Хемусъ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хемус.

Хемусъ
Hemus
Лого на Хемусъ
Тип на
компанията
книгоиздателство
Приемник Издателство „Алегзандер“
Основана 1918, Царство България 11 май 1918 г.;
преди 100 години
 (1918-05-11)
Основател Генерално кредитно дружество, Марко Финци
Седалище София, Флаг на България България
Ключови личности Кирил Стоянов (главен редактор)
Уебсайт http://alegzander.com/

„Хемусъ“ (изписвано съгласно Иванчевския правопис с буквата „Ъ“ до 1945 г.), е българско издателство. Първоначално е създадено като акционерно дружество, в София, през 1918 г.,[1][2] със записан капитал от 3 000 000 златни лева[3], с учредители Марко Финци, Генерално кредитно дружество и няколко членове на Демократическата партия[4] и БРСДП.[3]

За първи председател на Управителния съвет на книгоиздателството е избран Марко Финци.[5]  

История[редактиране | редактиране на кода]

1918 – 1947[редактиране | редактиране на кода]

„Хемусъ“ израства като най-значимото българско издателство по това време, (особено след фалита на издателство „Александър Паскалев и Ко.“ (1908 – 1921 г.), което банкрутира, поради голямата правописна реформа в българския език от 1921 г.). До края на своята дейност през 1948 г., „Хемусъ“ регистрира стабилна издателска дейност и финансова печалба. През 1921 – 1930 г., дружеството е на третото място в издателския бизнес, в България. През 1931 – 1944 г., дейността му се нарежда на пето място.

В началната фаза на своето съществуване, издателство „Хемусъ“ публикува главно чужди автори (1918 – 1920 г. – 62% от продукцията).[6]

През 1921 – 1930 г., „Хемусъ“ се нарежда на трето място сред българските издателства със своите 129 чужди заглавия. През 1931 – 1944 г. е на пето място, основно с издаването на детска литература. По това време българските автори надделяват в издателската политика на „Хемусъ“. Дейността му е насочена към детско-юношеската аудитория, което се оказва много благоприятен ход за издателството. Внимателно подбраните заглавия, ниската им цена и добре развита дистрибуторска мрежа, генерират успеха на „Хемусъ“. Издателството действа в строго съответствие с държавните изисквания и стандарти, действащи тогава. Това стимулира пазара на детски книги в следвоенната обстановка на безработица и намалено търсене.

От 1920 до 1947 г. управителният съвет на дружеството се състои от трима директори - Христо Хаджиев, Тодор Михайлов и Димитър Николов.[3]

Растежът на доходите и стабилизирането на българската икономика след края на Първата Световна война, позволява на редактора и директор Христо Хаджиев да договаря с изявени автори и най-добрите преводачи на чужда литература.

През финансовата 1923 – 1924 година, издателството излиза с печалба от 782 823 лв.[7]

На 1 септември 1929 г., управителният съвет увеличава капитала на дружеството от 3 на 6 милиона лева, като записва 30 000 нови безименни акции, с номинал от по 100 лева, всяка.[7]   

През 1930 година, издателството има печалба от 2 353 515 лв. През 1939 г. - 2 251 712 лв. През 1944 г., чистата печалба е 1 394 165 лв.[8]

На 16.09.1944 г. към управителния съвет на „Хемусъ“, се присъединява Генчо Негенцов.[9]

На 1 март 1946 г., управителният съвет увеличава капитала на дружеството от 6 на 18 милиона лева.[9]

През 1946 – 1947 г., в собствената печатница на „Хемусъ“, се отпечатват книги за 26 958 775 лв., а в чужди печатници – за 15 198 471 лв. През 1946 г. са извършени  продажби за 71 306 965 лева.[9]  

Наградата Шумейкър (1932)[редактиране | редактиране на кода]

През 1932 г., издателство „Хемусъ“ е наградено с премията „Шумейкър“ на Втората международна изложба на книгата в Брюксел, за илюстрациите на Георги Атанасов към книгата „Неродена мома“ на Ран Босилек. [3][10]

1947 – 1989[редактиране | редактиране на кода]

На 5 април 1947 г., се издава Окръжно № 4620, съгласно което, се забранява издаването на книги, помагала и учебници, като тази дейност се монополизира за държавното издателство „Д. Благоев“.[9]

През 1947 г., издателство „Хемусъ“ е национализирано от тоталитарния комунистически режим, съгласно Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия. [11] В съответствие с този закон са национализирани всички 169 издателски компании в България (64 от тях в столицата). Това се извършва в рамките на принудителната национализация, въведена от Българската комунистическа партия, в съответствие с нейната комунистическа, тоталитарна идеология и политика, която продължава до 10 ноември 1989 година.

