Направо към съдържанието

Владимир Визе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Юлиевич Визе
Владимир Юльевич Визе
руски океанолог
Владимир Визе по време на експедиция през 1914 г.
Роден
Починал
ПогребанЛитераторские мостки, Санкт Петербург, Русия

Националност Русия
Учил вСанктпетербургски държавен университет
Гьотингенски университет
Научна дейност
ОбластОкеанология
Работил вЛенинградски университет
Владимир Юлиевич Визе в Общомедия

Владимир Юлиевич Визе (на руски: Владимир Юльевич Визе) е руски полярен изследовател, океанолог, член-кореспондент на АН СССР (1933), член на Националното географско дружество на САЩ и Норвежкото географско дружество.

Произход и младежки години (1886 – 1912)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 февруари 1886 година в Царско село, (сега град Пушкин) край Санкт Петербург, Русия. След завършване на гимназия отива в Германия, където слуша лекции в университетите в Гьотинген и Хале. През 1910 се връща в Русия, става преподавател във Физико-математическия факултет на Петербургския университет и се отдава на изучаването на Арктика. През лятото на същата година провежда първото си научно пътешествие в Арктика – на Колския п-ов, като извършва маршрутни картирания и събира материали по геологията и етнографията на района.

Арктически експедиции (1912 – 1934)

[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1912 – 1934 извършва множество арктически експедиции, като се занимава с физико-географските особености на Арктика.

През 1912 – 1914 в качеството си на географ участва в експедицията на Георгий Яковлевич Седов към Северния полюс на кораба „Свети Фока“. Провежда измервания на дълбочината, определя солеността на водата, наблюдава времето и ветровете. Експедицията не успява да достигне полюса и провежда тежко зимуване на Земя на Франц Йосиф, по време на което провежда физико-географски изследвания на архипелага. Седов решава да продължи пеша към полюса и остава Визе за началник на експедицията, която той завръща успешно в родината след смъртта на Седов.

През 1921 – 1922 възглавява океанографска експедиция в Карско море на кораба „Таймир“.

През 1923 – 1924 взема участие в работата на хидроложкия отряд, който построява първата хидроложка обсерватория на Нова Земя.

През 1928 на ледоразбивача „Малигин“ участва в търсенето на авариралия дирижабъл „Италия“ на Умберто Нобиле на север от Шпицберген. Пръв започва да съставя краткосрочни ледови прогнози, които в скоро време намират широко практическо приложение в полярните плавания.

През 1929 на ледоразбивача „Седов“ посещава архипелага Земя на Франц Йосиф, след това организира първата полярна станция в залива Тикси, недалеч от устието на Лена.

През 1930 на ледоразбивача „Седов“, с началник Ото Юлиевич Шмид, изследва северната част на Карско море. Отново посещава архипелага Земя на Франц Йосиф и оттам експедицията се отправя към Нова Земя. След изследването на част от крайбрежието на Нова Земя, „Седов“ продължава на североизток, където по изчисленията на Визе шест години по-рано, в зависимост от движението на ледове би трябвало да се намира остров. Изчисленията му се потвърждават и по време на плаването са открити няколко острова.

През 1932 – 1933 е заместник началник (началник е отново Ото Шмид) на експедицията на ледоразбивача „Сибиряков“, който преминава от Архангелск до Тихия океан за една навигация, а след това през Йокохама и Суецкия канал на 7 март 1933 се завръща в Мурманск.

От 13 юли до 22 септември 1934 на ледоразбивача „Литке“ с капитан Николай Михайлович Николаев, Визе в качеството си на научен ръководител на експедицията отново без аварии преминава по Северния морски път за една навигация, но този път от изток на запад – от Владивосток до Мурманск.

Научна дейност (1934 – 1954)

[редактиране | редактиране на кода]

След приключване на полевите си изследвания през 1934 г., Визе се отдава на кабинетна научна дейност, с която се занимава до края на живота си. Взема активно участие в подготовката и организацията на първата полярна дрейфуваща станция в Северния ледовит океан, проведена през 1937 – 1938, и възглавявана от Иван Дмитриевич Папанин.

За срок от три години Визе написва повече от 150 научни трудове по океанография, метеорология, геофизика, история на изследването на полярните страни и около 320 научнопопулярни статии, рецензии и реферати.

През последните години от живота си се занимава с педагогическа дейност като професор в Ленинградския университет.

Умира на 19 февруари 1954 година в Ленинград на 67-годишна възраст.

Неговото име носят:

  • Международный полярный год, 2 изд., Л., 1932;
  • Основы долгосрочных ледовых прогнозов для арктических морей, М., 1944;
  • На „Сибирякове“ и „Литке“ через ледовитые моря. Два исторических плавания 1932 и 1934 гг., М. – Л., 1946;
  • Моря Советской Арктики, 3 изд., М. – Л., 1948.
  • Аветисов, Г. П., Визе Владимир Юльевич, Имена на карте Арктики.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 97 – 99.
  • История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956.
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 302 – 303.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986, стр. 42 – 43, 46 – 48.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Визе, Владимир Юльевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​