Стоян Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Костов
български просветен деец

Роден
1832 г.
Починал
12 ноември 1897 г. (65 г.)
Политика
Депутат
УС   

Стоян (Стоянче) Костов, наричан и Стошка Бунишевче,[1] е български възрожденски учител, деец на българската просветна и църковна борба.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Костов е роден в Бунушевци, Вранско в 1832 година. Учи в Пловдив при Найден Геров, а по-късно от 1853 до 1868, с две прекъсвания (1859 и 1862-64), в които работи като писар на Найден Геров, е учител във Враня и Скопие.[2] Разпространява вестник „Право“ в Скопие.[3]

В 1862 година в Скопие, който традиционно е извън обхвата на лазаристките мисии, се появява униатската пропаганда. През пролетта българската община решава да приеме унията, за да се справи по този начин с натиска на гърцизма. Найден Геров нарежда на Стоян Костов да действа активно срещу униатското движение и да увери скопяни, че правителството ще разреши българския църковен въпрос. Скоро Костов информира Геров, че скопяни са се отказали от унията.[4]

В 1864 година издава учебника „Кратка аритметика“, издаден от Драган Манчов в Пловдив. В 1868 година става секретар на скопския владика Паисий и замества Йордан Хаджиконстантинов Джинот като учител в българското училище. Костов е привърженик на умерената линия при решаването на българския църковен въпрос и с поддръжката си на патриаршеския владика и на преподаването на гръцки в училище си навлича гнева на скопяни.[5] Костов обаче спечелва доверието на владиката и на властите, укрепва училището и тихомълком замества гръцкия език с български при преподаването.[6]

На 12 март 1871 година заменя Симеон Груев като представител на Скопската епахрия в Българския църковен събор в Цариград в 1871 година и участва в изработването на устава на Българската екзархия.[7]

Заедно с митрополит Натанаил Охридски изготвят подробно изложение, относно злоупотребите на османската власт. Документът е подписан и подпечатан от представители на Охридската кааза и изпратен до Цариградската конференция от 1876-1877 година. След избухването на Руско-турската война в 1877 година, като митрополитски секретар на Натанаил Охридски е арестуван, подложен на мъчения и заточен в Диарбекир[8] и Мардин[3], откъдето бяга. Амнистиран след края на войната, се установява в Ловеч в освободеното Княжество и се занимава с адвокатска практика.[2]

Избран е за депутат от Македония на Учредителното събрание на Княжество България в 1879 година.[3]

Стоян Костов умира в Кюстендил на 12 ноември 1897 година.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Берковић, Тома Ј. Обнова српске школе у Скопљу 1890-91 године. // Браство 50. Београд, 1939. с. 178.
  2. а б в г Енциклопедия България. Том 3. София, Издателство на БАН, 1982. с. 574.
  3. а б в г д Сариев, Веселин. Събрани страници, том 2. Диарбекир и българите. Фрагменти от историята.. Пловдив, Жанет 45, 2011. ISBN 978-954-491-729-6. с. стр. 243.
  4. Генчев, Николай. Франция в българското духовно възраждане. София, Софийски университет „Климент Охридски“, 1979. с. 179.
  5. Петър Петров и Христо Темелски. „Църква и църковен живот в Македония“.
  6. Васил Кънчов. „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“ Стоян Костов и неговата деятелност като учител и обществен деец
  7. Петър Петров и Христо Темелски. „Църква и църковен живот в Македония“.
  8. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 278-279.
     Портал „Македония“         Портал „Македония