Rabies virus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Rabies virus
Rabies Virus EM PHIL 1876.JPG
Геном
Група V: евРНК вируси (ssRNA-)
Класификация
надимперия:Биота (Biota)
империя:Вируси (Virus)
(без ранг):Riboviria
тип:Negarnaviricota
подтип:Haploviricotina
клас:Monjiviricetes
разред:Mononegavirales
семейство:Рабдовируси (Rhabdoviridae)
род:Lyssavirus
вид:Rabies virus
Научно наименование
Синоними
  • Rabies lyssavirus
Rabies virus в Общомедия
[ редактиране ]

Rabies virus е РНК вирус от род Lyssavirus. Той е един от основните причинители на заболяването бяс при животните и човека.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Rabies virus има нишковидна и по-често куршумоподобна форма. Диаметърът му е 70 – 170 nm, а дължината му е 300 nm. В антигенно отношение вирусът е стабилен. Известен е само един серотип. Изменчивостта е едно от най-важните му свойства. Благодарение на нея е получен virus fixe, с който са поставени основите на имунопрофилактиката на беса. Има значително устойчивост във външната среда. При температура 20 °C вирусът се инактивира за 28 – 53 дни, при 50 °C за 1 час, при 80 °C за 2 минути. Вирусът се инактивира при pH 3,0, а се запазва при pH 5 до 10,0. Устойчив е на йод и други антисептици. Дезинфекционните средства като 2% натриева основа, 5% формалин и 3 – 5% хлорна вар го убиват при въздействие от няколко часа.[1]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Вирусът заедно с още няколко причинителя на бяс при прилепите е класифициран в род Lyssavirus. Заедно с род Vesiculovirus образуват семейство Rhabdoviridae.

При изследване на циркулацията на вируса в Европа посредством методите на молекулярна епидемиология са установени 4 групи на вируса[2]:

При огнища през 1979 г. и 1981 г. в бивша Югославия (днес на територията на страните Черна гора и Сърбия) са изолирани два щама на вируса, които не са характерни за Европа. Такива щамове циркулират на територията на Грузия и североизточна Турция. Предполага се, че това са щамове вируси, които са съществували в Европа преди да навлязат гореописаните четири[3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]