Чикунгуня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чикунгуня
Обрив от Чикунгуня
Специалностзаразна болест
Симптомитреска, болки в ставите
Възможни усложнениядългосрочна болка в ставите
Продължителностпо-малко от седмица
Методи за диагностикаКръвен тест за вирусна РНК или антитела
Диференциална диагностикаДенга, Треска Зика
ПревенцияКонтрол срещу комари
избягване на ухапвания
ЛечениеСимптоматично лечение
Честота на заболеваемост> 1 милион (2014 г.)
Смъртност~ 1 на 1000 случай
Чикунгуня в Общомедия

Чикунгуня (Chikungunya (CHIKV)) е арбовирусна инфекция при хората.

Вирусът е от род Alphavirus и се пренася от комари предимно от род Aedes.[1] Заболяването е характерно за тропическите райони на Стария свят, но климатичните промени и антропогенният фактор способстват за разпространението на векторите на заболяването и възникването му на нови неестествени за болестта места. Признаците, с които се проявява, са подобни на тези при денге. Думата чикунгуня идва от суахили и означава „това, което изкривява“. На езика макондо, разпространен в Южна Танзания и Северен Мозамбик, чикунгуня буквално се превежда като „връзваща“, „чупеща костите“ или „превиваща“. Всички тези определения са свързани със симптомите, подобни на артрит, които предизвикват изкривяване на крайници и пръсти и адските болки в ставите, които обездвижват и приковават на легло болните за период от няколко седмици до няколко месеца.[2]

Исторически сведения за заболяването[редактиране | редактиране на кода]

Болестта е описана от Marion Robinson[3] и W.H.R. Lumsden[4] през 1955 г. при изследването на огнището на заболяване през 1952 – 1953 г. Заболяването е преминало при хора в селища, разположени на платото Маконде, намиращо се на границата между Мозамбик и Танганайка (днес в регион Мтвара в континенталната част на Танзания).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Географско разпространение на Чикунгуня (2019)

Чикунгуня е разпространена в Африка, Азия и на Индийския субконтинент. Дълги години нивото на проявление на заболяването в Африка е ниско. В периода 1999 – 2000 г. в Демократична република Конго възниква голяма епидемия, през 2007 г. това се случва и в Габон. В началото на 2005 г. възниква взрив на епидемията и на островите Реюнион, Мавриций, Майоте и Сейшелите[5] в Индийския океан. С него са свързани и възникналите случаи на заболели хора в Европа (основно в Норвегия, Германия, Белгия и Великобритания), летували на тези острови. На Реюнион заболяват около 40% от жителите на острова.[6] В периода 2006 – 2007 г. бум на чикунгуня възниква и в Индия и редица страни от Югоизточна Азия. През 2007 г. за пръв път са регистрирани огнища на заболяването в Европа в района на Равена, провинция Емилия-Романя, Италия.[7] В България случаи на заболяване не са констатирани.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Причинител на чикунгуня е вирус от семейство Togaviridae. Той е с диаметър около 70 nm.[8] Притежава външна обвивка, а геномът представлява едноверижна РНК с положителна поляризация. РНК на вируса притежава около 12 000 нуклеотида.[9]

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Aedes albopictus е един от векторите на Чикунгуня

Към вируса са възприемчиви хора. Боледуват и шимпанзета, макаци, павиани и колобуси[10][11]. Комарите представляват вектор, като го предават от здрав към болен посредством кръвосмучене и инокулиране на причинителя. Два са основните вектори на вируса на чикунгуня – Aedes aegypti и Aedes albopictus (азиатски тигров комар). Тези комари хапят хората през светлата част на денонощието, като пик на тяхната активност се проявява в ранно утро и края на втората половина на деня. И двата вида хапят на открито, а Aedes aegypti е активен и в закрити помещения.[7]

Случаите на огнища в Италия се дължат на пренасянето на заразени тигрови комари от Югоизточна Азия. Предполага се, че това се е случило с помощта на корабни товари с автомобилни гуми[12]. На новите местообитания те намират благоприятни условия за размножаване. Тигрови комари са открити в редица южноевропейски и средиземноморски страни като Гърция, Сърбия, Албания, Франция, Испания и Турция. Комарите могат да се разпространят и с туристически багаж (Германия) или пренос на екзотични палмови растения (Нидерландия).[2]

Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]

Инкубационният период е в рамките на 4 до 8 дена след ухапване. В някои случаи може да продължи и до 12 дена.

