Христо Петров: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Христо Петров|Христо Петров (пояснение)}} |
{{към пояснение|Христо Петров|Христо Петров (пояснение)}} |
||
{{Личност|политик |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име= Христо Петров |
| име= Христо Петров |
||
| портрет= |
| портрет= |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е през 1892 г. в [[Ловеч]]. През 1914 г. завършва Военното училище в [[София]] и участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] като артилерийски офицер в [[Първо конно артилерийско отделение|1<sup>-во</sup> конно артилерийско отделение]]. На 21 януари 1919 г. се уволнява с чин капитан. След това завършва право в [[Софийския университет]], а след това и минно инженерство. От 1941 г. е преподавател в техническото училище в София и софийски областен директор. В периода 1941 – 1942 е директор на мина |
Роден е през 1892 г. в [[Ловеч]]. През 1914 г. завършва Военното училище в [[София]] и участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] като артилерийски офицер в [[Първо конно артилерийско отделение|1<sup>-во</sup> конно артилерийско отделение]]. На 21 януари 1919 г. се уволнява с чин капитан. След това завършва право в [[Софийския университет]], а след това и минно инженерство. От 1941 г. е преподавател в техническото училище в София и софийски областен директор. В периода 1941 – 1942 е директор на мина „Перник“, а от следващата година до 1944 е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]]. В периода 11 април 1942 – 14 септември 1943 година е министър на земеделието. Осъден е на смърт от Народния съд, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 211, ISBN 954-528-790-X</ref>. Присъдата е отменена с [[решение № 172 на Върховния съд]]<ref name="ташев">{{ташев|365}}</ref>. |
||
== Военни звания == |
== Военни звания == |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
* [[Капитан]] (1919) |
* [[Капитан]] (1919) |
||
== |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
== Източници == |
|||
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 5 и 6}} |
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 5 и 6}} |
||
Ред 29: | Ред 27: | ||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
||
{{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|34}} |
{{пост списък|Министър на железниците, пощите и телеграфите на България|34}} |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Петров, Христо}} |
{{СОРТКАТ:Петров, Христо}} |
||
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
Версия от 20:01, 13 януари 2020
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Петров.
Христо Петров | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1 февруари 1945 г.
|
Учил в | Софийски университет Национален военен университет |
Христо Петров Дойчинов е български политик, осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. от действалия в противоречие на Търновската конституция т.нар. Народен съд. Тази екзекуция като останалите осъдени от Народния съд висши политици са част от репресивните действия, предприети от властта насилствено установена в България след преврата от 1944 г. с цел налагане на комунистически режим в България при това по такъв начин, че сред обществото да няма реална опозиция.
Биография
Роден е през 1892 г. в Ловеч. През 1914 г. завършва Военното училище в София и участва в Първата световна война като артилерийски офицер в 1-во конно артилерийско отделение. На 21 януари 1919 г. се уволнява с чин капитан. След това завършва право в Софийския университет, а след това и минно инженерство. От 1941 г. е преподавател в техническото училище в София и софийски областен директор. В периода 1941 – 1942 е директор на мина „Перник“, а от следващата година до 1944 е министър на железниците, пощите и телеграфите. В периода 11 април 1942 – 14 септември 1943 година е министър на земеделието. Осъден е на смърт от Народния съд, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото[1]. Присъдата е отменена с решение № 172 на Върховния съд[2].
Военни звания
- Подпоручик (22 септември 1914)
- Поручик (5 октомври 1916)
- Капитан (1919)
Източници
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 211, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 365.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Димитър Кушев | → | министър на земеделието и държавните имоти (11 април 1942 – 14 септември 1943) |
→ | Иван Бешков |
|
- Български политици (1918 – 1945)
- Български капитани
- Министри на земеделието на България
- Родени в Ловеч
- Починали в София
- Жертви на Народния съд
- Български министри
- Тридесет и четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Първата световна война
- Възпитаници на Софийския университет
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд