Харман кая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Харман Кая)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харман кая
Североизточната скална площадка
Североизточната скална площадка
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.583° с. ш. 25.517° и. д.
Харман кая
Местоположение в България Област Кърджали
Страна Флаг на България България
Област Област Кърджали
Археология
Вид Светилище
Период VI-I век пр. Хр.
Епоха Енеолит

Харман кая е едно от най-мащабните скално-изсечени праисторически култови комплекси в Родопите, намиращо се в землището на село Биволяне, Община Момчилград.

Откритие и датиране[редактиране | редактиране на кода]

Праисторическият комплекс е слабо проучен и повечето автори го определят като древнотракийски. Обектът е регистриран от проф.Васил Миков още през 1941 г. Според него, в подножието на Харман кая личат останките на „най-големия тракийски град“, в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, според Миков, е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между VI и I век пр. Хр.[1]

Проф.Ана Радунчева го определя като принадлежащ към Каменно-медната епоха, а А.Шукерова го описва без да се ангажира с датирането на обекта. Според последните теренни проучвания и изследвания от периода 2006 – 2012 г. извършен от интердисциплинарен научен екип под ръководството на доц.Стефанка Иванова (БАН), резултатите от сондажните проучвания дават убедителни доказателства, че скално издяланите обекти принадлежат към Каменно-медната епоха.[2]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Вертикалната скала с издълбани ниши
Фигура от светилището Харман кая

Скално изсеченият археологически обект „Харман кая“ е разположен в едноименната местност, отстояща на половин километър северно и североизточно от махалите Абица и Гъсак на село Биволяне, Община Момчилград. Мегалитният комплекс се е развил около малка естествена пещера. Срещу входа на пещерата е намерена керамика от енеолита, а от двете ѝ страни са изсечени трапецовидни ниши. До този момент паметникът не е проучван с помощта на системни археологически и геофизически методи. Информация за него дават в свои публикации: проф. Ана Радунчева (1990)[3], Мария Николчовска; Тодорова и Шукерова (1996)[4] и проф. Валерия Фол (2000)[5].

Светилището е изградено на невисоко плато около естествена малка пещера с дълбочина 7 m. Пред нея по повърхността на терена е най-голямото струпване на керамични фрагменти, най-ранното от които се отнася към късната Каменно-медна епоха, а най-късното е от I-II век сл. Хр. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 m, със следи от обработка.[6]

Платото, обградено със скали се издига над околността и е естествено укрепено. Вътрешното сакрално пространство обхваща скалистия връх и пещерата. В него древните са влизали през процеп между скалите, допълнително обработен като вход, затварян с врата, чийто праг и жлебове все още личат в скалите. Във външното пространство са разположени издялани в скалите площадки, определени и като като места за наблюдения на слънцето, основите на помещения, стълби, издълбавания и басейни. Личат и издълбаните в хоризонталните скали легла за дървени конструкции. Дъждовната вода е извеждана извън помещенията чрез улеи, врязани в хоризонталните скали. В това външно сакрално пространство се издигат скали с издълбани в тях трапецовидни ниши и други структури. В това пространство се намират и две изравнени в скалата площадки с диаметър 10 – 15 m. Първата площадка, означена като североизточна, е с овална форма и лек наклон на север. Чрез изсичане са оформени шест на брой концентрични полукръга с разстояние един от друг от 0,3 до 1,4 m, чиито диаметър, естествено, непрекъснато се удължава. В скалата, в западния край на площадката, е издълбана структура оприличавана на „трон“, който е обърнат на изток-североизток. Втората площадка е с почти кръгла форма, с 11 концентрични полукръга, с лек наклон на юг. В северния край на тази площадка също е издълбана седалка, обърната на североизток.[7]

Скалите на обекта са предимно туфи с вулканогенно-седиментен произход. В скалния комплекс участват и силно хидротермално променени гранити. В района на обекта има данни за цирконий. Според проф. Рангел Гюров и д-р Ралица Берберова Харман кая е нагледен пример за използване на технология от древните за преработка на природен ресурс. Наличие на басейни с улеи за вода. Водата се отлива в площадки с канали – уловители, приличащи на амфитеатър. Формата на амфитеатъра е естествена – получена при така нареченото лучено изветряне. В горния край на амфитеатъра личи антропогенна намеса – издялани са канали, басейни и площадка с големи размери. Един улей захранва няколко уловителя. Гюров изказва предположението, че освен от атмосферна вода басейните са се захранвали и от реката (посредством неизяснена технология). На горната площадка най-стърчащата надвесена скала представлява корито с конструктивни отвори. В изпъкналата част на речната меандра е разположена монолитна скала осеяна с ниши от трите страни. Нишите са издялани в предварително обработена скала. Формата им е трапец, но с яйцевидна задна дънна част.[8]

