Тодор Запрянов
| Тодор Запрянов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1836 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Московски държавен университет |
Тодор Запрянов Станчев е български учител, журналист и революционер, участник в националнореволюционна борба за освобождаването на България.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 25 февруари 1836 г. в село Куручешме, днес Горски извор, Хасковско. От 1846 г. учи в хасковското взаимно училище,[1] а след това – Пловдив при Йоаким Груев[2]. След като завършва пловдивското училище става студент, от 1856 до 1860 г., в Московския университет, изпратен там за сметка на Хасковската българска община. Там попада под влиянието на Любен Каравелов, Нешо Бончев и Марин Дринов и установява близки, приятелски отношения с Константин Миладинов и Райко Жинзифов, под чието влияние придобива своя революционен мироглед.[2]
През 1860 г. поради болест се завръща в Хасково.[1] Като главен учител в Мъжкото класно училище Запрянов прави някои значителни промени, което води до коренен прелом в учебната дейност. Гръцкият език е изхвърлен от учебните програми, успоредно с премахването му от църковното богослужение, което предизвиква омразата на местните гъркомани.[2] Въвежда изучаването на руски език.[3] Подкрепя нововъведените годишни изпити, провеждани в края на учебната година.[1]
През 1864 г. емигрира в Румъния и влиза в обкръжението на българските хъшове. Установява се в Гюргево, където работи като учител, публицист и редактор. След създаването на Тайния централен български комитет в Букурещ през 1866 г. става член на неговия първи „сокурсален“ (спомагателен) комитет.[1] Сътрудничи на в. „Народност“.[2]
Заминава за Виена в 1868 г., за да изучава фотография. През 1869 г. е един от учредителите на Българското книжовно дружество в Браила.[1] Жени се за Александрина Стоянова, първата българска актриса в румънски театър. Работи като учител в Браила, а през 1873 г. – в Конгаз, Бесарабия.
През 1876 г. заминава за Русия с цел събиране на парични средства и дрехи, предназначени за българските доброволци в Сръбско-българска война.[1][2]
При обявяването на Руско-турска война Тодор Запрянов става драгоманин (преводач) в щаба на руския Девети корпус. Така той взима участие във форсирането на река Дунав и последвалото превземане на Никопол през 1877 г. Едва след зимното преминаване на Стара планина от войските на ген. Йосиф Гурко и последващото овладяване на София, Пловдив и Одрин, в които операции взима участие, при преминаването в Тракийската област успява за кратко да се отбие в Хасково и Горски извор, за да навести близките си.[2]
След Освобождението Тодор Запрянов е преводач и писар в канцеларията на Пловдивския губернатор, а след това е председател на административния съвет в Хасково.[2]
Награден е с орден „Свети Станислав“ III степен за участието му във войната.[1]
Разболял се от тежка форма на туберкулоза, Тодор Запрянов Станчев почива на 29 март 1879 г. в град Хасково.[2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Димов, Недялко. Журналистическата дейност на Тодор Запрянов. Сливен, Регионален исторически музей – Сливен, 2011. с. 391 – 404. Т. 2.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж 185 г. от рождението на Тодор Запрянов. По-важни дати в живота // library-haskovo.org. Посетен на 25 август 2023.
- ↑ а б в г д е ж з Колев, Борис. Опълченски лист. Тодор Запрянов. Хасково, Графопринт, 2000. с. 2. Брой единствен.
- ↑ История на училиощето // karavelov-hs.com. Посетен на 25 април 2023.