Австралазия

Австралазия

Австралазия е регион в Океания, който обхваща Австралия, Нова Зеландия, остров Нова Гвинея и съседните им острови в Тихия океан.

Най-голяма по площ от държавите в региона е Австралия и едновременно с това е самостоятелен континент. Някога европейски колонии, днес много от тихоокеанските острови са самостоятелни държави и имат близки търговски отношения със Северна Америка и Азия.

Данни

• Площ: 8 508 238 кв. км.
• Население: 29 700 000 души
• Държави: 14
• Най-висока точка: връх Вилхелм, Папуа Нова Гвинея – 4509 м.
• Най-дълга река: Мъри Дарлинг, Австралия – 3750 км.
• Най-голямо езеро: езеро Еър, Австралия – 9583 кв. км.

Географски особености

Ландшафтът на Австралия и Океания е разнообразен – от тропически гори в северните части до безводни пустини в Централна Австралия. Много от островите са с вулканичен произход, плажовете им са покрити с пясък, опасани са от високи планини. Има постоянна заплаха от земетресения.

Коралови острови

Много от хилядите малки острови в Океания са върхове на подводни вулканични планини, които се извисяват над повърхността на Тихия океан. Кораловите рифове край песъчливите брегове на островите изобилстват от тропичеки риби.

Гейзери

Срещат се в Нова Зеландия, където горещите скали затоплят водата в подземните галерии. Когато тя достигне до точката на кипене, на 500 м. височина във въздуха изригва фонтан от вряща вода и пара.

Голяма пясъчна пустиня

От пясъците на австралийската гореща суха западна пустиня се издигат остри варовикови скали с причудливи форми. Те са творение на ерозията, предизвикана от корените на растенията и силните ветрове, духащи тук през последните 25 хил. години.

Климатични пояси

Разнообразните пейзажи и огромната площ обуславят наличието на различни климатични пояси в Австралазия и Океания. Северна Австралия и Папуа Нова Гвинея са вечно горещи с два сезона: влажен и сух; в източните части лятото е горещо, а зимите – меки, докато централните части са заети от суха пустиня.

Климатът в Нова Зеландия е мек и влажен, а островите в западната част на Тихия океан са с влажен, тропически климат.

Пасища

В Австралия има обширни площи сухи, открити пасища, известни като пустош. Най-подходящите земи за отглеждането на добитък са Куинсланд и Нов Южен Уелс. Оскъдните водни извори се допълват от подпочвените води на артезианските кладенци.

Сочни пасища покриват източните части на Южния остров в Нова Зеландия.

Евкалиптови гори

В Австралия растат много евкалиптови дървета. Съществуват различни видове евкалипти във всички климатични пояси – от студените, влажни планински върхове до горещите, сухи части във вътрешността. Евкалиптите са вечно зелени дървета с жилави листа.

Тропична влажна гора

Влажни вечнозелени гори покриват Соломоновите острови, планините в Папуа Нова Гвинея и части от Северна Австралия. Често обгърнати в мъгла, тези гъсти, буйни гори са убежище за дивите животни. В тях виреят над 600 вида дървета. Сечта в Кунсланд се контролира с цел опазване на околната среда.

Скруб

По границите на четирите пустини, които се намират във вътрешността на Австралия, има безводни области, в които вали рядко. В тях растат сухоустойчиви треви, редки храсти и ниски дървета.

Крайбрежен климат

Крайбрежната ивица между Бризбейн и Мелбърн в Югоизточна Австралия е заградена в западната си част от върховете на Голямата вододелна планина, включваща Австралийските Алпи. Топлият бриз от Тихия океан носи дъжд в този зелен и плодороден район. Дългите, песъчливи плажове и мекият, приятен климат го превръщат в най-гъсто населеното място в Австралия.

Гореща пустиня

Грандиозните червени скали олгас се издигат внезапно от безводната, равна, изпепеляваща Централна пустиня. Разположена край Улуру (скалата Ейърс), гигантската маса скали се е образувала преди над 570 млн. години и постепенно ерозира през последните 150 млн. години.

Широколистни гори

Западният бряг на Южния остров на Нова Зеландия е покрит с широколистни гори. Дъб, бук и сагуа избуяват в мекия влажен климат.

