Юрий Яковлев (актьор, 1930 – 2002)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За други личности с това име вижте Юрий Яковлев.
Юрий Ю. Яковлев
Роден
Починал
15 август 2002 г. (71 г.)
ДецаЖана Яковлева – актриса
Уебсайт

Юрий Юриевич (Георгиев) Яковлев е български театрален и кино-актьор, син на руския актьор и режисьор Юрий Д. Яковлев, живял и работил в България през 1920 – 1922 и от 1933 година до смъртта си през 1938 година.

Ранен живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на актьора Юрий Яковлев (1930 – 2002) на фасадата на дома му на бул. „Христо Ботев“ 41, София

Юрий Юриевиеч е роден през 1930 година в Рига по времето, когато баща му работи за основаването на драматичен театър в града. Три години по-късно семейството се установява за постоянно в София. Майка му е известната оперна певица Жана Сладкарова – Яковлева. Нейният брат Ангел Сладкаров е създателят на оперетата в България. В това артистично семейство логично стъпването му на сцена става още на 7 г. възраст в спектакъл на баща му „Черното петно“ в Народния театър. Това не пречи при първото си кандидатстване в Театралната академия да бъде скъсан, но на следващата година го приема в класа си проф. Боян Дановски. През 1955 – 1956 година играе на сцената на Пернишкия театър.

Между 1956 и 1964 година участва в трупата на театър „Трудов фронт“. Следват три години в театър „Народна сцена“. През 1967 година е поканен от професора си Боян Дановски при създаването на Нов драматичен театър „Сълза и смях“, където играе до пенсионирането си през 1992 година. От 1971 година ръководството на театъра предлага Юрий Яковлев за званието „заслужил артист“, но 7 години по ред в ЦК на БКП го отхвърлят, защото не е партиен член. Чак през 1979 година званието „заслужил артист“ му е присъдено.

Безпартиен той остава до края на дните си. Независимо от това преживява едно емоционално „политическо“ събитие в живота си. На 26 октомври 1989 г. е един от арестуваните в градинката при „Кристал“, но не като активист на „Екогласност“, а заради гражданското му негодувание и неподчинение на заповедта да не влиза в градинката. Милиционерите от патрулката го оставят в Южния парк с репликата: „Нали искаше свободно да пушиш цигара в градинката, ето ти градинка – пуши!“ Съпругата му, Наталия Яковлева, е балетен педагог. Има две дъщери Анна Яковлева – продуцент в БНТ и Жана Яковлева – актриса.

Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Има роли в десетки театрални пиеси:

