2 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 16: | Ред 16: | ||
'''Чуковец''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Радомир]], [[област Перник]]. |
'''Чуковец''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Радомир]], [[област Перник]]. |
||
[[File:Municipality office in Chukovets Pernik Province.JPG|thumb|left|Кметското наместничество]] |
[[File:Municipality office in Chukovets Pernik Province.JPG|thumb|left|Кметското наместничество]] |
||
== География == |
== География == |
||
Село Чуковец е разположено в югоизточната част на [[Радомирско поле|Радомирското поле]]. [[Радомир]] отстои на 12 km., [[Дупница]] на 18 km., а [[Перник]] на 24 km. В древността това поле е било дъно на езеро, и районът се е наричал [[Мраката]], поради честите мъгли. Връзката с по-горните градове се извършва чрез автотранспорт и по жп линията [[София]] |
Село Чуковец е разположено в югоизточната част на [[Радомирско поле|Радомирското поле]]. [[Радомир]] отстои на 12 km., [[Дупница]] на 18 km., а [[Перник]] на 24 km. В древността това поле е било дъно на езеро, и районът се е наричал [[Мраката]], поради честите мъгли. Връзката с по-горните градове се извършва чрез автотранспорт и по жп линията [[София]] – Дупница, като има спирка за влака. С автомобил се излиза на [[магистрала]]та София – [[Кулата]] при възел [[Долна Диканя]], като разстоянието до София е 55 km. Селото е разположено също в подножието на източния рид на [[Коньовска планина|Коньовската планина]], с най-висока точка връх [[Гола глава|Виден]] с височина 1487 m. |
||
== История == |
== История == |
||
Ред 25: | Ред 26: | ||
== Религии == |
== Религии == |
||
[[File:Saint Nicolas church in Chukovets Pernik Province.JPG|thumb|Църквата |
[[File:Saint Nicolas church in Chukovets Pernik Province.JPG|thumb|Църквата „Св.Никола-Летни“]] |
||
Селската черква |
Селската черква „Св.Никола-Летни“ е строена около 1674 г., като е била вкопана в земята, обиколена от дървета, с размери само 7 на 5 м.Според някои изследвания черквата е строена около 1550. По това време от 49 села и махали в Радомирско е имало само 6 черкви, строени от Охридската архиепископия, а именно в селата– Чуковец, Прибой, Старо село, Долни Раковец, Горна Диканя и Радибош и Червена могила. През 1842 г. черквата е разширена и изографисана от Димитър Зографски, художник от Самоковската школа. В района на селото е имало още три черкви, разрушени от турците. Едната е била в района на местност „Бутир“, другата в „Ласкарци“ и третата на връх „Гола глава“. Сегашната черква „Св. Никола-Летни“ е носила името „Св. Троица“ до 1900 г. Днес тя е пред срутване, поради падане на покрива на черквата. През 2012 г.бизнесмена Сашо Въжаров започна ремонт и възстановяване на черквата. Заедно с кмета Георги Тренчев и земеделския производител Георги Станков – до 2 години ще завършат окончателно ремонта и реставрацията на стенописите и околното пространство. Браво на тези родолюбци и патриоти. |
||
== Обществени институции == |
== Обществени институции == |
||
Децата от селото са започнали да учат при поп Никола и поп Алексо и поп Ненко през [[1829]] г. в килийно училище. По късно след [[1878]] г. започва и светско обучение до четвърто отделение. През [[1927]] г. се построява ново училище за обучение на децата до 7 клас. Училището се наименува |
Децата от селото са започнали да учат при поп Никола и поп Алексо и поп Ненко през [[1829]] г. в килийно училище. По късно след [[1878]] г. започва и светско обучение до четвърто отделение. През [[1927]] г. се построява ново училище за обучение на децата до 7 клас. Училището се наименува „Васил Левски“. През [[1933]] г. се основава и читалище под името „Христо Ботев“. Училището и читалището дават образование и знания на стотици деца от селото. |
||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
Средновековна църква „Св.Никола-Летни“ |
Средновековна църква „Св.Никола-Летни“ – старото име до 1900 г. е Света Тройца с. Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно-плановото решение строежа на църквата се отнася към 16 – 17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски [[зограф]]и. |
||
След повече от 20-годишни проучвания през 2005 г. излезе от печат книгата |
След повече от 20-годишни проучвания през 2005 г. излезе от печат книгата „Летопис из миналото на село Чуковец – Радомирско“, от Стефчо Г. Палакаркин, краевед-изследовател, любител-историк, родом от селото, от която книга са добавени данни тук. |
||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
Ред 42: | Ред 43: | ||
== Други == |
== Други == |
||
<!-- === Кухня === --> |
<!-- === Кухня === --> |
||
== Стенописи от църквата Св. Никола-Летни == |
== Стенописи от църквата Св. Никола-Летни == |
||
<Gallery> |
<Gallery> |
Версия от 09:34, 16 март 2018
- За другото българско село вижте Чуковец (Област Силистра).