Физикогеографско райониране

Австралазия се разполага в пределите на субтропичния, тропичния, субекваториалния и екваториалния пояси. На нейната територия са обособени 6 големи сектора: 1. Източноавстралийски планини; 2. Централна низина; 3. Западноавстралийски плата; Нова Гвинея и 4. Нова Зеландия. Те от своя страна се поделят на 18 области, в които на свой ред са обособени 36 подобласти.

1. Източноавстралийски планини – разположени са в източната част на Австралия и обхващат изцяло Голямата вододебна планина, явяваща се важна климатична бариера и заета преобладаващо с горски планински ландшафти.

1.1. Планини в щата Куинсланд – представляват съчетание от планини и вътрешни плата, простиращи се в субекваториалния и тропичния климатични пояси.

1.1.1. Брегови хребети – простират се по източното крайбрежие.

1.1.2. Междупланински котловини – простират се от север на юг между Бреговите хребети на изток и Големия вододел на запад.

1.1.3. Голям вододел – простира се на близо 2000 km от полуостров Кейп Йорк на север до границата с щата Нов Южен Уелс на юг.

1.2. Планини в щата Нов Южен Уелс – средновисоки планини, с дълбоко тектонско разчленение, субтропичен непостоянно влажен климат.

1.2.1. Хребет Ню Ингланд – в североизточната част на щата.

1.2.2. Хребет Ливърпул – в източната част на щата.

1.2.3. Сини планини – в източната част на щата.

1.2.4. Австралийски Алпи – в югоизточната част на щата.

1.3. Планини в щата Виктория и остров Тасмания – средновисоки блоково-нагънати планини, с дълбоко тектонско разчленение, с древен вулканизъм и субтропичен непостоянно влажен климат.

1.3.1. Планини в щата Виктория

1.3.2. Остров Тасмания

2. Централна низина – заета е от акумулативни ниски равнини с ясно изразена географска зоналност, с нарастване на континенталността на климата във вътрешността и смяна на ландшафтите от редки гори и савани по периферията към полупустини и пустини във вътрешността.

2.1. Северен Куинсланд – ниска акумулативна равнина със субекваториален климат.

2.1.1. Равнини Карпентария – обхваща източното, южното и югозападното крайбрежие на залива Карпентария

2.1.2. Възвишение Селуин

2.2. Централен басейн – ниска безотточна езерна акумулативна равнина със слаб повърхностен отток и тропичен сух климат.

2.2.1. Плато на крийковете – заема североизточната част на областта.

2.2.2. Пустиня Арунта – заема централната, най-суха частна областта.

2.2.3. Езерно-солончакова равнина – заема югозападната част на областта с езерата Еър и Фром.

2.2.4. Равнина Гибер – заема северозападната част на областта.

2.3. Равнини Дарлинг – обхваща водосборния басейн на река Дарлинг и представлява ниска акумулативна равнина на мястото на тектонско понижение.

2.3.1. Северни предпланини – заема северните високи части на басейна на река Дарлинг.

2.3.2. Централни равнини – заема средните части на басейна на река Дарлинг.

2.3.3. Южни равнини – заема южните ниски части на басейна на река Дарлинг.

2.4. Равнини Мъри – обхваща средния и долния басейн на река Мъри. Представлява ниска акумулативна равнина, със субтропичен, сезонно засушлив климат и преобладаване на храстова растителност.

2.4.1. Риверайна – простира се покрай средното течение на река Мъри.

2.4.2. Равнини на Долна Мъри – заема района на долното течение на река Мъри.

2.5. Южни хребети и полуострови – заема ниските хребети Флиндърс и Маунт Лофти и полуостров Еър. Представлява съчетание от ниски планини и равнини със слабо тектонско разчленение и предимно храстова растителност. Тук са разположени езерата Гарднър и Торънс.

2.5.1. Хребети Флиндърс и Маунт Лофти с езерата Гарднър и Торънс.

2.5.2. Полуостровен юг – заема полуостровите Еър и Флорио и остров Кунгуру.

3. Западноавстралийски плата – територия, заета от ниски плата и планини и падини със слабо развит повърхностен отток и преобладаване на тропическите пустини и полупустини.

