Направо към съдържанието

1976 Голяма награда на Швеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Швеция
Карта на пистата
Скандинавиън Рейсуей
Дължина писта4,018 km
Обиколки72
Състезание289,296 km
Дата13 юни 1976
ВремеСлунчево
Победител
Пилот
– време
Джоди Шектър
1:46:53.729
Полпозишън
Пилот
– време
Джоди Шектър
1:25.659
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Марио Андрети
1:28.002 (11)

1976 Голямата награда на Швеция е 4-то за Голямата награда на Швеция и е 7-и кръг от сезон 1976 във Формула 1, провежда се на 13 юни 1976, на пистата Скандинавиън Рейсуей, Швеция.

Лотус са отново с техния водещ пилот Марио Андрети, който пропусна предишния кръг в Монако. РАМ Рейсинг също пропускаха ГП на Монако, но са обратно в колоната за Шведското ГП като Як Нелеман ще партнира с Лорис Кесел. Уилямс са само с Мишел Леклер, докато Джаки Икс участва в 24-те часа на Льо Ман.

Джоди Шектър постига първата си пол-позиция както и първа за болид с шест колела, въпреки че стюардите го привикаха заради съмнения относно инцидента му с Карлос Ройтеман. До южно-африканеца се нареди Андрети, който имаше проблеми със скоростната кутия. Трети изненадващо се класира Крис Еймън с червения Инсайн следван от Патрик Депайе с втория Тирел. Проблеми с двигателя е причината Ники Лауда да остане пети в квалификацията пред Гунар Нилсон, Жак Лафит, Джеймс Хънт и Рони Петерсон. От общо 27 участника единствено Нелеман не се класира за състезанието.

Андрети направи добър старт за да поведе колоната от Шектър, Депайе, Еймън, Нилсон, Лауда и Лафит. Уотсън стана първата жертва, след като си заби Пенске-то си близо публиката причинена с проблем в дроселовите клапани, докато Ройтеман се прибра в бокса половин обиколка по-късно, преди аржентинеца да излезе от болида след втората обиколка. Малко по-късно организаторите видяха, че Андрети прибърза за старта и решиха да наложат минута наказание във времето на американеца. Скоро състезанието на Лотус стана още по затруднено с отпадането на Нилсон поради завъртане, което го прати в бетонната стена близо до боксовете. Кесел отпадна три обиколки по-късно след като и той загуби контрол върху Брабам-а.

Емерсон Фитипалди напусна след края на 10-а обиколка с проблем в управлението на неговия болид. След като е информиран от тима си че е наказан с минута, Андрети увеличи скоростта си в опита си да компенсира това което ще загуби. Макар да е втори по трасето Шектър всъщност е скрития лидер в състезанието пред Депайе, докато Еймън задържаше четвъртата позиция пред Лауда (чийто механици успяха да сменят двигателя му часове преди състезанието). Лари Пъркинс се движеше на 18-а позиция преди да прегрее двигателя в 18-а обиколка, докато Виторио Брамбила се размина от инцидент, без да загуби 11-ата си позиция за разлика от повредения нос на неговия Марч. Зад Брамбила, Артуро Мерцарио успя да се справи със Съртис-а на Алън Джоунс, двата Шадоу-а и Йохен Мас.

Блестящото представяне на Еймън завърши с неприятен край в 38-ата обиколка, след като предното ляво окачване се разпадна на първия завой и е пратен в огражденията. За щастие на ново-зеландеца той избегна инцидента само с натъртвания. През това време Кен Тирел е информиран от наказанието на Андрети и се опита да намери окончателен отговор, но без никакъв резултат. Всичко това нямаше никакво значение, след като Андрети отпадна от състезанието в 46-а обиколка с повреда по Косуърт-а.

С отпадането на Еймън и на Андрети, Тирел-ите без препятствано повеждат пред Лауда и Лафит, докато петия Хънт е под мерника на шестия Петерсон. Карлос Паче от своя страна води битка с Клей Регацони за седма позиция. Брамбила се отърва от присъствието на Мерцарио благодарение на последния, който отпадна с повреден двигател, чийто проблем получи и Ханс-Йоахим Щук няколко обиколки по-рано. В последните обиколки Регацони успя да изпревари Паче и Петерсон, докато Том Прайс изпревари Брамбила за девета позиция.

Така Шектър постига първата победа на задвижвания с шест колела болид пред втория Депайе, правейки победата двойна. Лауда завърши трети като минимизира загубените точки пред Лижие-то на Лафит, Хънт и Регацони. Петерсон, Паче, Прайс, Брамбила, Жан-Пиер Жарие, Джоунс и Брет Лънгър са останалите пилоти, които завършиха състезанието.

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 72 1:46:53.729 1 9
2 4 Патрик Депайе Тирел-Форд 72 + 19.766 4 6
3 1 Ники Лауда Ферари 72 + 33.866 5 4
4 26 Жак Лафит Лижие-Матра 72 + 55.819 7 3
5 11 Джеймс Хънт Макларън-Форд 72 + 59.483 8 2
6 2 Клей Регацони Ферари 72 + 1:00.366 11 1
7 10 Рони Петерсон Марч-Форд 72 + 1:03.493 9
8 8 Карлос Паче Брабам-Алфа Ромео 72 + 1:11.613 10
9 16 Том Прайс Шадоу-Форд 71 + 1 Об. 12
10 9 Виторио Брамбила Марч-Форд 71 + 1 Об. 15
11 12 Йохен Мас Макларън-Форд 71 + 1 Об. 13
12 17 Жан-Пиер Жарие Шадоу-Форд 71 + 1 Об. 14
13 19 Алън Джоунс Съртис-Форд 71 + 1 Об. 18
14 35 Артуро Мерцарио Марч-Форд 70 Двигател 19
15 18 Брет Лънгър Съртис-Форд 70 + 2 Об. 24
Отп 24 Харалд Ертъл Хескет-Форд 54 Завъртане 23
Отп 34 Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 52 Двигател 20
Отп 5 Марио Андрети Лотус-Форд 45 Двигател 2
Отп 22 Крис Еймън Инсайн-Форд 38 Инцидент 3
Отп 21 Мишел Леклер Волф-Уилямс-Форд 20 Двигател 25
Отп 37 Лари Пъркинс Боро-Форд 18 Двигател 22
Отп 30 Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 10 Управление 21
Отп 32 Лорис Кесел Брабам-Форд 5 Инцидент 26
Отп 6 Гунар Нилсон Лотус-Форд 2 Инцидент 6
Отп 7 Карлос Ройтеман Брабам-Алфа Ромео 2 Двигател 16
Отп 28 Джон Уотсън Пенске-Форд 0 Инцидент 17
НКв 33 Як Нелеман Брабам-Форд

Класирането след състезанието

[редактиране | редактиране на кода]
Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Ники Лауда 52
2 Република Южна Африка Джоди Шектър 23
3 Патрик Депайе 18
4 Джеймс Хънт 17
5 Клей Регацони 16
6 Йохен Мас 10
7 Жак Лафит 10
8 Ханс-Йоахим Щук 6
Генерално класиране при констуркторите
Поз Конструктор Точки
1 Ферари 55
2 Тирел-Форд 31
3 Макларън-Форд 23
4 Лижие-Матра 10
5 Марч-Форд 6
6 Лотус-Форд 6
7 Шадоу-Форд 4
8 Брабам-Алфа Ромео 3
Предходно състезание:
1976 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1976
Следващо състезание:
1976 Франция

Предходна година:
1975
Голяма награда на Швеция Следваща година:
1977