Направо към съдържанието

Юрий Яковлев (актьор, 1930 – 2002)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Юрий Юриевич Яковлев)
За други личности с това име вижте Юрий Яковлев.

Юрий Ю. Яковлев
Роден
Починал
15 август 2002 г. (71 г.)
ДецаЖана Яковлева – актриса
Уебсайт

Юрий Юриевич (Георгиев) Яковлев е български театрален и кино-актьор, син на руския актьор и режисьор Юрий Д. Яковлев, живял и работил в България през 1920 – 1922 и от 1933 година до смъртта си през 1938 година.

Ранен живот и кариера

[редактиране | редактиране на кода]
Паметна плоча на актьора Юрий Яковлев (1930 – 2002) на фасадата на дома му на бул. „Христо Ботев“ 41, София

Юрий Юриевиеч е роден през 1930 година в Рига по времето, когато баща му работи за основаването на драматичен театър в града. Три години по-късно семейството се установява за постоянно в София. Майка му е известната оперна певица Жана Сладкарова – Яковлева. Нейният брат Ангел Сладкаров е създателят на оперетата в България. В това артистично семейство логично стъпването му на сцена става още на 7 г. възраст в спектакъл на баща му „Черното петно“ в Народния театър. Това не пречи при първото си кандидатстване в Театралната академия да бъде скъсан, но на следващата година го приема в класа си проф. Боян Дановски. През 1955 – 1956 година играе на сцената на Пернишкия театър.

Между 1956 и 1964 година участва в трупата на театър „Трудов фронт“. Следват три години в театър „Народна сцена“. През 1967 година е поканен от професора си Боян Дановски при създаването на Нов драматичен театър „Сълза и смях“, където играе до пенсионирането си през 1992 година. От 1971 година ръководството на театъра предлага Юрий Яковлев за званието „заслужил артист“, но 7 години по ред в ЦК на БКП го отхвърлят, защото не е партиен член. Чак през 1979 година званието „заслужил артист“ му е присъдено.

Безпартиен той остава до края на дните си. Независимо от това преживява едно емоционално „политическо“ събитие в живота си. На 26 октомври 1989 г. е един от арестуваните в градинката при „Кристал“, но не като активист на „Екогласност“, а заради гражданското му негодувание и неподчинение на заповедта да не влиза в градинката. Милиционерите от патрулката го оставят в Южния парк с репликата: „Нали искаше свободно да пушиш цигара в градинката, ето ти градинка – пуши!“ Съпругата му, Наталия Яковлева, е балетен педагог. Има две дъщери Анна Яковлева – продуцент в БНТ и Жана Яковлева – актриса.

Има роли в десетки театрални пиеси:

