Ставрос (дем Бешичко езеро): Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
| площ = |
| площ = |
||
| височина = 35 |
| височина = 35 |
||
| население = |
| население = 3285 |
||
| население-година = 2001 |
| население-година = 2001 |
||
| кмет = |
| кмет = |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
| телефонен-код = 23970-6 |
| телефонен-код = 23970-6 |
||
}} |
}} |
||
''' |
'''Ставро̀с''' ({{lang-el|Σταυρός}}, в превод ''кръст'') е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], център на дем [[Бешичко езеро (дем)|Бешичко езеро]] в област [[Централна Македония]] с 3285 жители (2001). |
||
==География== |
== География == |
||
[[ |
[[Файл:Stavros-Church-Greece.jpg|мини|ляво|250px|Църквата „Света Параскева“ в Ставрос (1925)]] |
||
Ставрос е разположено в североизточната част на Халкидическия полуостров на западния бряг на [[Орфански залив|Орфанския залив]] в подножието на планината [[Коляни]]. На склона е разположена старата част на Ставрос - [[Ано Ставрос]] (Горно Ставрос). |
Ставрос е разположено в североизточната част на Халкидическия полуостров на западния бряг на [[Орфански залив|Орфанския залив]] в подножието на планината [[Коляни]]. На склона е разположена старата част на Ставрос - [[Ано Ставрос]] (Горно Ставрос). |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
В 1912 година, по време на [[Балканската война]], в Ставрос влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от малоазийското село Катърли. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 253 бежански семейства и 906 души бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> |
В 1912 година, по време на [[Балканската война]], в Ставрос влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от малоазийското село Катърли. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 253 бежански семейства и 906 души бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> |
||
===Личности=== |
=== Личности === |
||
;Родени в Ставрос |
;Родени в Ставрос |
||
* {{флагче|Гърция}} Димитриос Гогос (Δημήτριος Γώγος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на [[Димитриос Космопулос]] - Курбесис между 1907-1908 година<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref> |
* {{флагче|Гърция}} Димитриос Гогос (Δημήτριος Γώγος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на [[Димитриос Космопулос]] - Курбесис между 1907-1908 година<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62]</ref> |
||
==Ставрос днес== |
== Ставрос днес == |
||
Туристически обекти - хотели, вили, лунапарк, дискотека, голям плаж, товарно пристанище. Църква „Света Параскева“ с малък параклис от 1925 година, втора църква „Свети Авксентий“ от 2000 г. В Ано Ставрос е старата църква „[[Свети Димитър (Ано Ставрос)|Свети Димитър]]“. Четвъртък е пазарният ден в селото. |
Туристически обекти - хотели, вили, лунапарк, дискотека, голям плаж, товарно пристанище. Църква „Света Параскева“ с малък параклис от 1925 година, втора църква „Свети Авксентий“ от 2000 г. В Ано Ставрос е старата църква „[[Свети Димитър (Ано Ставрос)|Свети Димитър]]“. Четвъртък е пазарният ден в селото. |
||
==Външни препратки== |
== Външни препратки == |
||
* {{икона|el}} [http://www.dimosvolvis.gr/ Официален сайт на дем Бешичко езеро] |
* {{икона|el}} [http://www.dimosvolvis.gr/ Официален сайт на дем Бешичко езеро] |
||
Ред 55: | Ред 55: | ||
{{Дем Бешичко езеро}} |
{{Дем Бешичко езеро}} |
||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
[[Категория:Села в дем Бешичко езеро]] |
[[Категория:Села в дем Бешичко езеро]] |
Версия от 20:32, 25 септември 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ставрос.
Ставрос Σταυρός | |
— село — | |
Панорама на Ставрос | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Бешичко езеро |
Географска област | Халкидически полуостров |
Надм. височина | 35 m |
Население | 3285 души (2001) |
Покровител | Петка Римлянка[1] |
Пощенски код | 570 10 |
Телефонен код | 23970-6 |
Ставрос в Общомедия |
Ставро̀с (Шаблон:Lang-el, в превод кръст) е село в Егейска Македония, Гърция, център на дем Бешичко езеро в област Централна Македония с 3285 жители (2001).
География
Ставрос е разположено в североизточната част на Халкидическия полуостров на западния бряг на Орфанския залив в подножието на планината Коляни. На склона е разположена старата част на Ставрос - Ано Ставрос (Горно Ставрос).
История
В Османската империя
През XIX век и началото на XX век, Ставрос е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ставрос (Stavros) живеят 300 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 100 жители, всички гърци християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ставрос (Stavros) има 200 жители гърци.[4]
В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Ставрос и по-късно пише:
„ | Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[5] | “ |
В Гърция
В 1912 година, по време на Балканската война, в Ставрос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от малоазийското село Катърли. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 253 бежански семейства и 906 души бежанци.[6]
Личности
- Родени в Ставрос
- Димитриос Гогос (Δημήτριος Γώγος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос - Курбесис между 1907-1908 година[7]
Ставрос днес
Туристически обекти - хотели, вили, лунапарк, дискотека, голям плаж, товарно пристанище. Църква „Света Параскева“ с малък параклис от 1925 година, втора църква „Свети Авксентий“ от 2000 г. В Ано Ставрос е старата църква „Свети Димитър“. Четвъртък е пазарният ден в селото.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Посетен на 2018-01-05.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
- ↑ Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
|