Тодор Пеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тодор Пейов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Пеев
български революционер

Роден
февруари 1842 г.
Починал
26 юли 1904 г. (62 г.)
Тодор Пеев в Общомедия

Тодор Пеев (Пейов) Стоянов е деец на българското национално-освободителното движение, журналист, драматург и дипломат, член на Българското книжовно дружество.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Пеев е роден през 1842 година в град Етрополе. Първоначално се образова в родния си град, след това в Ловеч и София. Учи във Френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград (1863-1865). Работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе. Съдейства за откриването на девическо училище и на читалище „Напредък“ в Етрополе.

Включва се в националноосвободителните борби на българите. Избран е за председател на Етрополския частен революционен комитет на ВРО (1870). Взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК в Букурещ (1872). Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. Пеев основава комитети в Кюстендил, Радомир и в Осоговския манастир “Свети Йоаким”, като стига до Крива Паланка. След Арабаконашия обир, към който има отношение, заминава за Браила (1872). Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание в 1875 година и на Априлското въстание на следната 1876 година.

Тодор Пеев, 1873 г.

Тодор Пеев се е познава и поддържа кореспонденция с много видни представители на национал-освободителното движение. В едно от писмата си до него Христо Ботев излива огорчението си от бездействието на революционните среди:

Види се, че самият наш живот е безсъдържателен, ако секи път, щом зема перото, неволно ми се изпречва вопрос: що да пиша? … Не зная как мислите вие (ти и други) за себе си, но аз се признавам вече в тоя общ наш порок и бързам да прознеса над себе си праведния приговор. Пейов! Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете?[1]

След Освобождението заема редица важни административни длъжности. Окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско. Окръжен управител във Варна (1899). Търговски агент в Скопие (1899-1901). Член е на Българското книжовно дружество. Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“.

Разочарован от следосвобожденската действителност се самоубива на 26 юли 1904 година в град София

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Агенция „Фокус“ от 12 февруари 2006 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Данаил Юруков търговски агент в Скопие
(6 юни 1899 – 6 май 1901)
Димитър Ризов
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония