Джон Маккрей: Разлика между версии
м отстъп след запетая; козметични промени |
|||
Ред 79: | Ред 79: | ||
[[Категория:Канадски художници]] |
[[Категория:Канадски художници]] |
||
[[Категория:Военни дейци от Първата световна война]] |
[[Категория:Военни дейци от Първата световна война]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Хора от Онтарио]] |
||
[[Категория:Загинали през Първата световна война]] |
[[Категория:Загинали през Първата световна война]] |
||
[[Категория:Военни лекари]] |
[[Категория:Военни лекари]] |
Версия от 15:41, 29 ноември 2018
Джон Александър Маккрей John McCrae | |
канадски поет, писател, художник, военен и лекар | |
Роден |
30 ноември 1872 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Университет на Торонто[1] |
Работил в | Университет „Макгил“ |
Семейство | |
Уебсайт | |
Джон Александър Маккрей в Общомедия |
Подполковник Джон Александър Маккрей (Шаблон:Lang-en; 30 ноември 1872 – 28 януари 1918) е канадски поет, писател, художник, военен в Първата световна война, лекар и хирург по време на Фландърското сражение през 1914. Той е най-известен заради своята военна мемориална поема Във Фландърските полета (In Flander Fields)
Биография
Маккрей е роден в Гвелф, Онтарио и е внук на шотландски имигранти. Той учи в Колежански професионален институт в своя град и става член на военния полк в Гвелф.
Маккрей работи за своята бакалавърска степен в Университета на Торонто през 1892 – 93. Налага му се да прекъсне своето обучение там поради честите проблеми с астмата си.
Той е член на полка в Торонто Собствените пушки на кралицата в Канада, докато учи в тамошния университет. По това време е издигнат в капитан и командва ротата.
Измежду другите документи в къщата на Маккрей в Гвелф се намира и писмо, което той пише на 18 юни 1893 до Лаура Кейнс, докато учи за артилерист в Кралския военен колеж на Канада в Кингстън, Онтарио. В писмото Маккрей пише: "... Имам прислужник... Доста елегантно място е всъщност... Моите прозорци гледат към залива и са близо до водата; в порта има доста кораби в момента, а реката изглежда много красиво."
Той става магистър по английски и математика през 1894 в Селскостопанския колеж. [2]
Джон Маккрей се завръща в Университета в Торонто и завършва своята бакалавърска степен. Той по-късно учи медицина. Докато учи в университета Маккрей се включва в братството „Зета Пси“ и публикува своите първи поеми.
Докато е в медицинското училище, той дава уроци на други студенти, за да успее да плати собственото си обучение. Две от неговите ученички са сред първите жени доктори в Онтарио. [3]
Маккрей завършва своята лекарска специализация в болница „Робърт Гарет“, дом за възстановяващи се деца в Балтимор, Мериленд. [4]
През 1902, той е назначен за патолог в Монреалската болница, а след това също става и асистент патолог в Кралската болница „Виктория“ в Монреал. През 1904 е назначен за лекарски сътрудник в същата болница. По-късно същата година заминава за Англия, където учи няколко месеца и става член на Кралския колеж на лекарите.
През 1905 Маккрей започва своята практика, въпреки че продължава да дава лекции в няколко болници. Назначен е за патолог в Монреалската болница за бебета и бездомни деца през 1905. През 1908 работи като лекар в Кралската болница „Александра“ за инфекциозни болести.
През 1910 той придружава лорд Грей, генерал-губернатор на Канада, на кану пътуване до залива Хъдсън, където Маккрей служи като лекар на експедицията.
Той работи и в артилерийските части по време на Втората Бурска война и след неговото завръщане е назначен като професор по патология в университета във Вермонт, където преподава до 1911. Маккрей също преподава и в университета Макгил в Монреал, Квебек.
Когато Обединеното кралство обявява война на Германската империя в началото на Първата световна война, Канада като част от Британската империя също обявява война. Маккрей е назначен като полеви хирург в канадската артилерия и е начело на полева болница по време на битката при Ипр през 1915. Приятелят и предишен студент на Маккрей Алексис Хелмър е убит в битката и неговото погребение представлява вдъхновението, повлияло на Маккрей да напише своята най-известна творба „Във Фландърските полета“ („In Flander Fields“), написана на 3 май 1915 и публикувана за пръв път в списание „Пънч“ („Punch“).
