Волжки българи
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, проверка на данните. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Волжки българи | |
 Възстановка на жилищна сграда на волжките българи от XI-XII век в Националния музей на Република Татарстан през 2018 г. | |
| Език | прабългарски |
|---|---|
| Религия | ислям, тенгризъм |
| Сродни групи | Салтово-маяцка култура |
| [[:commons:Category:Volga Bulgarians|]] в Общомедия | |
Волжките българи са етническа група в Средното Поволжие, съществувала през VII-XIII век. Тя възниква със заселването в региона на прабългари - след разпадането на Стара Велика България (държавата на хан Кубрат), начело със своя вожд - Котраг (син на Кубрат, за чието име има хипотеза, че не е лично име,[1] а по-скоро се отнася за предводителя на котрагите/кутригури), те основават държавата Волжка България, наричана и Волжко-Камска България и Итилска България - по имената на основните реки там: Волга (Итил - също име на местен средновековен град) и Кама.
Сред големите градове в страната им са Велики Болгар, Биляр и Казан.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Волжките българи се заселват в земите около сливането на реките Волга и Кама през 7 век и основават държава, в която съжителстват котраги/кутригури, савири, есегели, биляри, барсили, сакалиби. В състава на населението й са и угро-фини, хорезмиици, арменци, мордовци и маджари. След относително кратък период на независимост, Волжка България става васал на Хазарския хаганат.
През 922 г. ислямът е приет за държавна религия на страната (вместо традиционният тенгризъм). Съществуват хипотези, че още в края на IX и началото на X в. започва разпространение на ханафитския ислям сред волжките българи. Към 907 г. ислямът вече е силно застъпен в техните земи,[2] впоследствие протича втора вълна на ислямизация.
Западането на Хазарския хаганат, чиято официална религия е юдаизмът, и възможността чрез исляма да бъдат централизирани племената ускорява развитието на Волжко-Камска България. Постепенно волжките българи заменят местната руническа писменост с арабската азбука. Тези процеси в страната спомагат тя бързо да се наложи като важен културен и религиозен център от средата на X в. нататък. В нея се проявяват редица лекари,[3] астрономи, богослови[3], философи, строят се медресета и джамии.
От втората половина на X в. Киевска Рус и наследилото я Влазимиро-Суздалско княжество започват поредица наказателни походи срещу Волжко-Камска България, която се явява техен политически съперник. През XIII век натискът над страната се засилва с нашествието на монголците. От 1223 до 1237 тя се отбранява, ту срещу монголо-татарите, ту срещу русите. Подчинена е от Златната орда, а столицата Биляр - превърната в резиденция на господаря й.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
