Планиница (община Цариброд): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
Често, за да разграничават селото в Западните покрайнини от това в съседната [[Пирот (община)|община Пирот]] е наричано '''Горна Планиница''' ({{lang-sr|Горња Планиница}}) или '''Бугарска Планиница'''. |
Често, за да разграничават селото в Западните покрайнини от това в съседната [[Пирот (община)|община Пирот]] е наричано '''Горна Планиница''' ({{lang-sr|Горња Планиница}}) или '''Бугарска Планиница'''. |
||
==История== |
==История== |
||
Селото е споменато като Планинци в османски регистър от ХV век. [[Тимар]] е на диздаря Саруч, има 28 домакинства, две вдовици и общ приход - 2487 [[акче|акчета]].<ref>[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-07#page/15/mode/1up Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 28.]</ref>. |
Селото е споменато като ''Планинци'' в османски регистър от ХV век. [[Тимар]] е на диздаря Саруч, има 28 домакинства, две вдовици и общ приход - 2487 [[акче|акчета]].<ref>[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-07#page/15/mode/1up Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 28.]</ref>. В регистър на [[войнуци|войнушките]] бащини от [[1606]] година селото е посочено като ''Планинче'', спадащо към [[каза]] [[Шекир кьой]]. Има една войнушка бащина - на Джордже Димитри.<ref>Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243.</ref> |
||
При прокарването на границата по [[Берлински договор|Берлинския договор]] от [[1878]] година селото е разделено на две. Една, част, която започва да се нарича и [[Долна Планиница]], е включена в [[Кралство Сърбия]], а другата, Долна Планиница - в [[Княжество България]].<ref name="Ћирић,160">[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Pirotski_zbornik/NBPI-zbornik-08#page/160/mode/1up Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 160.]</ref> |
|||
През 1909 Планиница има 9 къщи, 10 венчила и 63 жители.<ref>Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 90.</ref> |
|||
От ноември [[1920]] година до април [[1941]] година и от [[1944]] година Планиница е в състава на [[Сърбия]] (Кралство на сърби, хървати и словенци, [[Югославия]]). През [[1941]]-[[1944]] година Планиница, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление. |
|||
==Население== |
|||
* 1948 - 147 жители. |
|||
* 1953 - 146 жители. |
|||
* 1961 - 111 жители. |
|||
* 1971 - 71 жители. |
|||
* 1981 - 35 жители. |
|||
* 1991 - 15 жители. |
|||
* 2002 - 8 жители. |
|||
* 2011 - 2 жители. |
|||
При преброяването от 2002 година шестима жители на Планиница са записани като българи, а двама - като сърби. |
|||
== Забележителности == |
== Забележителности == |
||
* [[Планинички манастир|Планинички манастир „Свети Никола“]] |
* [[Планинички манастир|Планинички манастир „Свети Никола“]] |
||
Версия от 18:14, 26 април 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Планиница.
| Планиница Планиница/Planinica | |
  Планиница | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 543 m |
| Население | 8 души (2002) |
| Планиница в Общомедия | |
Планиница е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 година населението му е 9 души, докато през 1991 г. е било 15 души. В селото живеят предимно българи.
Често, за да разграничават селото в Западните покрайнини от това в съседната община Пирот е наричано Горна Планиница (Шаблон:Lang-sr) или Бугарска Планиница.
История
Селото е споменато като Планинци в османски регистър от ХV век. Тимар е на диздаря Саруч, има 28 домакинства, две вдовици и общ приход - 2487 акчета.[1]. В регистър на войнушките бащини от 1606 година селото е посочено като Планинче, спадащо към каза Шекир кьой. Има една войнушка бащина - на Джордже Димитри.[2]
При прокарването на границата по Берлинския договор от 1878 година селото е разделено на две. Една, част, която започва да се нарича и Долна Планиница, е включена в Кралство Сърбия, а другата, Долна Планиница - в Княжество България.[3]
През 1909 Планиница има 9 къщи, 10 венчила и 63 жители.[4]
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Планиница е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия). През 1941-1944 година Планиница, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление.
Население
- 1948 - 147 жители.
- 1953 - 146 жители.
- 1961 - 111 жители.
- 1971 - 71 жители.
- 1981 - 35 жители.
- 1991 - 15 жители.
- 2002 - 8 жители.
- 2011 - 2 жители.
При преброяването от 2002 година шестима жители на Планиница са записани като българи, а двама - като сърби.
Забележителности
Бележки
- ↑ Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 28.
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243.
- ↑ Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 160.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 90.
| ||||||||||||||||||||||||