На 1 юни 1915 на Маккрей му е заповядано да се оттегли от артилерията, за да създаде канадската основна болница номер 3 в близост до Булон сюр Мер, западна Франция. К.Л.К. Алисън рапортува, че Маккрей "съвсем невоенно [ми] каза какво мисли за това да бъде изпратен в болницата и да бъде отделен от неговите обичани оръдия. Последните му думи към мен бяха: „Алисън, всичките проклети доктори на света няма да спечелят тази война – това, от което се нуждаем са повече войници.“" [5]
Поемата Във Фландърските полета се появява анонимно в списание „Пънч“ на 8 декември 1915, но през същата година Маккрей е обявен за автора ѝ. Стихът веднага става един от най-известните поеми през войната и е използван в безброй кампании за набирания на средства. Творбата се превежда на много езици (на латински например заглавието е „In agro belgico“). „Във Фландърските полета“ е издадена с голям успех и в САЩ.
За осем месеца болницата, където Маккрей служи, представлява редица палатки, наречени „Дурбар“ (те са дарени от Каикхусрау Яахан и докарани с кораби от Индия), но след наводнения, бури и мраз болницата е преместена през февруари 1916 в Йезуитския колеж в Булон сюр Мер.
Маккрей, вече известено име (чийто правопис често се бърка [6]), говори за своята неочаквана слава с известно количество хумор, желаейки "да печатат „Във Фландърските полета“ правилно – това никога не се случва в днешно време", но (както пише неговия биограф) „той се задоволяваше с това, че поемата дава възможност на хората да видят къде лежи техния дълг.“ [7]
На 28 януари 1918, докато все още командва болницата, Маккрей умира от пневмония. Той е погребан с всички почести [8] в отделението в гробището на Вимерукс на Федерацията на военните гробове, само на няколко километра по брега от Булон сюр Мер. Конят на Маккрей „Бонфайър“ (Bonfire) води процесията. Надгробният камък на Джон Маккрей е поставен полегато, както са и всички останали поради песъчливата почва .
Завет
Маккрей е съавтор, заедно с Дж. Г. Адами, на медицинската книга „Ръководство по патология за студентите по медицина“ (1912, 2-ро издание 1914). Той е и брат на д-р Томас Маккрей, професор по медицина в медицинското училище „Джон Хопкинс“ в Балтимор и близък сътрудник на сър Уилям Ослър, известен канадски доктор.
Няколко институции са наречени на името на Маккрей в негова част. Четири училища в Онтарио носят неговото име. В сегашния Военен музей на Канада има галерия със специални изложби, наречена „Галерията на подполковник Джон Маккрей“. В родният му град се намира неговата къща-музей.
В Ипр, град в Белгия, има музей наречен „Във Фландърските полета“ [9], а също и снимка, и биографичен мемориал в чест на Маккрей в църквата „Св. Джордж“ в същия град.
Източници
- ↑ www.cdnmedhall.ca
- ↑ Биография от Джон Педи
- ↑ "Ранните години" Подполковник Джон Маккрей в Veterans Affairs Canada
- ↑ Биография от Джон Педи
- ↑ Прескот (1985), стр. 99
- ↑ Прескот (1985), стр. 106
- ↑ Прескот (1985), стр. 107
- ↑ За погребението
- ↑ Музей „In Flander Fields“
Външни препратки
- ((en)) Музея в Гуелф (Биография от Джон Педи)
- ((en)) ((fr)) Джон Маккрей в Dictionary of Canadian Biography Online
- ((en)) Творби на Джон Маккрей в Проект Гутенберг
- ((en)) John McCrae in Flander Fields – историческо есе с фотографии
- ((en)) Аудио книга на „Във Фландарските полета“
- ((en)) ((fr)) ((nl)) Музей „In Flander Fields“
- ((en)) Изгубените поети на Великата война – за поезията през Първата световна война.