Съгласно Наредба № 3428 от 9.07.1948 г. за ликвидацията на частните книгоиздателства, издадена от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура, обн., ДВ, бр. 161 от 12.07.1948 г., в сила от 12.07.1948 г., всички частни книгоиздателства заличават от фирмите си названието „книгоиздателство“ или „издателство“ и се задължават да поискат закриване на фирмените си дела. [12]

Помещенията, в които частните книгоиздателства са упражнявали досегашната си дейност, както и инвентарът и съоръженията им, се поставят под разпореждането на Комитета за наука, изкуство и култура, респективно ликвидатора.

Ганчо Рашков е назначен за ликвидатор. Адвокат Борис Апостолов помага на Съюза на книгоиздателите.

Книгоиздателствата: Славчо Атанасов с библиотека „Златни зърна“, М. Г. Смрикаров, с библиотека „Световни автори“, „Обединени домакински списания“, с библиотека „Знаменити романи“, както и национализираните такива „Хемусъ“, „Данов“, „Бисер“, „Казанлъшка долина“, предават помещенията си, в които са упражнявали досегашната си дейност, заедно с цялото имущество – инвентар, съоръжения, налични материали, книги и др. на Държавното книгоиздателство „Наука и изкуство“, респективно ликвидатора.

От 7 юли 1949г., юридически ликвидатори, вписани в Софийски окръжен съд са Христо Хаджиев, Тодор Михайлов, Димитър Николов и Генчо Негенцов.[9]

До последно, членовете на управителния съвет обжалват решението за национализация пред председателя на БКП, като противоречащо на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, на основание, че двата национализирани книжни магазина не представляват индустриални предприятия и са собственост на отделно юридическо лице, но жалбата остава неудовлетворена.[9]   

Фирменото дело на акционерното дружество в Софийски окръжен съд (днес – Софийски градски съд), се заличава през 1951 г.[9] На следващата година, умира главният редактор и директор Христо Хаджиев, а след седем години – Ран Босилек (Генчо Негенцов).

2016 г. – до момента[редактиране | редактиране на кода]

Хемусъ“ е импринт и запазена марка на Издателство „Алегзандер“, София. [13]

Днес, наименованието на импринта (издателството), все още се изписва официално и стриктно с непроизносима буква „Ъ“, съгласно Иванчевския правопис.

През 2018 година се отбелязва 100-годишнината от създаването на Дружество за книгопечатане и издателство „Хемусъ“.


Списък на литературата[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sofia City Court (Sofiyski gradski sad), Corporate file FD No 62/1918 (1088/1918);
  2. Заявление до Софийски окръжен съд (СГС) от Марко Финци за записан дружествен капитал, от 11 май 1918 г.
  3. а б в Държавен архив - София - 13, фонд 3К
  4. Gergova, Annie. Bulgarian Book. Encyclopedia. PENSOFT, 2004. ISBN 954-642-210-X. с. 454.
  5. Спесимен от подписа, нотариално удостоверен от II-ри нотариус при Софийски окръжен съд (СГС), с рег. № 2828 от 14.05.1918 г. (Държавен архив);
  6. Gergova, Annie. Bulgarian Book. Encyclopedia. PENSOFT, 2004. ISBN 954-642-210-X. с. 455.
  7. а б Държавен архив - София - 13, фонд 3К, опис 7, АЕ 422;
  8. Държавен архив - София - 13, фонд 3К, опис 7, АЕ 423;
  9. а б в г д е ж Държавен архив - София - 13 - 3К, 7, 425;
  10. Development of the Bulgarian Graphic Design in Printing, Kino and Television, Autoreferer of Dissertation for obtaining Educational and scientific degree „Doctor“, PhD student: Dimitrov Dimitar Enev, Scientific supervisor: Prof. Tasev Dimitar, New Bulgarian University, p. 12
  11. Private Industrial and Mining Enterprises Nationalization Act.(repealed) Prom., State Gazette, no. 302 of 27.12.1947, amend. and supplements, nos. 176 of 2 August 1949, with a single action
  12. Ordinance № 3428 of 9.07.1948 on the liquidation of private book publishing issued by the Chairman of the Committee for Science, Art and Culture, promulgated in State Gazette, issue 161 dated 12.07.1948, in force since 12.07.1948
  13. Alegzander Publishing, Sofia. //