Трапезундска империя: Разлика между версии
по-добра карта |
Печатна греша |
||
Ред 73: | Ред 73: | ||
'''Трапезундската империя''' е основана през [[април]] [[1204]] г. и е една от трите държави наследници на [[Византийска империя|Византийската империя]]. Създаването на Трапезундската империя не е пряко свързано със завладяването на Константинопол от рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], доколкото самата територия се откъсва от Византия няколко седмици преди това. <ref>Mango, C. (ed.) ''The Oxford History of Byzantium'' (2002), p. 250</ref> Географски империята никога не е имала повече територия освен тази от южния бряг на [[Черно море]], макар че по северния черноморски бряг има територии като [[Теодоро]], които са свързани с нея. От самото начало на съществуването си и в продължение на два и половина века се управлява от династията на Великите [[Комнини]]. Културното и политическото влияние на Византия в Трапезундската империя се усеща силно чак до 1340-те години, макар и постепенно да отслабва. |
'''Трапезундската империя''' е основана през [[април]] [[1204]] г. и е една от трите държави наследници на [[Византийска империя|Византийската империя]]. Създаването на Трапезундската империя не е пряко свързано със завладяването на Константинопол от рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], доколкото самата територия се откъсва от Византия няколко седмици преди това. <ref>Mango, C. (ed.) ''The Oxford History of Byzantium'' (2002), p. 250</ref> Географски империята никога не е имала повече територия освен тази от южния бряг на [[Черно море]], макар че по северния черноморски бряг има територии като [[Теодоро]], които са свързани с нея. От самото начало на съществуването си и в продължение на два и половина века се управлява от династията на Великите [[Комнини]]. Културното и политическото влияние на Византия в Трапезундската империя се усеща силно чак до 1340-те години, макар и постепенно да отслабва. |
||
В началото на XIII век [[селджуци]]те, които се опитват да се установят на Черно море, превземат столицата Синоп с хитрост (1214 г.), като пленяват император [[Алексий I Велики Комнин]]. Трапезундската империя се признава за васал на [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] и се задължава да изплаща ежегоден данък в замяна на защита. След смъртта на Алексий надвисва нова опасност от [[Монголски нашествия|монголските нашествия]]. Пред лицето на общата опасност Трапезундската империя става близък съюзник с Иконийския султанат при царуването на [[Мануил I Велики Комнин]]. Войските на султаната, в чийто състав влизат и отрядите на неговите съюзници и васали, са разбити от монголите в [[Армения]] (1244); монголите нахлуват в Мала Азия стигат до до [[Анкара|Ангора]] и заставят селджуците да откупят мира с пари, а Мануил Комнин приема да плаща данък и така обезопасява владенията си от грабежите на победителите. Друга последица от монголските нашествия и падането на [[Багдадски халифат|Багдадския халифат]] е прекъсването на предишните търговски пътища от [[Тигър]] и [[Ефрат]] към Средиземно море и тяхното изместване към Черно море. Трапезунд отдавна се посещава |
В началото на XIII век [[селджуци]]те, които се опитват да се установят на Черно море, превземат столицата Синоп с хитрост (1214 г.), като пленяват император [[Алексий I Велики Комнин]]. Трапезундската империя се признава за васал на [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] и се задължава да изплаща ежегоден данък в замяна на защита. След смъртта на Алексий надвисва нова опасност от [[Монголски нашествия|монголските нашествия]]. Пред лицето на общата опасност Трапезундската империя става близък съюзник с Иконийския султанат при царуването на [[Мануил I Велики Комнин]]. Войските на султаната, в чийто състав влизат и отрядите на неговите съюзници и васали, са разбити от монголите в [[Армения]] (1244); монголите нахлуват в Мала Азия стигат до до [[Анкара|Ангора]] и заставят селджуците да откупят мира с пари, а Мануил Комнин приема да плаща данък и така обезопасява владенията си от грабежите на победителите. Друга последица от монголските нашествия и падането на [[Багдадски халифат|Багдадския халифат]] е прекъсването на предишните търговски пътища от [[Тигър]] и [[Ефрат]] към Средиземно море и тяхното изместване към Черно море. Трапезунд отдавна се посещава от малоазиатски, сирийски, месопотамски, руски и кавказки търговци и по този начин след падането на [[Багдад]] става средоточие на търговията между Изтока и Запада. |
||
Трапезундската империя продължава да съществува до 1461 г., когато е покорена от османците. |
Трапезундската империя продължава да съществува до 1461 г., когато е покорена от османците. |
Версия от 08:20, 8 ноември 2019
Трапезундска империя Αυτοκρατορία της Τραπεζούντας | |
1204 – 1461 | |
Трапезундската империя след основаването на Латинската империя 1204, показани са кратковременните завоевания в западна Мала Азия на Давид Комнин (по-късно отстъпени на Никейската империя) и Синоп (по-късно отстъпен на Иконийския султанат). | |
Континент | |
---|---|
Столица | Трапезунд |
Официален език | гръцки |
Религия | |
Форма на управление | |
Династия | Велики Комнини |
император | |
1204—1222 | Алексий I Велики Комнин |
| |
Трапезундска империя в Общомедия |
Трапезундската империя е основана през април 1204 г. и е една от трите държави наследници на Византийската империя. Създаването на Трапезундската империя не е пряко свързано със завладяването на Константинопол от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, доколкото самата територия се откъсва от Византия няколко седмици преди това. [1] Географски империята никога не е имала повече територия освен тази от южния бряг на Черно море, макар че по северния черноморски бряг има територии като Теодоро, които са свързани с нея. От самото начало на съществуването си и в продължение на два и половина века се управлява от династията на Великите Комнини. Културното и политическото влияние на Византия в Трапезундската империя се усеща силно чак до 1340-те години, макар и постепенно да отслабва.
В началото на XIII век селджуците, които се опитват да се установят на Черно море, превземат столицата Синоп с хитрост (1214 г.), като пленяват император Алексий I Велики Комнин. Трапезундската империя се признава за васал на Иконийския султанат и се задължава да изплаща ежегоден данък в замяна на защита. След смъртта на Алексий надвисва нова опасност от монголските нашествия. Пред лицето на общата опасност Трапезундската империя става близък съюзник с Иконийския султанат при царуването на Мануил I Велики Комнин. Войските на султаната, в чийто състав влизат и отрядите на неговите съюзници и васали, са разбити от монголите в Армения (1244); монголите нахлуват в Мала Азия стигат до до Ангора и заставят селджуците да откупят мира с пари, а Мануил Комнин приема да плаща данък и така обезопасява владенията си от грабежите на победителите. Друга последица от монголските нашествия и падането на Багдадския халифат е прекъсването на предишните търговски пътища от Тигър и Ефрат към Средиземно море и тяхното изместване към Черно море. Трапезунд отдавна се посещава от малоазиатски, сирийски, месопотамски, руски и кавказки търговци и по този начин след падането на Багдад става средоточие на търговията между Изтока и Запада.
Трапезундската империя продължава да съществува до 1461 г., когато е покорена от османците.
Майката на първият османски халиф Айше или Гюлбахар хатун, е родом от Трапезунд.
Наследници на империята
Трапезундската империя е една от историческите държави, наред с Епирското деспотство и Никейската империя, образувани след 1204 г. в Мала Азия и западните части на Балканския полуостров, когато византийската столица Константинопол пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. Те създават Латинската империя и подвластното им Солунско кралство. Останалата част от Византия е разпокъсана.
Източници
- ↑ Mango, C. (ed.) The Oxford History of Byzantium (2002), p. 250
|