Иван Пальошев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Пальошев
български революционер
Роден
1880 г.
Починал
не по-рано от 1933 г.

Иван Кръстев Пальошев, (Пайльошев), известен още като Пайльоша или Палеота, е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и Македонската федеративна организация, по-късно ренегат, преминал на сръбска служба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пальошев е роден в град Енидже Вардар (Па̀зар), тогава в Османската империя, днес Яница, Гърция. Влиза във ВМОРО и става четник, а по-късно и десетар, при Апостол войвода. По-същото време брат му Дивиниш Пальошев участва в гъркоманска чета.[1] След Младотурската революция Апостол Петков се прехвърля за кратко в България и оставя Иван Пальошев и Стоян Бозецки да командват четата. Постепенно Иван Пальошев се корумпира от дадената му власт в отсъствието на Апостол войвода.[2] На една гъркоманска сватба в Гюпчево се стига до кървава саморазправа с гръцки андарти, след като Пальошев е поръчал на музикантите песента „Надвор от Гуменджа“. Според Тома Николов причина за скандала, при който загиват сватбари и четници, са именно гръцките андарти.[3][4]

Четата на Иван Пальошев, март 1915 г.[5]

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода в чета №41, а по-късно служи в 13 кукушка и 15 щипска дружина, а през Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[6]

След войната подпомага възстановяването на ВМОРО и участва във Валандовската акция.[21] През Първата световна война служи в Планинската дивизия и като командир на разузнавателна група към щаба на Македонския фронт.[22][23] На 16 декември 1920 година участва в учредяването на Илинденската организация[24]

След войната Пальошев се включва в дейността на Македонската федеративна организация на Филип Атанасов и Никола Юруков. При сблъсъка на МФО и ВМРО Пальошев бяга в Сърбия и минава на сръбска служба. През октомври 1923 година устройва засада на войводата Георги Хаджимитрев при Милетково и в сражението те губят четника Мустафа Мехмедов от Нъте и куриера Кръстю Георгиев от Милетково.[25]

На 14 февруари 1923 година струмишкият войвода Георги Въндев извършва атентат срещу Пальошев и други федералисти в кафене на центъра на Струмица. Пальошев е тежко ранен, а помощникът му Халил Пехливанов е убит.[26] Към 7 април 1924 година Пальошев продължава дейността си и мобилизира хора от струмишките села за федералистката си чета.[27] През август 1924 година Георги Хаджимитрев изпраща четника Иван Марков, който сполучливо извършва атентат в Гевгели срещу Пальошев, който е тежко ранен, а двама негови четници и един акцизен агент са убити.[28]

Четата на Пальошев продължава да действа в Гевгелийско до 1933 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124 – 136
  2. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 293 - 294.
  3. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 252
  4. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 296.
  5. ↑ ДА – Благоевград, ф.1599, оп. 1, а.е. 135, л. 4
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 530, 893.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 131.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14 – 15, 754.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 256.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 806, 807.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 596 – 597.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 748.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 751.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 92, 95.
  21. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 340.
  22. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.282.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 122.
  24. ↑ виж: s:Протокол за създаване на организацията Илинден
  25. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 135.
  26. ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.112
  27. ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.120
  28. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 136.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Пальошев&oldid=11659821“.