Направо към съдържанието

Форум на тихоокеанските острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Форум на тихоокеанските острови
Среща на Форума на тихоокеанските острови на 5 август 1971 г. в Уелингтън
Среща на Форума на тихоокеанските острови на 5 август 1971 г. в Уелингтън
Държави членки на ФТО
Държави членки на ФТО
Информация
АкронимиPIF • SPF • ФТО
Типмеждуправителствена
Основана1971 г.
Положениедействаща организация
СедалищеСува, Фиджи
Езици16 езика
РъководителХенри Пуна (о-ви Кук)
Членове16 държави членки
Сайтwww.forumsec.org
Форум на тихоокеанските острови в Общомедия

Форум на тихоокеанските острови е междуправителствена организация със седалище в Сува, столицата на Фиджи.

Има за цел да помага за сътрудничеството между независимите държави в Тихия океан, както и да защитава интересите им. Форумът е основан през 1971 година под името Южнотихоокеански форум, но през 2000 година, за да отрази коректно географското положение на своите членове, които се намират както в южната, така и в северната част на Тихия океан, организацията е преименувана на Форум на тихоокеанските острови.

Първата среща на държавите от Южнотихоокеанския форум е иницирана от Нова Зеландия и е проведена от 5 до 7 август 1971 година в Уелингтън. Във форума взели участие представители на 7 държави: президента на Науру, министър-председателите на Самоа, Тонга, Фиджи, Острови Кук и Нова Зеландия, както и министъра на външните работи на Австралия. На срещата са поставени множество въпроси, които касаят живота на хората в южната част на Тихия океан. Обръща се особено влияние на търговията, туризма и образованието. През 1999 година се взима решение за преименуване на организацията на Форум на тихоокеанските държави.

Най-големите и икономически най-развити държави са Австралия и Нова Зеландия. Те са пълна противоположност на другите държави от региона. Австралия и Нова Зеландия са гарант за стабилност и безопасност в региона.

Изпълнителната власт се осъществва от Секретариат на Форума на тихоокеанските острови. Той е създаден на основата на Южнотихоокеанското бюро за икономическо сътрудничество. Секретариатът разработва икономически, транспортни и търговски програми за сътрудничество, както и оглавява Съвета на регионалните организации в Тихия океан. Създаден е през 1972 година под името Търговско бюро, което по-късно е преименувано на Южнотихоокеанско бюро за икономическо сътрудничество. Названието Секретариат на Южнотихоокеанския форум е одобрено от всички държави членки през 1988 година, а през 2000 година е преименувано на Секретариат на Форума на тихоокеанските острови.

В структурата на Секретариата на Форума на тихоокеанските острови действат четири подразделения:

  1. Развитие и икономическа политика
  2. Търговия и инвестиции
  3. Политически, международни и правни дела
  4. Корпоративна служба

Целите на Форума на тихоокеанските острови са икономическо и социално благополучие на хората в тихоокеанските острови чрез сътрудничество между правителства и международни организации.

Държави членки
 Австралия  Кирибати  Палау  Соломонови острови
 Острови Кук  Науру  Папуа Нова Гвинея  Тонга
 Микронезия  Нова Зеландия  Маршалови острови  Тувалу
 Фиджи  Ниуе  Самоа  Вануату
Асоциирани членки Със статут на наблюдатели
 Нова Каледония  Френска Полинезия  Токелау  Източен Тимор

Форума си сътрудничи и води диалог с 12 партньора:

Срещи
1971  Нова Зеландия Уелингтън 1990  Вануату Порт Вила
1972  Австралия Канбера 1991  Микронезия Паликир
 Фиджи Сува 1992  Соломонови острови Хониара
1973  Самоа Апия 1993  Науру Айво
1974  Острови Кук Раротонга 1994  Австралия Бризбейн
1975  Тонга Нуку'алофа 1995  Папуа Нова Гвинея Маданг
1976  Нова Зеландия Роторуа 1996  Маршалови острови Маджуро
 Науру Айво 1997  Острови Кук Раротонга
 Фиджи Сува 1998  Микронезия Паликир
1977  Папуа Нова Гвинея Порт Морсби 1999  Палау Корор
1978  Ниуе Алофи 2000  Кирибати Южна Тарава
1979  Соломонови острови Хониара 2001  Науру Айво
1980  Кирибати Южна Тарава 2002  Фиджи Сува
 Индия Ню Делхи 2003  Нова Зеландия Окланд
1981  Вануату Порт Вила 2004  Самоа Апия
1982  Нова Зеландия Роторуа 2005  Папуа Нова Гвинея Маданг
1983  Австралия Канбера 2006  Фиджи Нади
1984  Тувалу Фунафути
1985  Острови Кук Раротонга
1986  Фиджи Сува
1987  Самоа Апия
1988  Тонга Нуку'алофа
1989  Кирибати Южна Тарава