Стоян Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Костов
български просветен деец

Роден
Починал
Политика
Депутат
УС   

Стоян (Стоянче) Костов, наричан и Стошка Бунишевче,[1] е български възрожденски учител, деец на българската просветна и църковна борба.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Костов е роден в Бунушевци, Вранско в 1832 година. Учи в Пловдив при Найден Геров, а по-късно от 1853 до 1868, с две прекъсвания (1859 и 1862-64), в които работи като писар на Найден Геров, е учител във Враня и Скопие.[2] Разпространява вестник „Право“ в Скопие.[3]

В 1862 година в Скопие, който традиционно е извън обхвата на лазаристките мисии, се появява униатската пропаганда. През пролетта българската община решава да приеме унията, за да се справи по този начин с натиска на гърцизма. Найден Геров нарежда на Стоян Костов да действа активно срещу униатското движение и да увери скопяни, че правителството ще разреши българския църковен въпрос. Скоро Костов информира Геров, че скопяни са се отказали от унията.[4]

В 1864 година издава учебника „Кратка аритметика“, издаден от Драган Манчов в Пловдив. В 1868 година става секретар на скопския владика Паисий и замества Йордан Хаджиконстантинов Джинот като учител в българското училище. Костов е привърженик на умерената линия при решаването на българския църковен въпрос и с поддръжката си на патриаршеския владика и на преподаването на гръцки в училище си навлича гнева на скопяни.[5] Костов обаче спечелва доверието на владиката и на властите, укрепва училището и тихомълком замества гръцкия език с български при преподаването.[6]

На 12 март 1871 година заменя Симеон Груев като представител на Скопската епахрия в Българския църковен събор в Цариград в 1871 година и участва в изработването на устава на Българската екзархия.[7]

Заедно с митрополит Натанаил Охридски изготвят подробно изложение, относно злоупотребите на османската власт. Документът е подписан и подпечатан от представители на Охридската кааза и изпратен до Цариградската конференция от 1876-1877 година. След избухването на Руско-турската война в 1877 година, като митрополитски секретар на Натанаил Охридски е арестуван, подложен на мъчения и заточен в Диарбекир[8] и Мардин[3], откъдето бяга. Амнистиран след края на войната, се установява в Ловеч в освободеното Княжество и се занимава с адвокатска практика.[2]

Избран е за депутат от Македония на Учредителното събрание на Княжество България в 1879 година.[3]

Стоян Костов умира в Кюстендил на 12 ноември 1897 година.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Берковић, Тома Ј. Обнова српске школе у Скопљу 1890-91 године. // Браство 50. Београд, 1939. с. 178.
  2. а б в г Енциклопедия България. Том 3. София, Издателство на БАН, 1982. с. 574.
  3. а б в г д Сариев, Веселин. Събрани страници, том 2. Диарбекир и българите. Фрагменти от историята.. Пловдив, Жанет 45, 2011. ISBN 978-954-491-729-6. с. стр. 243.
  4. Генчев, Николай. Франция в българското духовно възраждане. София, Софийски университет „Климент Охридски“, 1979. с. 179.
  5. Петър Петров и Христо Темелски. „Църква и църковен живот в Македония“.
  6. Васил Кънчов. „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“ Стоян Костов и неговата деятелност като учител и обществен деец
  7. Петър Петров и Христо Темелски. „Църква и църковен живот в Македония“.
  8. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 278-279.
     Портал „Македония“         Портал „Македония