3.1. Северна Австралия – климатът е субекваториален, сезонно засушлив, с преобладаване на сухия период.

3.1.1. Плато Кимбърли – в Северозападна Австралия.

3.1.2. Полуостров Арнхемланд – в най-северната част на континента.

3.1.3. Плато Бъркли – разположено е югозападно от равнините Карпентария.

3.2. Централна Австралия – най-обширната област на континента, заемаща неговата централна и западна част. Климатът е тропичен, сух, преобладават безотточните области със слаб повърхностен отток.

3.2.1. Плато в Северната територия – разположено в южната част на Северната територия.

3.2.2. Голяма пясъчна пустиня – в северозападната част на континента.

3.2.3. Централни островни планини – обхваща планините Макдонъл и Мъсгрейв, разположени в центъра на континента.

3.2.4. Голяма пустиня Виктория – простира се между Централните островни планини на север и равнината Наларбор на юг.

3.2.5. Пустиня Гибсън – разположена е между Голямата пясъчна пустиня на север и Голямата пустиня Виктория на юг.

3.2.6. Западно плато – заема обширни райони ва най-западната част на континента, в т.ч. и хребета Хамърсли.

3.3. Югозападна Австралия – средновисока цокълна денудационна равнина със субтропичен климат.

3.3.1. Суонланд – заема крайната югозападна част на континента.

3.3.2. Езерни равнини – простират се между Западното плато на север и природната област Суонланд на юг.

3.3.3. Равнина Наларбор – обширна морска акумулативна равнина, простираща се покрай северния бряг на Големия Австралийски залив.

4. Нова Гвинея – заема втория по големина остров на Земята – Нова Гвинея и архипелага Бисмарк. Имат обособено положение с островни дъги, дълбоко тектонско разчленение и преобладаващо океански климат.

4.1. Низини на реките Дигул и Флай – ниски акумулативни силно заблатени равнини със субекваториален климат, гъста речна мрежа, със смесени, постоянно влажни гори и савани.

4.2. Полуостровен запад – заема полуостровите Чандравасих и Бомбарай, заети от ниски, нагънато-блокови планини, със съвременно дълбоко ерозионно разчленение, екваториален климат и влажни гори.

4.3. Средищни планини – простират се по цялото протежение на острова от запад-северозапад на изток-югоизток и представляват високи нагънато-блокови планини със съвременно дълбоко ерозионно разчленение.

4.3.1. Западни хребети – простират се на индонезийската част на острова.

4.3.2. Източни хребети – простират се на територията на Папуа-Нова Гвинея.

4.4. Долини на реките Сепик и Иденбург – заемат междинното понижение между Средищните планини на юг и Северните брегови хребети на север. Представляват ниски акумулативни силно заблатени равнини с екваториален климат и заети от гъсти и влажни гори.

4.5. Северни брегови хребети – средновисоки планини с древен вулканизъм, екваториален и субекваториален климат и постоянно влажни вечнозелени гори.

5. Меланезия – заема архипелага Бисмарк. Има обособено положение и съвременен вулканизъм.

6. Нова Зеландия – обособено островно положение, дълбоко тектонско разчленение и океански климат.

6.1. Северен остров – съчетание от планини и равнини, съвременен вулканизъм и субтропичен климат.

6.2. Южен остров – зает е предимно от високи нагънато блокови планини, дълбоко ерозионно разчленени и съвременно заледяване. Климатът е субтропичен.

Население

Най-ранните заселници в Австралазия са аборигените в Австралия и полинезиийците и меланезийците по островите в Тихия океан. Европейците започват да колонизират Австралия и Нова Зеландия в края на 18 век. От 1970-те години много други народи се заселват в Австралия, включително китайци, камбоджанци и виетнамци.

Природни богатства

Земята е най-голямото богатство на Австралия и Нова Зеландия и се използва за отглеждането на добитък, овце и добив на жито. Австралия е богата на минерали и е световен лидер в производството на боксит (алуминиева руда), диаманти и оловна руда. Основните богатства на тихоокеанските острови са рибата и кокосовите продукти, например копра, влакна за въжета и рогозки.