  • „Иванко“от Васил Друмев, реж. Ст. Кортенски, 1955 г. / в ролята на цар Асен/
  • „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, реж. Георги А.Стаматов, 1955 г./ в ролята на Президент фон Валтер/
  • „Госпожа Министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
  • „Сине мой“ от Л. С. Тирина, реж. Стефка Прохаска, 1956 г.
  • „Дом в покрайнините“ от Алексей Арбузов, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
  • „Кражба“ по Джек Лондон, реж. Йордан Черкезов, 1957 г./ в ролята на Хауърд Нокс/
  • „Платон Кречет“ от Александър Корнейчук, реж. Желчо Мандаджиев, 1957 г.
  • „Мъртва хватка“ от Джон Голсуърти, реж. Йордан Черкезов, 1958 г.
  • „Мандрагора“ на Едуардо де Молина
  • „Кучето на градинаря“ на Лопе де Вега
  • „Вампир“ на Антон Страшимиров
  • „Зелената брадавица“ на Н.Русев, реж. Димитрина Гюрова
  • „Майка“ от Карел Чапек, реж. Стефка Прохаска, 1961/62 г.
  • „Изгубеният син“ от Алексей Арбузов, реж. Юлия Огнянова, 1962 г.
  • „Госпожата на господин търговеца на сирене“ от Георги Марков, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
  • „Хората остават на брега“ от Николай Парушев, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
  • „Болшевики“ от Михаил Шатров, реж. Николай О.Масалитинов
  • „Защото сме аристократи“ от Николай Погодин, реж. Надежда Сейкова, 1966/67 г.
  • „Този безумец Платонов“ от А. П. Чехов, реж. Димитрина Гюрова, 1967 г.
  • „Очите ми зелени, устата ми хубава“ по Джеръм Селинджър, реж. Павел Павлов, 1967 г.
  • „След грехопадението“ от Артър Милър, реж. Надежда Сейкова, 1967/68 г.
  • „Посещение на страха“, от К.Хоински, реж. Димитрина Гюрова, 1968
  • „Щастието не идва само“ от Боян Балабанов, реж. Виктор Марков, 1969 г.
  • „Солунският чудотворец“ по Фани Попова-Мутафова, реж. Павел Павлов, 1969 г.
  • „Цезар и Клеопатра“ от Дж. Бърнард Шоу, реж. Павел Павлов / в ролята на Британикус/
  • „Вечерите на Иван Гилин“ от Николай Парушев, реж. Димитрина Гюрова, 1969 г.
  • „Процесът Ричърд Уевърли“ от Ролф Шнайдер, реж. Надежда Сейкова, 1969/70
  • „Скакалци“ на Ст. Л.Костов, реж. Надежда Сейкова, 1970 г.
  • „Монсерат“ от Еманюел Роблес, реж. Надежда Сейкова, 1971 г.
  • „Горещи нощи в Аркадия“ от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова, 1972 г.
  • „На война като на война“ от Надежда Драгова и П.Сефанов, реж. Николай Люцканов, 1972 г.
  • „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати“ на Бертолт Брехт, реж. Боян Дановски, 1973 г.
  • „Мечтател безумен“ от Надежда Драгова и Първан Стефанов, реж. Николай Люцканов, 1973 г.
  • „Три сестри“ на Антон Чехов, реж. Димитрина Гюрова
  • „Просто жена“ от Николай Парушев, реж. Димитър Стоянов, 1974 г.
  • „Игра на котки“ от И.Йоркени, реж. Петър Чернев, 1974 г.
  • „Последните“ на Максим Горки, реж. Димитър Стоянов, 1974/75 г.
  • „Р. У. Р.“ на Карел Чапек, реж. Николай Колев, 1975 г.
  • „С любимите не се разделяй“ от А.Володин, реж. Димитър Стоянов, 1975 г.
  • „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер, реж. Стойко Генов, 1975/76 / в ролята на Сганарел/
  • „Момиче без зестра“ на Ал. Н.Островски, реж. Надежда Сейкова, 1976 г. /в ролята на Кнуров/
  • „Пред залез слънце“ от Герхард Хауптман, реж. Уляна Матева, 1977 г.
  • „Празникът“ от Коста Странджев, реж. Николай Колев, 1977 г.
  • „Не сме ангели“, от Паул Йоаким, реж. Анка Дорошенко, 1977 г.
  • „Полет над кукувиче гнездо“ на Дейл Васерман, реж. Красимир Спасов, 1977/78 / в ролята на Вожда Бромдън/
  • „Ние, долуподписаните“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов, 1979 г.
  • „Есента на един следовател“на Георги Данаилов, реж. Красимир Спасов, 1980/81 г.
  • „Обратна връзка“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов
  • „Фамилия Лапарски“ /Комедия без име" от Ст. Л.Костов, реж. Димитър Стоянов / играе Лапарски/
  • „Старчето и стрелата“ от Никола Русев, реж. Красимир Спасов
  • „Отивам си, защото те обичам“
  • „Съдията и жълтата роза“ на Георги Данаилов, реж. Николай Колев
  • „Любов под брястовете“ на Юджийн О'Нийл, реж. Димитър Стоянов
  • „Тази малка земя“ от Георги Джагаров, реж. Димитър Стоянов, 1986 г.
  • „Крадецът на автобуси“ от Георги Данаилов, реж. Гриша Островски, 1986 г.
  • „Нещо като Аляска“ от Харолд Пинтър, реж. Димитър Стоянов, 1986/87
  • „Дом в небесата“ от Иржи Хубач, реж. Симеон Димитров, 1987 г.
  • „Онова нещо“ от Христо Бойчев, реж. Димитър Стоянов, 1988 г.
  • „Благородният испанец“ от Съмърсет Моъм, реж. Димитър Стоянов, 1989 г.
  • „Останалото е мълчание“ от Вилма Делмар, реж. Димитър Стоянов, 1996 г.

