Сърбия по време на Втората световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Grb Nemanjica mini transparent.png
шаблон
История на сърбите
Древни култури на територията на Сърбия
 • Старчево-Кришка култура •
 • Винчанска култура •
Антична история на територията на Сърбия
 • Илирия / илири / илирийски племена •
 • трибали • ауториати • скордиски •
 • Илирик • Панония • Далмация •
 • Мизия / Горна Мизия •
 • Вътрешна Дакия / Крайбрежна Дакия •
 • дардани / Дардания •
Средновековна история на сърбите
 • Бела Сърбия • Средновековни сръбски земи • Княжеска Сърбия •
 • Дукля / Зета • Велико княжество Сърбия / Сръбско кралство / Сръбско царство •
 • Мачва / Средновековно сръбско кралство •
 • Земята на Войновичи / Моравско княжество •
 • Косовско деспотство •
 • Смедеревско деспотство •
 • Херцеговина • Черна гора •
Сръбските земи под османска власт
 • пречански сърби / Военна граница •
 • Първо хабсбургско управление •
 • Второ хабсбургско управление •
 • Първо сръбско въстание •
 • Второ сръбско въстание •
Нова история на сърбите
 • Княжество Сърбия / Кралство Сърбия •
 • Княжество Черна гора / Кралство Черна гора •
 • Сърбия по време на Първата световна война •
 • Кралство на сърби, хървати и словенци •
 • Кралство Югославия •
 • Сърбия по време на Втората световна война •
 • Четничество / Офанзиви срещу партизаните •
 • СФРЮ / Социалистическа република Сърбия •
 • Съюзна Югославия / Сърбия и Черна гора •
 • Босна и Херцеговина / Република Сръбска •
Историография на сърбите
 • История на сръбския народ •
 • История на сърбите (Владимир Чорович) •
Serbian Cross1Red.svg
Портал Сърбия
Serbian flag mini.svg


Недичева Сърбия е марионетна прогерманска държава, създадена след разгрома на Кралска Югославия през Втората световна война, под ръководството на генерал Милан Недич.

Териториален обхват[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Сърбия по онова време заема по-голямата част от днешна Централна Сърбия - без територията на България по Санстефанския договор и Санджак, но със Северно Косово и Сръбски Банат от днешна Войводина.

Първоначално територията на остатъчна Сърбия е разделена на три бановини - Дунавска бановина с частта от Банат от Войводина, град Белград, Моравска бановина и Дринска бановина.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След капитулацията на Югославия в Сърбия е установено германско военно управление. На 1 май 1941 г. е формирано временно правителство начело с началника на белградската полиция Милан Ачимович. На 29 август 1941 г. е създадено правителство на националното спасение на Милан Недич - бивш началник на югославския Генерален щаб и министър на армията и флота. По-късно по-голямата част от територията ѝ е окупирана от българската армия, чийто щаб се помещава в Нишка баня.

Депортация на евреите[редактиране | редактиране на кода]

След крагуевския октомври до края на 1941 г. от Сърбия е депортирано еврейското население в съответствие с политиката на Третия райх. Информация, изпратена в Берлин, удостоверява, че след август 1942 г. страната първа сред всички останали е прочистена от евреи.

Малкото останали евреи се присъединяват към Титовите партизани и продължават борбата на територията на Босна и Херцеговина, Черна гора и Далмация.[1]

В края на войната[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1944 г. при настъплението на Червената армия, подкрепяна от Българската народна армия на новото правителството на Отечествения фронт и комунистическите партизани, правителството на Милан Недич е свалено от власт, и е заменено с друго, доминирано от Титовите партизани.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обречени и спасени, стр. 48-49. ИК "Синева", ISBN 978-954-9983-63-0, 2007.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]