Участие на България в потушаването на Пражката пролет през 1968

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

България участва в потушаването на Пражката пролет като страна–членка на Организацията на Варшавския договор през 1968 г.

Във военната операция участват следните части от Сухопътните войски.

Процентният дял на българското участие спрямо общото количество на съюзните войски, въоръжение и техника е следното: личен състав – 0,6%; танкове – 0,43 %.

Политически причини за участието на България[редактиране | редактиране на кода]

Началото на 60-те години е време на концентрация на партийната и държавната власт в ръцете на Тодор Живков. Във външнополитически аспект Живков възприема курс на пълно обвързване на България с политиката на СССР. Причина за това е икономическата обвързаност на НРБ от съветската помощ и кредит и неблагоприятното геополитическо обкръжение на страната-НРБ граничи на юг с две страни-членки на НАТО, македонският въпрос трови българо-югославските отношения, Румъния на север се стреми да води сравнително автономна политика спрямо СССР. Член на социалистическия блок, Чехословакия е страна с демократични традиции, с будна интелигенция и внушаващо респект стопанство. След СССР Чехословакия е втория по обем български кредитор в средата на 60-те години.

В началото на януари 1968 г. е проведен пленум на Чехословашката комунистическа партия. Отстранен е Новотни, първи секретар на ЦК на ЧКП става словакът Александър Дубчек. Месец по-късно се провежда среща на Тодор Живков с Дубчек, на която от българска страна е засвидетелствана пълна подкрепа за новото ръководство на ЧКП.

Първите прояви на радикализъм на Тодор Живков относно промените в чехословашкото общество са от 6-7 март 1968 г. Тогава се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Живков провежда разговор с Леонид Брежнев и Алексей Косигин, пред които изразява тревога от положението в Чехословакия. Българският лидер предлага най-радикалния подход спрямо случващото се, а именно военна намеса. Чехословашката тематика присъства и на срещата от 23-24.март в Дрезден.Българската страна е представлявана от Станко Тодоров, Живко Живков и Апостол Пашев. Тук изказването на Станко Тодоров е сравнително сдържано. Към края на март обаче докладите на българския посланик в Прага започват да акцентират на "пълзящата контрареволюция" в чехословашкото общество.

На проведената през април българо-чехословашка среща в Прага се утвърждава отрицателното отношение на българското партийно и държавно ръководство към Пражката пролет. Тодор Живков прави изявления в смисъл, че Дубчек няма нито опита, нито интелекта да поведе ЧКП.

Още през май с.г. Главното политическо управление на БНА започва пропагандна кампания по разясняване в армията на събитията в ЧССР. Непосредствената военна подготовка започва в началото на юли, като до края на същия месец тя се извършва в България под контрола на съветски офицери. След това определените два полка са прехвърлени на съветска територия, където минават под съветско командване. Военната и идеологическата подготовка привършва на 20 август, когато с постановление 39 на МС на НРБ е решено страната да участва в интервенцията в Чехословакия.[2]

От началото на юли започва военна подготовка на български военни части. По заповед на Министерството на народната отбрана 2 полка заминават за Чехословакия под общосъюзно (съветско) командване - дванадесети мотострелкови полк под командването на полковник Александър Генчев и двадесет и втори мотострелкови полк под командването на полковник Иван Чавдаров[3]. Личният състав на двадесет и втори мотострелкови полк се състои от 962 офицери и войници. От края на юли се извършват последните военни подготовки под наблюдението на съветски офицери. Двадесет и втори мотострелкови полк, разквартируван в Харманли, заминава за Ивано-Франковск (УССР). Там престоява до обявяването на тревогата. Дванадесети мотострелкови полк, разквартируван в Елхово, е прекаран с кораби до село Жнатино в УССР, близо до границата с Чехословакия. Личният състав на полка включва 1206 офицери и войника.

Със заповед № 39 от 20 август 1968 г. е дадено нареждане за проникване на територията на Чехословакия. Заповедта е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от военния министър Добри Джуров и началника на генералния щаб Атанас Семерджиев. От съображения за сигурност плановете за нападението са известни само на полковите командири, както и на офицерите по политическите въпроси[4].

Дванадесети полк се придвижва към границата с Чехословакия на 20 август и я пресича на 21 август в 4 сутринта при село Матовце. Българските части срещат съпротива и няколко войници са леко ранени, на част от военните коли са изпочупени прозорци и антени, а газовите резервоари са запалени. В следобедните часове на 22 август полковете достига Банска Бистрица и завземат казармата, полицията и радиото. Батальон, предвождан от полковник Петков, превзема летището близо до Зволен. Първата фаза на инвазията приключва на 25 август с превземането на военния гарнизон в Брезно от българските части.

На 20 август в 6 часа сутринта 22 мотострелкови полк, част от шеста въздушно-десантна дивизия на СССР получава заповед да навлезе в Чехословакия и да овладее летищата Рузине (сега в Прага) и Водоходи. Полкът се натоварва заедно с техническата екипировка и на 21 август се приземява в Чехословакия на 2 етапа. Не се натъква на съпротива, тъй като летищата вече са овладени от съветските войски. Българската част подготвя летището за военна защита, а полкът се разполага в полетата около летището. Сред останалите задачи е да бъдат открити всички български граждани, които временно пребивават в страната и да бъдат изведени от нея, което става на 3-ия ден. На 11 септември полкът се дислоцира на 2 км североизточно от летището.

Военните части са посрещнати с викове „Вървете си у дома“, „Това не е вашата страна“ и са замеряни с камъни и бутилки с газ[5]. Сред българските жертви е старшина Николай Цеков Николов, който обаче е убит при престъпление, а не при военни действия. Старшината решава да дезертира и през нощта се сблъсква с 3 мъже, които се опитват да му отнемат оръжието и го застрелват[6].

На 13 септември чехословашкият министър подава устна нота, с която изисква българското военно присъствие да бъде оттеглено. То продължава до 22 октомври 1968 г., след като 6 дни по-рано е сключен двустранен договор между Чехословакия и СССР. 22 мотострелкови полк се изтегля с влак до Одеса, откъдето с кораби е прекаран до Бургас.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]