Виторио Де Сика
| Виторио Де Сика Vittorio De Sica | |
| италиански режисьор | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 13 ноември 1974 г.
|
| Погребан | Кампо Верано, Италия |
| Религия | Католическа църква |
| Националност |  Италия |
| Режисура | |
| Активност | 1917 – 1974 |
| Направление | Италиански неореализъм |
| Значими филми | „Крадци на велосипеди“ „Умберто Д.“ „Чочарка“ „Шуша“ „Брак по италиански“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Гуидита Ризон (1933 – 1968) Мария Меркадер (1968 – 1974) |
| Деца | 3 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Виторио Де Сика в Общомедия | |
Виторио де Сика (на италиански: Vittorio De Sica) е италиански режисьор и актьор, водеща фигура в Италианския неореализъм от следвоенния период в Европа.
Биография и кариера
[редактиране | редактиране на кода]Виторио де Сика е роден на 7 юли 1901 година в град Сора, област Лацио. Израства в Неапол, където се премества семейството му.[1] Баща му Умберто де Сика е банков чиновник с влечение към шоу бизнеса, поради което окуражава красиво изглеждащия си син да се насочи към сценична кариера.[1]
Младият Де Сика започва театралната си кариера през 20-те години. През 1923 година се присъединява към театралната трупа на Татяна Павлова. Десетилетие по-късно Де Сика основава собствена трупа, където заедно със съпругата си Гуидита Ризон и Серджо Тофано продуцират и играят в поставяните пиеси. Трупата му изпълнява най-вече леки комедии, но също и пиеси на автори като Пиер дьо Бомарше, и работи със знаменити режисьори като Лукино Висконти.
По време на Втората световна война Де Сика се прехвърля на режисьорското място в киното, започвайки с четири рутинни лековати филма в традицията на италианското кино от онези години.[1] Петият му филм – „Децата ни гледат“ („I bambini ci guardano“, 1944) показва заложбите на автора, маркирайки и началото на сътрудничеството му със сценариста Чезаре Дзаватини, с когото ще направят едни от най-значимите филми в течението на неореализма, като „Шуша“ („Sciuscià“, 946) и „Крадци на велосипеди“ („Ladri di biciclette“, 1948). И двете ленти са удостоени със специални награди на церемонията по връчване на наградите „Оскар“.
Незабравими остават и филмите му с участието на София Лорен и Марчело Мастрояни „Вчера, днес и утре“ („Ieri, oggi, domani“, 1963) и „Брак по италиански“ („Matrimonio all'italiana“, 1964), които са най-успешните му работи в комерсиален смисъл. Първият от тях печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм,[2] а вторият е номиниран в същата категория.[3]
За да финансира режисьорските си експерименти, Де Сика продължава и актьорските си участия през всичките години на своята кариера. Голяма популярност печелят участията му в ролята на провинциален полицай в комедийната поредица „Хляб, любов и фантазия“ („Pane, amore e fantasia“), където в някои от филмите си партнира с Джина Лолобриджида.
Виторио де Сика умира през 1974 година в парижкото предградие Ньой сюр Сен на 73-годишна възраст.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1940 | Алени рози | Rose scarlatte | корежисьор с Джузепе Амато |
| 1940 | Мадалена, нула за поведение | Maddalena, zero in condotta | |
| 1941 | Тереза Венерди | Teresa Venerdì | |
| 1942 | Гарибалдиец в манастир | Un garibaldino al convento | |
| 1943 | Децата ни гледат | I bambini ci guardano | |
| 1945 | Портата на рая | La porta del cielo | |
| 1946 | Шуша | Sciuscià | |
| 1948 | Сърце | Cuore | корежисьор с Дуилио Колети |
| 1948 | Крадци на велосипеди | Ladri di biciclette | |
| 1951 | Чудото в Милано | Miracolo a Milano | |
| 1952 | Умберто Д. | Umberto D | |
| 1953 | Вила Боргезе | Villa Borghese | корежисьор с Джани Франчиолини |
| 1953 | Гара Термини | Stazione Termini | |
| 1954 | Златото на Неапол | L'oro di Napoli | |
| 1956 | Покривът | Il tetto | |
| 1958 | Ана от Бруклин | Anna di Brooklyn | корежисьор с Карло Ластрикати |
| 1960 | Чочарка | La Ciociara | |
| 1961 | Страшният съд | Il giudizio universale | |
| 1962 | Бокачо '70 | Boccaccio '70 (La riffa) | сегмент: Лотарията |
| 1962 | Затворниците от Алтона | I sequestrati di Altona | |
| 1963 | Бум | Il Boom | |
| 1963 | Вчера, днес и утре | Ieri, oggi e domani | |
| 1964 | Брак по италиански | Matrimonio all'italiana | |
| 1966 | Нов свят | Un monde nouveau | |
| 1966 | След лисицата | Caccia alla volpe | |
| 1967 | Седем пъти жена | Sette Volte Donna | |
| 1967 | Вещиците | Le streghe (Una serata come le altre) | сегмент: Обикновена вечер |
| 1968 | Влюбени | Amanti | |
| 1970 | Слънчогледи | I girasoli | |
| 1970 | Градината на Финци-Контини | Il Giardino dei Finzi-Contini | |
| 1970 | Двойките | Le coppie (Il Leone) | сегмент: Лъвът |
| 1972 | Ще го кръстим Андреа | Lo chiameremo Andrea | |
| 1973 | Кратка ваканция | Una breve vacanza | |
| 1974 | Пътуването | Il viaggio |
Актьор
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1953 | Хляб, любов и фантазия | Pane, amore e fantasia | Антонио Каротенуто | Луиджи Коменчини |
| 1954 | Хляб, любов и ревност | Pane, amore e gelosia | Антонио Каротенуто | Луиджи Коменчини |
| 1955 | Знакът на Венера | Il segno di Venere | Алесио Спано | Дино Ризи |
| 1955 | Хляб, любов и… | Pane, amore e... | Антонио Каротенуто | Дино Ризи |
| 1959 | Зимна ваканция | Vacanze d'inverno | Морис | Камило Мастрочинкуе |
| 1959 | Генерал Дела Ровере | Il generale della Rovere | Виторио Емануеле Бардоне/Грималди | Роберто Роселини |
| 1960 | Това започна в Неапол | It Started in Naples | Марио Витале | Мелвил Шавелсън |
| 1961 | Страшният съд | Il giudizio universale | Адвокат | Виторио Де Сика |
| 1967 | Седем пъти жена | Sette Volte Donna | камео | Виторио Де Сика |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Биография, сайт на Sonny Pictures Classics.
- ↑ Yesterday, Today and Tomorrow (1963) – списък награди, IMDb.com.
- ↑ Marriage Italian Style (1964) – списък награди, IMDb.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||
| ||||||||
| ||||||||
|
