Филип III (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип ІІІ
Крал на Франция
Basilique Saint-Denis, église abbatiale (ancienne) - Saint-Denis - Médiathèque de l'architecture et du patrimoine - APMH00005068.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Базилика Сен Дени
Предшественик Red crown.pngЛуи IX Свети
Наследник Red crown.pngФилип IV Красиви
Семейство
Баща Луи IX Свети
Майка Маргьорит дьо Прованс
Бракове Red crown.pngИзабела Арагонска
Red crown.pngМария Брабантска
Потомци Луи, Филип ІV, Шарл, Луи Еврьо
Герб Arms of the Kingdom of France (Ancien).svg
Филип ІІІ в Общомедия

Филип III Смелия (фр. le Hardi)(30 април 1245 година в замъка Поаси — 5 октомври 1285 година в Перпинян, погребан в абатството Сен-Дени). Той е син на Луи IX Свети и Маргьорит дьо Прованс. Крал на Франция от 1270 до 1285 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филип е втори син на Луи IX и  Маргьорит дьо Прованс. Своето име получава в чест на своя прадядо Филип II Август[1]. В 1260 година, след смъртта на своя по-голям брат Луи става наследник на престола.

На 25 годишна възраст Филип се възкачва на френския престол. Нерешителен по характер, той следва политиката на своя баща. Голямо влияние над него имат първо Пиер дьо ла Брос, а след това и чичо му Шарл I Анжуйски, крал на Неаполитанското кралство.

Отстъпвайки пред настояването на Шарл Анжуйски, Филип ІІІ поставя кандидатурата си за престола на Свещенната римска империя, но без успех. Заради Шарл Анжуйски, се замесва и в конфликт с Арагон.

Филип има и собствени интереси в Арагон. През 1275 г. той отстоява Навара от претенциите на кралете на Кастилия и Арагон, но неговото застъпничество за френската принцеса, омъжена за сина на Алфонсо X Кастилски и лишена от права след смъртта на мъжа си (1276), не довежда до желаната цел. Още по-неудачно се оказва навлизането на френски войски в Арагон, предприето след Сицилианска вечерня, по настояване на Шарл I Анжуйски. Папа Мартин IV, предан на Шарл и Филип, отлъчва Педро Арагонски от църквата, обявява го за свален от престола и на негово място назначава един от по-младите синове на Филип ІІІ - Шарл Валоа. Френската войска и френския флот, изпратени за осъществяване на тези проекти, претърпяват провал: флотът е два пъти разбит, а армия, задържана в своето настъпление при крепостта Херона, става жертва на болести. Филип, който лично командва своите войски, също заболява и умира по време на отстъплението към Херона .

Така приключва последната година от царуването (1285), на Филип ІІІ, който служейки на интересите на чичо си Шарл I Анжуйски, /загубил Сицилианското кралство от арагонския владетел Педро III / при неуспешния опит, да превземе Арагон губи живота си.

Филип умира на 5 октомври 1285 г. в Перпинян. Погребан е до първата си съпруга Изабела Арагонска (1247-1271) в базиликата Сен Дени.

gros tournois, сребърна монета на Филип III

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Сватба Филип III и Мария Брабантска

.

Първи брак :(на 28 май 1262) с Изабела Арагонска (араг. Isabel d'Aragón, кат. Elisabet d'Aragó i d'Hongria), (1247 година- 28 януари 1271 година)- инфанта на Арагон, дъщеря на краля на Арагон Хайме I Завоевателя и Йоланта Унгарска,

На 28 май 1262 година Изабела се омъжва за наследника на френския престол Филип. Венчаването е в катедралния храм Клермон.

Изабела ражда четирима сина:

Втори брак: на 21 август 1274, с Мария Брабантска (нидерл. Maria van Brabant, фр. Marie de Brabant), (1254-1321)- дъщеря на херцога на Брабант Хенрих III и Аделаида Бургундска, кралица на Франция  1274-1285 г.

На 21 август 1274 година във Венсен е подписан брачния договор на Мария Брабантска и краля на Франция Филип III. На 24 юни 1275 година Мария е коронясана в Светата капела на Париж.

От брака се раждат три деца:


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ferdinand Hoefer, Nouvelle Biographie générale [lire en ligne [archive]] ; parfois les dates du 12 août et du 30 août sont données.
  2. Alain Erlande-Brandenburg, , Arts et métiers Graphiques,‎ 1975, p. 30
  3. Fabricio Cárdenas, , Perpignan, Ultima Necat,coll. « Les vieux papiers »,‎ 2014, 141 p. (ISBN 978-2-36771-006-8, notice BnFno FRBNF43886275)
  4.  к:1 2 Zotz T. Philipp III. der Kühne // Die französischen Könige des Mittelalters. Von Odo bis Karl VIII. — München: Verlag C.H. Beck, 2006, S. 177.