1998 Голяма награда на Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Япония
Карта на пистата
Судзука
Дължина писта 5.864 km
Обиколки 51
Състезание 299.064 km
Дата 1 ноември 1998
Време Добро
Победител
Пилот
време
Мика Хакинен
1:27:22.535
Полпозишън
Пилот
време
Михаел Шумахер
1:36.293
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Михаел Шумахер
1:40.190 (19)

1998 Голяма награда на Япония е 14-то за Голямата награда на Япония и шестнадесети последен кръг от сезон 1998 във Формула 1, провежда се на 1 ноември 1998 година на пистата Судзука в Судзука, Япония.


С тази се победа Мика Хакинен стана световеш шампион, след като неговият съперник Михаел Шумахер отпадна поради проблем с гумата. Това състезание маркира и последно за Гудиър, Тирел(който от следващата година ще се казва БАР), Рикардо Росет, Шинджи Накано и Естебан Туеро.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

С пет седмици между ГП на Люксембург и ГП на Япония, Макларън и Ферари прекараха повечето време тествайки болидите си и играейки психологически игри за подготовката за решителното състезание. По време на квалификацията Михаел Шумахер успя да подобри времето на Мика Хакинен с почти десета от секундата. Това бе невероятно постижение за германеца, тъй като съотборника му Еди Ървайн бе на две секунди от времето на Шумахер. Еди не успя да обясни как това се случило след като нямал никакви проблеми по неговия болид. От ФИА потвърдиха че колата на Шумахер е легална така че никакви санкции от страна на Михаел. Дейвид Култард остана на трета позиция на секунда по-бавен от Хакинен. Зад двата най-добри отбора, пилотите на Уилямс, Хайнц-Харалд Френтцен и Жак Вилньов са на 5-та и 6-та позиция, пилотите на Джордан, Деймън Хил и Ралф Шумахер 7-ми и 8-ми и пилотите на Бенетон, Александер Вурц и Джанкарло Фисикела 9-ти и 10-ти.

Първият старт бе прекратен поради болида на Прост пилотиран от Ярно Трули, чиито двигател изгасна докато всички изчакаха светлините на изгаснат. На втория опит за старт Шумахер също изгаснал двигателя си и трябваше да стартира на края на колоната. Този път Хакинен е вече на „първа“ позиция, като между него и Шумахер са още 20 коли. При третия опит за старт Хакинен стартира чудесно пред Ървайн, Френтцен и бавно стартиралия Култард. Шумахер успя да се добере до 12-та позиция в ранния етап на състезанието и продължи със своето представяне, изпреварвайки своя брат Ралф Шумахер(чието състезание завърши с повреда в двигателя), преди да бъде заклещен от битката за седмата позиция между Вилньов и Хил. При това положение той загуби около половин минута, като с това и донякъде шансовете за победа и за световната титла. Скоро пилотите от челото започнаха да спират в бокса, като това бе добра новина за Шумахер след като направи бързи обиколки междувременно. Той излезе за момент на трета позиция. На 28-ма обиколка Ървайн също спря в бокса но за втори път като той е на 3 стопа. За момент всичко изглеждаше че Шумахер все пак запазва интригата за титлата, преди задна дясна гума на Шумахер да се спука поради инцидента между Тирел-а на Тораносуке Такаги и Минарди-то на Естебан Туеро. Хакинен вече усеща че титлата е негова след отпадането на съперника за титлата. Финландеца спря още един път като запази преднината си пред Ървайн и третия Култард. Хакинен без никакви проблеми спечели това състезание като с това и първата световна титла ставайки втория финландец след Кеке Розберг(през 1982) да печели титлата при пилотите. Ървайн и Култард допълниха подиума, а Деймън Хил направи решително изпреварване срещу Френтцен на последния завой точно преди финала за 4-та позиция. Жак Вилньов остана 6-ти с Жан Алези и Фисикела 7-ми и 8-ми. Спорех Шумахер причината за отпадането не бе отломки от болидите на Такаги и Туеро, а всъщност гумата изведнъж експлодира.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 8 Финландия Мика Хакинен Макларън-Мерцедес 51 1:27:22.535 2 10
2 4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Еди Ървайн Ферари 51 +6.491 4 6
3 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дейвид Култард Макларън-Мерцедес 51 +27.662 3 4
4 9 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Деймън Хил Джордан-Муген-Хонда 51 +1:13.491 8 3
5 2 Германия Хайнц-Харалд Френцен Уилямс-Мекахром 51 +1:13.857 5 2
6 1 Канада Жак Вилньов Уилямс-Мекахром 51 +1:15.867 6 1
7 14 Франция Жан Алези Заубер-Петронас 51 +1:36.053 12  
8 5 Италия Джанкарло Фисикела Бенетон-Плейлайф 51 +1:41.302 10  
9 6 Австрия Александър Вурц Бенетон-Плейлайф 50 +1 Об. 9  
10 15 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джони Хърбърт Заубер-Петронас 50 +1 Об. 11  
11 11 Франция Оливие Панис Прост-Пежо 50 +1 Об. 13  
12 12 Италия Ярно Трули Прост-Пежо 48 Двигател 14  
Отп 22 Япония Шинджи Накано Минарди-Форд 40 Газ 20  
Отп 3 Германия Михаел Шумахер Ферари 31 Гума 1  
Отп 21 Япония Тораносуке Такаги Тирел-Форд 28 Сблъсък 17  
Отп 23 Аржентина Естебан Туеро Минарди-Форд 28 Сблъсък 21  
Отп 18 Бразилия Рубенс Барикело Стюарт-Форд 25 Хидравлика 16  
Отп 19 Нидерландия Йос Верстапен Стюарт-Форд 21 Ск. кутия 19  
Отп 17 Финландия Мика Сало Ероуз 14 Хидравлика 15  
Отп 10 Германия Ралф Шумахер Джордан-Муген-Хонда 13 Двигател 7  
Отп 16 Бразилия Педро Диниз Ероуз 2 Завъртане 18  
НКв 20 Бразилия Рикардо Росет Тирел-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Финландия Мика Хакинен 100
2 Германия Михаел Шумахер 86
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дейвид Култард 56
4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Еди Ървайн 47
5 Канада Жак Вилньов 21
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Деймън Хил 20
7 Германия Хайнц-Харалд Френцен 17
8 Австрия Александер Вурц 17
9 Италия Джанкарло Фисикела 16
10 Германия Ралф Шумахер 14
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Мерцедес 156
2 Италия Ферари 133
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Мекахром 38
4 Република Ирландия Джордан-Муген-Хонда 34
5 Италия Бенетон-Плейлайф 33
6 Швейцария Заубер-Петронас 10
7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Ероуз 6
8 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Стюарт-Форд 5
9 Франция Прост-Пежо 1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1998 Люкесмбург
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1998
Следващо състезание:
1999 Австралия

Предходно състезание:
1997
Голяма награда на Япония Следващо състезание:
1999