Доц. Георги Нехризов е научният ръководител, на който според българското законодателство е издадено разрешение и единствен има право да публикува обстоятелство на разкриване на археологически обекти и структури в срок от 10 години за археологическия обект Харман кая.[9]

Археоастрономическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Археоастрономическите проучвания проведени от доц. Алексей Стоев и Пенка Мъглова на двете изсечени в скалите площадки, сочат, че те най-вероятно са служели за измерване на годишния цикъл и за установяване на лятното и зимно слънцестоене. Според интерпретацията на Стоев и Мъглова скалният мегакомплекс, предназначен за такива наблюдения на слънцето, е бил създаден около 2000 г. пр. Хр., но дебелият културен пласт датиращ от Халколита сочи много по-ранна дата.

Изследванията на Стоев и Мъглова доказват, че част от автохтонната релефна структура на обекта е била използвана за позиционни астрономически наблюдения на Слънцето по време на неговите слънцестоения, по методите на векторно-хоризонталната астрономия. Наблюденията на Слънцето от североизточната, изкуствено заравнена площадка на скалния комплекс са се извършвали в периода около 2000 г. пр. Хр. Според тях има основание да се предполага, че тези наблюдения са били включвани в ритуалните практики по това време, когато култът към Слънцето е бил широко разпространен и всички свещенодействия върху високата скала вероятно са били осъзнавани като космоструктуриране: действия, преодоляващи хаоса и осигуряващи плодородие.[10]

Международна експедиция[редактиране | редактиране на кода]

В края на юли месец 2014 г. е обявено, че Международна експедиция ще изследва знаци, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища на Белинташ, Татул и Харман кая. Част от учените са проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастрономът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шох и астрофизикът Томас Брофи.

Учените са придружени и от екип на БНТ, който заснема работата и продуцира документален филм с работно заглавие „По следите на древните“, който предизвика и международен медиен интерес към древното наследство на България, което е слабо познато в международен план и не добре изследвано.[11][12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. МИКОВ, В.; Археологически находки в Източните Родопи. – Родопа 1941; бр. 1: 3 – 4.
  2. Иванова и колектив 2013, Иванова, Колева В., Колев Д., Гълъбова Б., Атанасова – Тимева Н., Радунчева А., „Археологически проучвания в района на Харман кая в Източните Родопи“, АОР през 2012 г., ISNN 313 – 0899; стре. 84 – 87
  3. РАДУНЧЕВА, А., Скални светилища от каменомедната епоха в Източните Родопи., ИИ на АИМ – БАН, т. ХVІІ, София, 1990, стр. 141 – 150.
  4. Николчовска, М., Тодорова, С., Шукерова, А. 1996. Момчилград (природа, археологически паметници, традиционна култура), МЦ по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, С. 1996, стр. 62 – 63.
  5. ФОЛ, В. 2000. Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. Унивеситетско издателство. „Св. Кл. Охридски“& Demax. София.
  6. Харман Кая; Проект Скално-изсечените свети места на Траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи.
  7. ФОЛ, В.; 'Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия'. Унивеситетско издателство. „Св. Кл. Охридски“& Demax; 2000 София
  8. проф. д-р Рангел Гюров, д-р Ралица Берберова "Източни Родопи – възможности за алтернативен туризъм (резултати по проект „Хетеротопия и природни ресурси“ – МОМН)", София, 2011 г.
  9. Археологическите разкопки на Перперикон започват на 4 август. actualno.com. 30 юли 2014 г.
  10. Харман Кая; Проект Скално-изсечените свети места на Траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи.
  11. Астрофизик от НАСА с още трима учени тръгват по следите на древна цивилизация в Родопите. dnevnik.bg.
  12. По следите на древна цивилизация в Родопите – разговор с Робърт Бовал. bnt.bg.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]