Клиничните признаци се проявяват с внезапна треска (температура до 40 °C), често съпроводена с болки в ставите в резултат на възникналия артрит. Съпровожда се и с болки в мускулите, главоболие и угнетеност. Болките в ставите са много силни и обикновено преминават за няколко дена до седмица. В повечето случаи пациентите оздравяват напълно, но е възможно ставните болки да продължат няколко месеца до година. Регистрирани са и случаи на очни, неврологични и сърдечни усложнения. Възможни са и усложнения на храносмилателната система. Сериозни усложнения възникват рядко, а смъртните случаи са редки. Често признаците се бъркат и се диагностицира като денге.[7]

Диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Диагнозата се основава на данните от епизоотологичното проучване, клиничните признаци, данни от лабораторните изследвания и диференциалната диагноза.

Лабораторна диагноза[редактиране | редактиране на кода]

За лабораторна диагноза се използва методът ELISA. При него се откриват антитела в кръвен серум, изработени от организма срещу вируса. Нивото на антителата е най-високо след 3 – 5 седмици от проявата на клиничните признаци и продължава да е високо около месец.

Вирусна изолация е възможна в първите дни на заболяването с помощта на полимеразно верижна реакция.

Диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]

В диференциално-диагностично отношение трябва да се вземат предвид следните заболявания, проявяващи се със сходни на чикунгуня признаци:

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Няма сигурно лечение на болестта. То е насочено към облекчаване на симптомите, основно тези, свързани с болките в ставите. Използват се нестероидни противовъзпалителни препарати, но без аспирин, поради опасността от повишаване на вероятността от кръвотечения. Ваксина против заболяването не се прилага. Преболедувалите придобиват стабилен и продължителен имунитет. Не са описани случаи на повторно заболяване при преболедували.[2]

Профилактика[редактиране | редактиране на кода]

През 60-те години на XX век са проведени изследвания за изработването на ваксина. Те обаче са прекратени поради липса на финансиране. Разработена е експериментална ваксина, създаваща имунитет, пречещ на възникването на чикунгуня при макаци и лабораторни мишки.[13] Смята се, че скоро ще бъде възможно ваксината да се прилага и при хора.[14]

На 09.11.2023 година FDA одобрява използването на ваксината Ixchiq при хора.[15]

За ограничаване на заболяването е важно да се намалят местата, където се размножават комарите. Необходимо е и използването на инсектициди и обработка на водата с цел унищожаване на личинките на комара. Хората трябва да носят дрехи с дълъг ръкав и да използват репеленти с цел ограничаване на ухапванията.

Чикунгуня като биологично оръжие[редактиране | редактиране на кода]

Чикунгуня е едно от заболяванията, разработвани от САЩ като потенциално биологично оръжие.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lahariya C, Pradhan SK. Emergence of chikungunya virus in Indian subcontinent after 32 years: a review Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine.. J Vect Borne Dis. 2006 43(4): 151 – 60.
  2. а б в РВМС Варна и РИОКОЗ Варна, Съвместен доклад от Годишно национално съвещание по програма „Национална програма за профилактика и борба с кърлежопреносимите трансмисивни инфекции в Р.България“ 2008 г.[неработеща препратка]
  3. Robinson MC. An epidemic of virus disease in Southern Province, Tanganyika Territory, in 1952 – 53. I. Clinical features // Trans. R. Soc. Trop. Med. Hyg. 49 (1). 1955. DOI:10.1016/0035-9203(55)90080-8. с. 28 – 32.
  4. Lumsden WH. An epidemic of virus disease in Southern Province, Tanganyika Territory, in 1952 – 53. II. General description and epidemiology // Trans. R. Soc. Trop. Med. Hyg. 49 (1). 1955. DOI:10.1016/0035-9203(55)90081-X. с. 33 – 57.
  5. Chikungunya[неработеща препратка]
  6. Chikungunya: An exotic virus on the move
  7. а б в СЗО, Чикунгунья
  8. 00.073.0.01.007. Chikungunya virus[неработеща препратка]
  9. Complete nucleotide sequence of chikungunya virus and evidence for an internal polyadenylation site[неработеща препратка]
  10. chikungunyavirus.com[неработеща препратка]
  11. Species Chikungunya virus (CHIKV)
  12. Тигрови комари нападнаха Франция[неработеща препратка]
  13. Virus-Like Particle Vaccine Protects Monkeys from Chikungunya Virus
  14. Scientists a step closer to human vaccine for chikungunya virus
  15. FDA Approves First Vaccine to Prevent Disease Caused by Chikungunya Virus