  • „Иванко“от Васил Друмев, реж. Ст. Кортенски, 1955 г. / в ролята на цар Асен/
  • „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, реж. Георги А.Стаматов, 1955 г./ в ролята на Президент фон Валтер/
  • „Госпожа Министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
  • „Сине мой“ от Л. С. Тирина, реж. Стефка Прохаска, 1956 г.
  • „Дом в покрайнините“ от Алексей Арбузов, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
  • „Кражба“ по Джек Лондон, реж. Йордан Черкезов, 1957 г./ в ролята на Хауърд Нокс/
  • „Платон Кречет“ от Александър Корнейчук, реж. Желчо Мандаджиев, 1957 г.
  • „Мъртва хватка“ от Джон Голсуърти, реж. Йордан Черкезов, 1958 г.
  • „Мандрагора“ на Едуардо де Молина
  • „Кучето на градинаря“ на Лопе де Вега
  • „Вампир“ на Антон Страшимиров
  • „Зелената брадавица“ на Н.Русев, реж. Димитрина Гюрова
  • „Майка“ от Карел Чапек, реж. Стефка Прохаска, 1961/62 г.
  • „Изгубеният син“ от Алексей Арбузов, реж. Юлия Огнянова, 1962 г.
  • „Госпожата на господин търговеца на сирене“ от Георги Марков, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
  • „Хората остават на брега“ от Николай Парушев, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
  • „Болшевики“ от Михаил Шатров, реж. Николай О.Масалитинов
  • „Защото сме аристократи“ от Николай Погодин, реж. Надежда Сейкова, 1966/67 г.
  • „Този безумец Платонов“ от А. П. Чехов, реж. Димитрина Гюрова, 1967 г.
  • „Очите ми зелени, устата ми хубава“ по Джеръм Селинджър, реж. Павел Павлов, 1967 г.
  • „След грехопадението“ от Артър Милър, реж. Надежда Сейкова, 1967/68 г.
  • „Посещение на страха“, от К.Хоински, реж. Димитрина Гюрова, 1968
  • „Щастието не идва само“ от Боян Балабанов, реж. Виктор Марков, 1969 г.
  • „Солунският чудотворец“ по Фани Попова-Мутафова, реж. Павел Павлов, 1969 г.
  • „Цезар и Клеопатра“ от Дж. Бърнард Шоу, реж. Павел Павлов / в ролята на Британикус/
  • „Вечерите на Иван Гилин“ от Николай Парушев, реж. Димитрина Гюрова, 1969 г.
  • „Процесът Ричърд Уевърли“ от Ролф Шнайдер, реж. Надежда Сейкова, 1969/70
  • „Скакалци“ на Ст. Л.Костов, реж. Надежда Сейкова, 1970 г.
  • „Монсерат“ от Еманюел Роблес, реж. Надежда Сейкова, 1971 г.
  • „Горещи нощи в Аркадия“ от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова, 1972 г.
  • „На война като на война“ от Надежда Драгова и П.Сефанов, реж. Николай Люцканов, 1972 г.
  • „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати“ на Бертолт Брехт, реж. Боян Дановски, 1973 г.
  • „Мечтател безумен“ от Надежда Драгова и Първан Стефанов, реж. Николай Люцканов, 1973 г.
  • „Три сестри“ на Антон Чехов, реж. Димитрина Гюрова
  • „Просто жена“ от Николай Парушев, реж. Димитър Стоянов, 1974 г.
  • „Игра на котки“ от И.Йоркени, реж. Петър Чернев, 1974 г.
  • „Последните“ на Максим Горки, реж. Димитър Стоянов, 1974/75 г.
  • „Р. У. Р.“ на Карел Чапек, реж. Николай Колев, 1975 г.
  • „С любимите не се разделяй“ от А.Володин, реж. Димитър Стоянов, 1975 г.
  • „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер, реж. Стойко Генов, 1975/76 / в ролята на Сганарел/
  • „Момиче без зестра“ на Ал. Н.Островски, реж. Надежда Сейкова, 1976 г. /в ролята на Кнуров/
  • „Пред залез слънце“ от Герхард Хауптман, реж. Уляна Матева, 1977 г.
  • „Празникът“ от Коста Странджев, реж. Николай Колев, 1977 г.
  • „Не сме ангели“, от Паул Йоаким, реж. Анка Дорошенко, 1977 г.
  • „Полет над кукувиче гнездо“ на Дейл Васерман, реж. Красимир Спасов, 1977/78 / в ролята на Вожда Бромдън/
  • „Ние, долуподписаните“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов, 1979 г.
  • „Есента на един следовател“на Георги Данаилов, реж. Красимир Спасов, 1980/81 г.
  • „Обратна връзка“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов
  • „Фамилия Лапарски“ /Комедия без име" от Ст. Л.Костов, реж. Димитър Стоянов / играе Лапарски/
  • „Старчето и стрелата“ от Никола Русев, реж. Красимир Спасов
  • „Отивам си, защото те обичам“
  • „Съдията и жълтата роза“ на Георги Данаилов, реж. Николай Колев
  • „Любов под брястовете“ на Юджийн О'Нийл, реж. Димитър Стоянов
  • „Тази малка земя“ от Георги Джагаров, реж. Димитър Стоянов, 1986 г.
  • „Крадецът на автобуси“ от Георги Данаилов, реж. Гриша Островски, 1986 г.
  • „Нещо като Аляска“ от Харолд Пинтър, реж. Димитър Стоянов, 1986/87
  • „Дом в небесата“ от Иржи Хубач, реж. Симеон Димитров, 1987 г.
  • „Онова нещо“ от Христо Бойчев, реж. Димитър Стоянов, 1988 г.
  • „Благородният испанец“ от Съмърсет Моъм, реж. Димитър Стоянов, 1989 г.
  • „Останалото е мълчание“ от Вилма Делмар, реж. Димитър Стоянов, 1996 г.