Чуковец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 163 души[1] (15 март 2024 г.) 9,32 души/km² |
Землище | 17,545 km² |
Надм. височина | 692 m |
Пощ. код | 2425 |
Тел. код | 077221 |
МПС код | РК |
ЕКАТТЕ | 81709 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Перник |
Община – кмет | Радомир Кирил Стоев (ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023) |
Чуковец в Общомедия |
Чуковец е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.
География
Село Чуковец е разположено в югоизточната част на Радомирското поле. Радомир отстои на 12 km., Дупница на 18 km., а Перник на 24 km. В древността това поле е било дъно на езеро, и районът се е наричал Мраката, поради честите мъгли. Връзката с по-горните градове се извършва чрез автотранспорт и по жп линията София – Дупница, като има спирка за влака. С автомобил се излиза на магистралата София – Кулата при възел Долна Диканя, като разстоянието до София е 55 km. Селото е разположено също в подножието на източния рид на Коньовската планина, с най-висока точка връх Виден с височина 1487 m.
История
Първи сведения за село Чуковец има в ориенталския отдел на Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий. В изследване на проф. Хр. Гандев и Р.Стойков „Българската народност през 15 век“ пише следното: Село Чуковча, кааза (нахия) Радомир, санджак— Кюстендил има: 20 хаане (домакинства) вдовици – 7, войнугани – 3, диване – 1. Селото дължи – 110 акчета на бея в Радомир. Тези данни са относно първото преброяване на населението от турците през 1505 г. в Радомирско. Селото е съществувало и по времето на Втората българска държава 1187 – 1396 г. Основание за това дава крепостта Градище, която турците са унищожили. Крепостта е строена с наблюдателна кула по времето на цар Михаил Шишман през 1225.
Религии
Селската черква „Св.Никола-Летни“ е строена около 1674 г., като е била вкопана в земята, обиколена от дървета, с размери само 7 на 5 м.Според някои изследвания черквата е строена около 1550. По това време от 49 села и махали в Радомирско е имало само 6 черкви, строени от Охридската архиепископия, а именно в селата– Чуковец, Прибой, Старо село, Долни Раковец, Горна Диканя и Радибош и Червена могила. През 1842 г. черквата е разширена и изографисана от Димитър Зографски, художник от Самоковската школа. В района на селото е имало още три черкви, разрушени от турците. Едната е била в района на местност „Бутир“, другата в „Ласкарци“ и третата на връх „Гола глава“. Сегашната черква „Св. Никола-Летни“ е носила името „Св. Троица“ до 1900 г. Днес тя е пред срутване, поради падане на покрива на черквата. През 2012 г.бизнесмена Сашо Въжаров започна ремонт и възстановяване на черквата. Заедно с кмета Георги Тренчев и земеделския производител Георги Станков – до 2 години ще завършат окончателно ремонта и реставрацията на стенописите и околното пространство. Браво на тези родолюбци и патриоти.
Обществени институции
Децата от селото са започнали да учат при поп Никола и поп Алексо и поп Ненко през 1829 г. в килийно училище. По късно след 1878 г. започва и светско обучение до четвърто отделение. През 1927 г. се построява ново училище за обучение на децата до 7 клас. Училището се наименува „Васил Левски“. През 1933 г. се основава и читалище под името „Христо Ботев“. Училището и читалището дават образование и знания на стотици деца от селото.
Културни и природни забележителности
Средновековна църква „Св.Никола-Летни“ – старото име до 1900 г. е Света Тройца с. Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно-плановото решение строежа на църквата се отнася към 16 – 17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски зографи.
След повече от 20-годишни проучвания през 2005 г. излезе от печат книгата „Летопис из миналото на село Чуковец – Радомирско“, от Стефчо Г. Палакаркин, краевед-изследовател, любител-историк, родом от селото, от която книга са добавени данни тук.
Редовни събития
Ежегоден събор на селото, в последната събота на месец август или на 28 август, когато е празникът Успение на Св. Мария Богородица.
Други
Стенописи от църквата Св. Никола-Летни
Външни препратки
|