1999 Голяма награда на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Канада
Карта на пистата
Жил Вилньов
Дължина писта 4,421 km
Обиколки 54
Състезание 238.734 km
Дата 13 юни 1999
Време Слънчево, горещо
Победител
Пилот
време
Мика Хакинен
1:41:35.727
Полпозишън
Пилот
време
Михаел Шумахер
1:19.298
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Еди Ървайн
1:20.382 (62)
[[commons:Category:1999 Canadian Grand Prix|Гран При на Канада]] в Общомедия

1999 Голяма награда на Канада е 31-то за Голямата награда на Канада и шести кръг от сезон 1999 във Формула 1, провежда се на 13 юни 1999 година на пистата Жил Вилньов, Монреал в Канада.

Михаел Шумахер (стартирайки от 1-ва позиция) не направи добър старт, но успя да блокира Мика Хакинен (стартирайки 2-ри) към подхода на първия завой. Съотборника на Хакинен, Дейвид Култард загуби позиция от Бенетон-а на Джанкарло Фисикела. Дежавюто на Алези и Трули отново ги сполетя, като се удариха един с друг заедно с Рубенс Барикело. Това доведе колата за сигурност да се появи още след края на първата обиколка. Класирането бе М.Шумахер, Хакинен, Еди Ървайн, Фисикела, Култард, Хайнц-Харалд Френтцен, Джони Хърбърт и Алесандро Занарди. Барикело продължи състезанието до 14-та обиколка където проблем с управлението на болида му попречи да продължи по-нататък. Александер Вурц също влезе в бокса но с проблем с трансмисията. Колата за сигурност влезе в бокса след края на 2-ра обиколка и състезанието бе преустановено. Рикардо Зонта се удари в стенана на последния завой като по-късно носи името „Стената на шампионите“. Това доведе отново колата за сигурност да излезе на трасето за втори път. След като състезанието бе преустановено отново в края на 6-та обиколка Михаел Шумахер увеличи преднината си пред Хакинен. Деймън Хил бе следващия който се удари на тази стена след края на 14-та обиколка. Михаел имаше преднина от 3 секунди пред финландецар преди да влезе в трафик на 29-та обиколка. Точно след като затвори с обиколка Оливие Панис с Прост, Шумахер изведнъж загуби контрол на последния завой и се удари на мястото където Хил отпадна по-рано. Това прати Хакинен на първа позиция пред Ървайн и Култард. Жак Вилньов бе следващият записал се в Стената на шампионите като това доведе сейфти-кара за трети път по време на 35-та обиколка. Това доведе лидерите да спрат в бокса, като Фисикела се възползва от шанса си да мине на втора позиция пред Ървайн. Северно-ирландеца имаше контакт с Култард, след като състезанието бе възнабновено. Ървайн и Култард продължиха след този инцидент като шотландеца трябваше да спре в бокса за втори път, а Ървайн трябваше да се бори за загубените позиции включително и невероятната битка със Стюарт-а на Хърбърт. Френтцен мина пред Фисикела за втора позиция по време на 43-та обиколка. С пет обиколки до финала Ървайн намали преднината между него и Фисикела, преди Френтцен да отпадне с повреда по спирачките. Колата за сигурност отново се появи на трасето, като това ще е за първи път състезанието да завършва със сейфти-кара. Без изненади Хакинен печели това състезание и вече повежда в класирането при пилотите с 34 точки - 4 повече от М.Шумахер който не завърши.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 1 Финландия Мика Хакинен Макларън-Мерцедес 69 1:41:35.727 2 10
2 9 Италия Джанкарло Фисикела Бенетон-Плейлайф 69 +0.782 7 6
3 4 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Еди Ървайн Ферари 69 +1.797 3 4
4 6 Германия Ралф Шумахер Уилямс-Супертек 69 +2.392 13 3
5 17 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джони Хърбърт Стюарт-Форд 69 +2.805 10 2
6 12 Бразилия Педро Диниз Заубер-Петронас 69 +3.711 18 1
7 2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дейвид Култард Макларън-Мерцедес 69 +5.004 4  
8 21 Испания Марк Жене Минарди-Форд 68 +1 Об. 22  
9 18 Франция Оливие Панис Прост-Пежо 68 +1 Об. 15  
10 20 Италия Лука Бадоер Минарди-Форд 67 +2 Об. 21  
11 8 Германия Хайнц-Харалд Френцен Джордан-Муген-Хонда 65 Спирачки 6  
Отп 5 Италия Алесандро Дзанарди Уилямс-Супертек 50 Спирачки 12  
Отп 15 Япония Тораносуке Такаги Ероуз 41 Трансмисия 19  
Отп 22 Канада Жак Вилньов БАР-Супертек 34 Завъртане 16  
Отп 3 Германия Михаел Шумахер Ферари 29 Завъртане 1  
Отп 14 Испания Педро де ла Роса Ероуз 22 Трансмисия 20  
Отп 7 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Деймън Хил Джордан-Муген-Хонда 14 Завъртане 14  
Отп 16 Бразилия Рубенс Барикело Стюарт-Форд 14 Управление 5  
Отп 23 Бразилия Рикардо Зонта БАР-Супертек 2 Завъртане 17  
Отп 11 Франция Жан Алези Заубер-Петронас 0 Сблъсък 8  
Отп 19 Италия Ярно Трули Прост-Пежо 0 Сблъсък 9  
Отп 10 Австрия Александър Вурц Бенетон-Плейлайф 0 Трансмисия 11  

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Финландия Мика Хакинен 34
2 Германия Михаел Шумахер 30
3 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Еди Ървайн 25
4 Германия Хайнц-Харалд Френцен 13
5 Италия Джанкарло Фисикела 13
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Дейвид Култард 12
7 Германия Ралф Шумахер 12
8 Бразилия Рубенс Барикело 6
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Италия Ферари 55
2 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Макларън-Мерцедес 46
3 Република Ирландия Джордан-Муген-Хонда 16
4 Италия Бенетон-Плейлайф 14
5 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Уилямс-Супертек 12
6 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Стюарт-Форд 8
7 Франция Прост-Пежо 2
8 Швейцария Заубер-Петронас 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Предходно състезание:
1999 Испания
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1999
Следващо състезание:
1999 Франция

Предходна година:
1998
Голяма награда на Канада Следваща година:
2000