Телевизионен театър

[редактиране | редактиране на кода]
ГодинаФилми и СериалиСерииКопродукцииРоля
2001Изток - Запад
(„Est – Ouest“)
Франция/Испания/Русия/Украйна/Българиястарец в комуналната квартира
1999Тувалу
(„Tuvalu“)
Германия/Великобританияморяк
1995 – 2000Съботна история
(„L'histoire du samedi“)
82Франциядоктор (в „Пастьор, 5 години на ярост“)
1993La Donna E Mobileмъжът с патерицата
1991Бай Ганьо
(тв сериал)
4България/Унгарияв 1-ва серия
1989Мъже без мустаци
(тв сериал)
6
1987Каменната гора (тв)продавач
1987Небе за всички
1987Новият Робинзонбюрократът,

началник отдел „Сценарии“ в Министерство на куртурата

1987Едно стъпало по-гореКеран, управител на хлебопекарна
1986Дядо Божиловата надеждабижутерът
1986ПриземяванеПавлов
1985Забравете този случайзатворникът Иван Стоянов Иванов
1985Пътува влакдядо Стефан,
бивш железничар - машинист
1985Под манастирската лоза
1985Денят не си личи по заранта
(тв сериал)
6(в 3 серии: III, IV, V)
1984Събеседник по желаниеКоста
1984Златният век
(тв сериал)
11бащата на Ханко (в 2 серии: I и II)
1984Последната възможност (тв)писателят Стефан
1983Пясък (тв)лекарят
1983Третото лице
1983За госпожицата и нейната мъжка компанияпрокурор Дренски
1983Баш майсторът н-к! (тв)доцент Робеспиер Гълъбов
1982Милионите на Привалов
(тв сериал)
6България/ФРГ/Западен БерлинНагибин
(в 2 серии: IV и V; не е посочен в надписите на филма)
1981Капитан Петко войвода
(тв сериал)
12Апостол Савов
1981Хан Аспарух3Славун (в III серия: „Земя за винаги“)
1980Преразказани приказки. Хубавка и звярабащата
1980Приключенията на Авакум Захов
(тв сериал)
6д-р Петър Тошков (в III серия)
1980Спилитим и Рашо
(тв сериал)
20богатият съсед (в IX серия)
1979Баш майсторът на екскурзия (тв)Робеспиер Гълъбов
1979Тайфуни с нежни имена
(тв сериал)
3Андрей Горанов
1979Снимки за споменбащата на Николина
1979Къщата
1979Ловен сезонЯнаки,
кметът на село Раздол и запален ловец
1978Моите непознати2професор Добрев
1978Пази боже сляпо да прогледаруския консул
1978Компарсита
1977Баш майсторът на море (тв)Робеспиер Гълъбов
1976Войници на свободата
(„Солдаты свободы“)
4СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия(като Ю. Яковлев в 1 серия: I)
1976Живите песниучителят Добри Чинтулов
1975Два диоптъра далекогледствоадвокатът за развода
1975Гостът от Абърдийнначалникът на Тенев
1975Погледни в слънцетотурски офицер
1974Селянинът с колелотобащата на Маглена
1974Иван Кондарев2гост на Христакиев
(не е посочен в надписите на филма)
1974Зарево над Драва2
1973Последна проверка
(тв сериал)
12
1972Тихият беглец
1971Автостопбай Танас
1970Баш майсторът (тв)Робеспиер Гълъбов
1970С особено мнение
1970Сърце човешкодоктор Русев
1970Герловска историябай Васил
1970Князътболярин
1969, 1971На всеки километър
(тв сериал)
26(в серията: „Трите удивителни“ – 1969)
1969Един миг свобода2 новелизатворникът Юрий (в 1-ва: „Старецът“)
1969Село край заводпазачът на строящия се завод
1968Опасен полетлекарят
1967С пагоните на дявола
(тв сериал)
5
1966Рицар без броня
1964Приключение в полунощлейтенант Георгиев
1960Бедната улица
1959Пътища2 нов.(във 2-рата новела: „Пътят минава през Беловир“)
1959Звезди
(„Sterne“)
ГДР/Българиянемски офицер
1958Любимец №13съотборникна Гълъбов
1957На малкия остров
1951Утро над родината
  • „Трагедията на ХХ век“ (1993) – документален, 11 серии – Петровский
  • Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1996;