Жилищна кооперация

Жилищна кооперация в София на арх. Георги Овчаров, 1929 г.

Жилищна кооперация, също кооперативен дом или кооперативна палата, е наименование на вид апартаментна жилищна сграда, разпространен в България. Обикновено са поне на 3 етажа.

Строежът на сградата се извършва на кооперативни начала – отделни семейства се организират в кооперативно сдружение. То действа в ролята на възложител – наема архитект да изготви проекта и строител да построи жилищната сграда с апартаменти като жилищни единици.

История в България

Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на 1920-те год. по време на правителството на Александър Стамболийски, когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в София поради възникналия след Първата световна война жилищен проблем и придошлите преселници от другите райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като Варна и Бургас.

Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 1920-те год., когато са построени сградите „Асеновец“ (на пл. „Орлов мост“), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през 1930-те год. (като „Царевец“ на Орлов мост). Днес те доминират в централните части на София, като оформят облика на Центъра на столицата. Строителството им продължава до 1946 г., когато поради настъпилите промени са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство е изоставен.

Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г.

Кооперации от 1920 – 1940

Стилови характеристики

Кооперативните домове „Асеновец“ (1925) и „Царевец“ (1930), пл. „Орлов мост“, София

В стилово отношение жилищните кооперации от онзи период се свързват с архитектурното течение на Модернизма. Забелязват се и характеристики на стила Сецесион предимно в сградите от 1920-те год. През 1930-те год. паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към националния стил със заемки от традиционната българска възрожденска архитектура.

Характеристики на сградите

Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 1920-те год., са построени с конструкция тип пруски свод – външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси със стоманобетонен пълнеж помежду им. След Чирпанското земетресение от 1928 г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради стоманобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни тухли. Сградите най-често са с 3 до 5 етажа, поради което малко от тях са снабдени с асансьор.

Вътрешно разпределение

По отношение на вътрешното разпределение от 1920-те до края на 1930-те год. преобладава вестибюлната система, при която стаите са организирани около помещение без пряка слънчева светлина (вестибюл), отделено с голям портал (най-често 4-крилен) от дневната стая. Към края на 1930-те и през 1940-те год. постепенно навлиза холната система, при която отпада вестибюлът, а стаите са организирани около голям пряко осветен хол. Нерядко апартаментите са снабдени с 2 входа – официален (отвеждащ към вестибюла или хола) и слугински (кухненски), който води към коридор към кухнята и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с допълнително (слугинско) стълбище. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са от дюшеме, а от 1940-те год. се ползва и паркет.

Архитекти

Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, повечето от архитектите, работили там от 1920-те до 1940-те год., имат реализирани проекти за кооперативни домове – Радослав Радославов, Константин Джангозов, Георги Овчаров, Христо Бърнев, Иван Васильов, Георги Апостолов и др.

Външни препратки

• Закон за жилищностроителните кооперации (с изм. и доп.) от 1978 г.