Тесалийско поле: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Greekhistory.GIF“ с Territorial_Expansion_of_Greece_from_1832–1947.gif
м Добавяне на Категория:Равнини в Гърция, ползвайки HotCat
Ред 21: Ред 21:


[[Категория:География на Тесалия]]
[[Категория:География на Тесалия]]
[[Категория:Равнини в Гърция]]

Версия от 22:20, 30 юни 2018

Изглед към тесалийското поле с Пеней и Пинд на заден план.
Тесалия е подарена de jure от великите сили на Гърция на Берлинския конгрес.
Политическа карта на Балканите след Берлинския договор от 1878 г. С червено е указана линията до която е предвидено да бъдат анексирани османски територии от Кралство Гърция.

Тесалийското поле е най-голямата и плодородна равнина в Гърция.

Състои се от двете низини около Лариса и Трикала и е заобиколено от пръстен от планини – от запад тези на Пинд обхващат в клещи западната низина на Трикала, а източната на Лариса е оградена от север – от Олимп и Оса, а от изток – от Пелион. [1]

Почвата на тесалийското поле е чернозем. Тук се отглеждат много видове земеделски култури – житни, царевица, памук, тютюн, както и грозде, нарове, портокали, лимони, бадеми, маслини, смокини, пъпеши. [2]

В северозападния ъгъл на тесалийското поле се намира Метеора.

Тесалийското поле влиза в състава на кралство Гърция през 1881 г. по силата на решенията на Берлинския конгрес. По силата на протокол 13 към Берлинския договор, то е дадено на Гърция, за сметка на Османската империя, като е уточнено, че последната ще отстъпи за лоялността на първата по време на руско-турската освободителна война територия на юг от линията – устието на река Каламас в Епир (без Янина) – устието на Пеней. В резултат от близо двугодишни преговори и английски натиск върху Високата порта, Гърция се сдобива с цялото тесалийско поле, за сметка на Епир. Новата граница е скрепена по силата на договор от Константинопол.

Източници

  1. География на Гърция
  2. Ковачева, Люба. България и нейните съседи, стр. 335 – Тесалия. географска христоматия, 1921.

Вижте също