Технически университет Минна академия Фрайберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Технически университет
„Минна академия“, Фрайберг
Technische Universität Bergakademie Freiberg
Основан1765
МестоположениеФрайберг, Саксония, Германия
Сайтwww.tu-freiberg.de
Карта
Технически университет
„Минна академия“, Фрайберг
в Общомедия

Технически университет „Минна академия“, Фрайберг (съкр. TUBAF) е университет, намиращ се в средносаксонския град Фрайберг, провинция Саксония, Германия.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1989 година[редактиране | редактиране на кода]

Минна академия Фрайберг е създадена през 1765 г., по време на Просвещението, като школа за висше професионално обучение на миньорите от принц Франц Ксавер фон Заксен по плановете на Фридрих Вилхелм фон Опел (1720 – 1767), Карл Вилхелм Бено фон Хайниц под името Курфюрстка саксонска минна академия във Фрайберг (от 1806: Кралска саксонска академия във Фрайберг). Откриването било наложително, защото след поражението в Седемгодишната война e трябвало да се форсира минното дело, за да могат да се изплащат наложените репарации.

След като по-рано създадените 4 минни академии – в Потоси (Боливия, 1557 – 1786), Конгсберг (Норвегия, 1757 – 1814), Банска Ставница (1762 – 1919) и Прага (1762 - 1772), не съществуват от дълго време, Минна академия Фрайберг остава най-старото, все още съществуващо висше училище, свързано с минното дело.

Елементарен германий

В академията са открити 2 химични елемента: индий (1863, от Фердинанд Райх и Теодор Рихтер) и германий (1886, от Клеменс Винклер).

До създаването на Техническия университет в Дрезден през 1871 г. Минна академия Фрайберг е най-висшето техническо училище в Кралство Саксония. През 1899 г. университетът е признат за техническо висше училище. През 1905 г. получава право да връчва степен „доктор на инженерните науки“, а през 1939 – „доктор на естествените науки“ (Doctor rerum naturalium).

От 1940 г. има факултет по минно дело и металургия, а от 1955 г. – инженерно-икономически и природно-математически факултет. През 1955 г. е създаден работническо-селският факултет „Вилхелм Пик“. В областта на изследователската дейност професорите Ерих Рамлер и Георг Билкенрот (газификация чрез кафяви въглища) са наградени през 1951 г. с „Национална награда на ГДР – първи клас“ за работата им върху високотемпературен кокс от кафяви въглища.

От 1989 година[редактиране | редактиране на кода]

Поздравителна табела край седалището на ТУ Минна академия
Главната сграда на академичната улица

Поради Обединението на Германия по-голямата част от построената инфраструктура на ТУ е правово преоформена.

В днешно време ТУМАФ развива дейност в областта на изследването на полупроводниците заради преместването в района на Фрайберг на предприятие от полупроводниковата индустрия („Силтроник Дойче Солар“ – дъщерна компания на „Соларуърлд“). Заедно с науките за земята и материалните науки ТУМАФ развива все повече и изследванията в областта на екологията.

ТУМАФ се е утвърдил като „университет със затворен кръговрат на веществата“, а в световен мащаб – като модерно и екологично висше училище.

От 2003 г. се връчва Наградата „Ханс Карл фон Карловиц“ за изключителни успехи в областта на опазването на околната среда, учредена от Многодисциплинарния екологичен център, спонсориран от Обединението за партньорски програми. С наградата трябва да бъдат зачитани изключителни работи на студенти и научни работници, завършили университета.

ТУ е свързан главно с науките за Земята, с което е световноизвестен. Притежава най-голямата колекция от скални и минерални експонати. От 2008 г. тя е изложена в замъка Фройденщайн. ТУМАФ е единственото висше училище в Германия, където се преподава специалността „Индустриална археология“.

Стипендии[редактиране | редактиране на кода]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Мина „Райхе Цехе“
Мина „Алте Елизабет“
Университетска библиотека
Замъкът „Фройденщайн“

Централно управление[редактиране | редактиране на кода]

  • Ректорат
  • Дирекция 1 – Управление на сградния фонд и строителството
  • Дирекция 2 – Следване, изследвания и връзки с обществеността
  • Дирекция 3 – Човешки ресурси
  • Дирекция 4 – Управление на финансите

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Университетът има 6 факултета:

  • Факултет по математика и информатика (Факултет 1)
  • Факултет по физика и химия (Факултет 2)
  • факултет по земни науки, геотехника и минн дело (Факултет 3)
  • факултет по машиностроене, изследователска и електротехника (Факултет 4)
  • факултет по материалознание и технология на материалите (Факултет 5)
  • факултет по икономически науки (Факултет 6)

През летния семестър на 2006 в ТУМАФ са се записали общо 4227 студенти, от които 40% жени и 8% чужденци.

Центрове и институти[редактиране | редактиране на кода]

  • Международен университетски център „Александер фон Хумболт“
  • Университетска библиотека „Георгиус Агрикола“
  • Университетски изчислителен център
  • Академия за изследвания и научни степени
  • Многодисциплинен екологичен център
  • Студентски колеж
  • Институт за научна и техническа история
  • Езиков център
  • Университетски спортен център
  • Медицински център
  • Университетски архив
  • Учебни и изследователски мини „Райхе Цехе“ и „Алте Елизабет“
  • Научни сбирки

Международно сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Днес ТУМАФ поддържа контакти с 42 университета и други висши училища от цял свят, сред които са:

Известни преподаватели и студенти[редактиране | редактиране на кода]

Абраам Готлоб Вернер
Александър фон Хумболт

Почетни личности[редактиране | редактиране на кода]

За признание към личности, непринадлежащи към висшето училище, заради техните заслуги към Минна академия Фрайберг, се връчва почетна награда. С нея са отличени 4 личности:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Festschrift zum hundertjährigen Jubiläum der königl. Sächs. Bergakademie zu Freiberg am 30. Juli 1866. Dresden. Digitalisat (pdf, 9.72 MB)
  • Bergakademie Freiberg – Festschrift zu ihrer Zweihundertjahrfeier 13. Nov. 1965., 2 Bde., Leipzig.
  • Fathi Habashi: The first schools of mines and their role in developing the mineral and metal industries – Part 1 – 4. Bull. Can. Inst. Min. & Met., 90 (1015): 103 – 114; 91 (1016): 96 – 102; 91 (1017): 96 – 106; 92 (1032): 76 – 78; Montreal 1997, 1998, 1999.
  • Walter Hoffmann (Hg.): Bergakademie Freiberg – Freiberg und sein Bergbau. Die sächsische Bergakademie Freiberg. Reihe Mitteldeutsche Hochschulen Bd. 7, Weidlich-Verlag, Frankfurt am Main 1959.
  • Eberhard Wächtler, Friedrich Radzei: Tradition und Zukunft. Bergakademie Freiberg 1765 – 1965. Freiberg 1965.
  • Otfried Wagenbreth (1994): Die Technische Universität Bergakademie Freiberg und ihre Geschichte. Dargestellt in Tabellen und Bildern. Deutscher Verlag für Grundstoffindustrie, Leipzig/Stuttgart 1994, ISBN 3-342-00562-9

В интернет[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Technische Universität Bergakademie Freiberg в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​