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2001 Изток-запад
(„Est – Ouest“)		 Франция/Испания/Русия/Украйна/България старец в комуналната квартира
1999 Тувалу
(„Tuvalu“)		 Германия/Великобритания моряк
1995 – 2000 Съботна история
(„L'histoire du samedi“)		 82 Франция доктор (в „Пастьор, 5 години на ярост“)
1993 La Donna E Mobile човекът с патерицата
1991 Бай Ганьо
(тв сериал)		 4 България/Унгария в 1-ва серия
1989 Мъже без мустаци
(тв сериал)		 6
1987 Каменната гора (тв)
1987 Небе за всички
1987 Едно стъпало по-горе Керан, управител на хлебопекарна
1986 Дядо Божиловата надежда бижутерът
1986 Приземяване Павлов
1985 Забравете този случай затворникът Иван Стоянов Иванов
1985 Под манастирската лоза
1985 Денят не си личи по заранта
(тв сериал)		 6 (в 3 серии: III, IV, V)
1984 Събеседник по желание Коста
1984 Златният век
(тв сериал)		 11 бащата на Ханко (в 2 серии: I и II)
1984 Преразказани приказки. Хубавка и звяра бащата
1984 Последната възможност (тв) писателят Стефан
1983 Пясък (тв) лекарят
1983 Третото лице
1983 За госпожицата и нейната мъжка компания прокурор Дренски
1983 Баш майсторът н-к! (тв) доцент Робеспиер Гълъбов
1982 Милионите на Привалов
(тв сериал)		 6 България/ФРГ/Западен Берлин Нагибин
(в 2 серии: IV и V; не е посочен в надписите на филма)
1981 Капитан Петко войвода
(тв сериал)		 12 Апостол Савов
1981 Хан Аспарух 3 Славун (в III серия: „Земя за винаги“)
1980 Приключенията на Авакум Захов
(тв сериал)		 6 д-р Петър Тошков (в III серия)
1980 Спилитим и Рашо
(тв сериал)		 20 богатият съсед (в IX серия)
1979 Баш майсторът на екскурзия (тв) Робеспиер Гълъбов
1979 Тайфуни с нежни имена
(тв сериал)		 3 Андрей Горанов
1979 Снимки за спомен бащата на Николина
1979 Къщата
1978 Моите непознати 2 професор Добрев
1978 Компарсита
1977 Баш майсторът на море (тв) Робеспиер Гълъбов
1976 Войници на свободата
(„Солдаты свободы“)		 4 СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия (като Ю. Яковлев в 1 серия: I)
1976 Живите песни учителят Добри Чинтулов
1975 Два диоптъра далекогледство адвокатът за развода
1975 Гостът от Абърдийн началникът на Тенев
1974 Селянинът с колелото бащата на Маглена
1974 Иван Кондарев 2 гост на Христакиев
(не е посочен в надписите на филма)
1974 Зарево над Драва 2
1973 Последна проверка
(тв сериал)		 12
1972 Тихият беглец
1971 Автостоп бай Танас
1970 Баш майсторът (тв) Робеспиер Гълъбов
1970 С особено мнение
1970 Сърце човешко доктор Русев
1970 Герловска история бай Васил
1970 Князът болярин
1969, 1971 На всеки километър
(тв сериал)		 26 (в серията: „Трите удивителни“ – 1969)
1968 Опасен полет лекарят
1967 С пагоните на дявола
(тв сериал)		 5
1966 Рицар без броня
1963 Приключение в полунощ лейтенант Георгиев
1960 Бедната улица
1959 Пътища 2 нов. (във 2-рата новела: „Пътят минава през Беловир“)
1959 Звезди
(„Sterne“)		 ГДР/България немски офицер
1958 Любимец №13 съотборникна Гълъбов
1957 На малкия остров
1951 Утро над родината
  • „Трагедията на ХХ век“ (1993) – документален, 11 серии – Петровский

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1996;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Юрий_Яковлев_(актьор,_1930_–_2002)&oldid=12106961“.