Направо към съдържанието

Витоша (район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Витоша.

Витоша
район на Столична община
Разположение на Витоша в Столична общинаРазположение на Витоша в Столична община
Страна България
Площ123 km²
Население56 606[1] души (2023)
КметЗарко Клинков
ПП-ДБ (СС)
Официален сайтwww.raionvitosha.eu
Витоша в Общомедия

„Витоша“ е един от 24-те административни района на Столична община. Той се намира в подножието на планината Витоша и обхваща кварталите Бояна, Симеоново, Драгалевци, Киноцентър, Бъкстон, Манастирски ливади (западна част), Княжево (вкл. местност Карпузица, която е неразделна част от кв. Княжево) и селата Владая и Мърчаево.

Към 15 юни 2023 г. в района живеят 54 717 души по настоящ адрес и 56 606 души по постоянен адрес.

Намира се в южната част на София в подножието на планината Витоша – първият Народен парк на Балканския полуостров.

Територията на района включва още селата Владая и Мърчаево, както и големи части от землището на София в планината Витоша, които не са включени в определен квартал.

Боянската църква
Националният исторически музей
  • Боянска църква – Х-XI век, обект на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО с изключително ценни стенописи – образец за средновековния духовен живот на българите, част от Стоте национални туристически обекта
  • Боянски водопад – боянската река, в течението си между х. „Момина скала“ и кв. Бояна, се врязва в терена и образува множество бързеи и водопади с височина около 15 метра
  • Княжевски минерален извор – слабо минерализиран водоизточник с лечебни свойства, температурата на водата е 31 градуса

Общият брой на населението на район „Витоша“ е заедно с кварталите, в състава му, които спадат към тези с т.нар. главен специалист. Те са със специален статут, имат допълнителна администрация и тяхното население се брои отделно. Това са „Драгалевци“ (9389 жители) и „Симеоново“ (7231 жители). Владая (3656 жители) и Мърчаево (1144 жители) имат отделни кметства, заради статута си на села, заради това тяхното население също е вписано отделно, но тук е включено към общия брой.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 61 467 100.00
Българи 55 372 90.08
Турци 275 0.44
Цигани 226 0.36
Други 528 0.85
Не се самоопределят 176 0.28
Неотговорили 4890 7.95
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 януари 2018.