Тавър

Тавър
	Тавър
	Връх Демирказик в Антитавър
	Местоположение на картата на Турция
Общи данни
Местоположение	Турция
Най-висок връх	Кизилкая
Надм. височина	3767 m
Подробна карта
	Тавър в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Тавър.

Тавър, известна още и като Торос или Таурос, е планинска система в Мала Азия, простираща се от запад на изток по протежение на южния бряг на Средиземно море в Анадола, като хребетите ограничават от юг Анатолийското плато. Тавър е общо наименование за няколко съседни хребети, разделяни от дълбоки прорези-разломи, долини, а на запад – и от езера.

География

Планинската верига се простира като дъга от езерото Егирдир на запад, до изворите на Тигър и Ефрат на изток. Най-високият връх Демирказик в централната част е с височина 3756 m. Последните измервания от Космоса обаче сочат като най-висока точка на масива връх Кизилкая с 3767 m. Варовиците, които изграждат скалите, са ерозирали в красиви карстови форми – водопади, подземни реки и други. Тук се намират и едни от най-големите пещери в Азия.

Име

Същински или Централен Тавър (на турски: Toros Dağları, е познат още и като Bolkar Dağları или Ala Dağ) и включва високите над 3000 m масиви на Българската планина и Антитавър.

Топонимната етимология на Тавър е тюркска трансформация от латински и значи теле (телец) или бик на български. Водеща е хипотезата, че масивът вероятно е получил името си от съзвездието Телец, но има и етимологична връзка с древногръцкия мит за претворението на Зевс в бял бик (сакралното животно принасяно в жертвоприношение по време на римски триумф), който е преминал в Европа. Старобългарското название на планинската верига е „Тавръ“, което също идва опосредствено през латински от старогръцки. На древногръцката митология са познати митологични животни с корен (от) Тавър – Кентавър, Минотавър.

Състав

Геоложкият състав е предимно варовиков, а ландшафтът – карстов с много водопади, пещери, понори и подземни реки. Няма единно становище за началото и края на Тавър. Според по-широкото разбиране това е цялата верига от хребети която започва от Бейдаглар в Ликия през Писидия до Джило с едноименния връх в Кюрдистан. Според класическото разбиране, планинската верига се ограничава от хребета над езерото Егирдир на запад до Антитавър на изток и евентуалното му продължение на североизток – успоредните хребети на Акдаг, Таджер, и най-източния Тахтал които го свързват с Понтийските планини, ограничавайки Анатолийското плато от изток-североизток – откъм Арменското плато. [1]

Климат и развлечения

Средиземноморският субтропичен климат по крайбрежните склонове на Тавър се характеризира с горещо и безоблачно лято и дъждовна зима. Общият годишен размер на валежите варира от 800 до 1300 mm по външните средиземноморски склонове и до 500 – 900 mm по вътрешните откъм платото.

Освен с алпинизъм и скално катерене, планината привлича много туристи и с двата си ски-курорта Давраз и Сакликент (на 40 km от Анталия в Западен Тавър).

Вериги

Разграничават се Западен Тавър, Централен Тавър и Източен Тавър. Въпреки различията за границите и обхвата на планинската верига, класическото разбиране приема за Централен Тавър масива на Болгардаг или Българската планина, между която и Антитавър в процепа-разлом е минавал от древността друмът за Леванта и Ориента от Европа. Оттук е не само класическия, а и най-прекия път за Сирия и Близкия изток. Вероятно по тази причина и в този район са заселени от византийските власти анатолийските българи, за да пазят стратегическия проход от югоизток – откъм Киликия с низината Чукурова. В продължение на хилядолетия, керваните между вътрешността на Мала Азия (Анатолийското плато) и брега на Средиземно море при Киликия са се придвижвали през прохода между Българската планина и Антитавър, като Турция предвижда да прокара и автомагистрала през масива (виж Автомагистрали в Турция), редом до шосето и ж.п. линията.

Западен Тавър

Западен Тавър е най-дълъг и разделен от дълбоки долини със скалисти каньони. Между хребетите му в северната му част се намират групи от езера, които дават на тази област името „земята на езерата“. Западен Тавър е обрасал с иглолистни, предимно борови гори. В близост до анатолийското плато се виждат полупустинни пейзажи. Нагоре по склоновете растът самотни борове, хвойна, барбарис. В по-сухите райони са широко разпространени акантолимони – малки бодливи растения с разнообразни форми като възглавница, както и други ксерофити.

Централен Тавър

Централен Тавър има най-алпийски вид и поради по-голямата си надморска височина. Към него спада хребетът Болкар или Българската планина, и Антитавър според повечето разбирания. Някои приемат веригата на Аладаглар за Източен Тавър. В тази си част планинската верига се извисява над 3000 m, достигайки при връх Кизилкая и пределната си височина от 3767 m. Централен Тавър на географската карта се вдава в Средиземно море. Най-високият връх на Болкар – Медеджик, се издига на 3524 m и изглежда внушително от крайбрежието.

На височина около 2000 m планинските склонове на Централен Тавър се покрити с обширни борови гори, като се среща и ела, лиственица и няколко вида хвойна. В по-ниските си части планинските склонове на планината са чудесни високопланински ливади, подходящи са пасбища, а по-сухите северни райони са полупустинни в които се среща пелин, ксерофити и т.н.

Източен Тавър

Източен Тавър, наричан още Киликийски или Арменски Тавър, според някои е продължение на основната планинска верига и се намира на юг от река Мурат (ляв приток на Ефрат) и езерото Ван, като се издължава северно от Кюрдските планини и се простира от река Ефрат на запад до границата на Турция с Иран и Ирак на изток. В най-източната част (вилает Хакяри) се намира планината с едноименния връх Джило, с върхове над 4000 m и ледници. Тук е най-високата точка на южнотурските планини – връх Джило (4168 m). Върховете ѝ са скалисти и покрити целогодишно със сняг, като това е единственият регион на Тавър (ако се приеме, че е част от планинската верига), където има ледници.

Панорама

Източници

Н.А. Гвоздецкий, Ю.Н.Голубчиков. Горы. М., Мысль, 1987.
Статия за Тавър на руски

Външни препратки