Гагово

Гагово
	Гагово
	; Панорамен изглед от Гагово
	Гагово Гагово
Общи данни
Население	693 души (15 март 2024 г.); 36,4 души/km²
Землище	19,062 km²
Надм. височина	214 m
Пощ. код	7831
Тел. код	060384
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	14307
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община; – кмет	Попово; Людмил Веселинов ; (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Кметство; – кмет	Гагово; Петя Трифонова; (ОБТ, ОСД)
	Гагово в Общомедия

Гàгово е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География

Селото се намира на около 8 км северозападно от град Попово, като е разположено на шосето Попово – Русе на 100 до 200 м надморска височина. През средата му тече Калакоч дере, приток на река Черни Лом. Състои се от четири махали, като землището му граничи с градовете Опака и Попово и селата Зараево, Кардам и Паламарца. Самото село е разположено на хълмист терен и е оградено от изток и запад от средно високи хълмове.

Кратка историческа справка

През XV век селото с 29 домакинства било владение на еничарина Юсуф. Освобождението заварва селото с турскоезично население и само няколко български семейства. След войната в селото се заселват българи основно от близките села Опака, Паламарца, Медовина, Ковачевец и от по-далечните Езерче, Кривня, Калоян, Ястребово. Има преселници и от Тревненско, Габровско и Великотърновско – Царева Ливада, Чакалите, Хитревци, Скорците, Арбанаси и др. През 1898 г. в селото имало 17 български и 149 турски къщи.

В старите османо-турски документи селото е било българско и се споменава с името Гагово, Кагово, Гагува, Голямо Гагово. Около 1479 г. в селото е живеел само един мохамеданин. В един от последните официални османо-турски документи от 1874 г. в селото има 155 само мохамедански къщи без християнски. Сегашният църковен храм е построен между 1931 и 1935 г. и е посветен на Света Параскева (Петка). В селото е имало и по-стара църква, унищожена още преди Освобождението и параклис, построен в края на 19 век от новите заселници. Първата джамия в района е била построена около 1700 г., към която е имало и мюсюлманско духовно училище (медресе). Първият кмет на селото е бил Хаджи Али, първият учител - Стоян Славчев, а първият свещеник - поп Никола, известен и като комита от преди Освобождението.

През 40-те години на XX век в селото има влиятелна комунистическа група и то е сред опорните точки на местния Поповски партизански отряд.^[2]

Днес населението на селото се състои от българи, роми и турци.

Старите български и турски родове от селото са били: Балканоолуте, Башчеванджи Вълчовите, Ганчовци, Гьокоолуте, Занкоолуте, Инджекзовлюуте, Ипликовите, Лингуровите, Кеманджиите, Кумарджиите, Тарнаджиевите, Атипоолу, Афузоолу, Исуфовите, Меметоджовци, Фераоолу и др.

За името на селото

За произхода на името съществуват няколко предания:

Родственици, идващи на гости на първите заселници в селото, нарекли селото „гаговото“ село, т.е. сваковото село. Старинното българско население назовава родственика свако с името – Гаго;
През XIV – XV век в турските данъчни регистри се срещат много собствени и фамилни имена с название – Гаго. Може да се предположи, че наименованието на селото произлиза от собственото име на водача на рода на заселника му – Гаго.

Религии

Обществени институции

Кметство;
Основно училище „Св. Климент Охридски“ (закрито през 2008 г.);
Читалище „Светлина-1905“, основано първоначално през 1905 г.;
Църква;
Джамия;
Целодневна детска група, част от ЦДГ „Славейче“ в Попово;
Здравен пункт;

Културни и природни забележителности

В землището на селото все още се откриват следите на антични и средновековни селища, могилни некрополи и др.;
Интересни, но и опасни за посещение са галериите за добиване на варовик (вар), останали от римско време, използван най-вероятно за строежа на многобройните крепости в района;
Джамията на селото;
Църквата „Света Параскева“;
Мемориален комплекс (сега в лошо състояние), посветен на загиналите гаговчани по време на Септемврийското въстание от 1923 г. и във войните за национално обединение;
Многобройни чешми в селото и около него;
Останките от разкопаната през 2009 г. тракийска гробница в покрайнините а селото;

Редовни събития

Няма

Личности родени в Гагово

Иван Аржентински (1910-1989), писател и драматург;
Никола Гаговски (р. 1929), военен журналист, писател и драматург, автор на радиопиеси и теленовели и др.;

Други

Много възможности за алтернативни форми на туризъм;
Селото и околностите предлагат добри възможности за горски лов, отдих и забавление край притоците на река Черни Лом и хълмистите гори;
Съществуват подходящи терени за крос с мотори, използвани преди години за тренировки;
Язовир и река идеални за риболов и забавления;
Баскетболно и волейболно игрище в задоволително състояние;

Литература

Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
Сборници „Попово в миналото“ (1-4);
Иванов, Трифон. Гагово – исторически и фотодокументален обзор. С., 1997.

Външни препратки

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 258.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[везенков-2] Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 258.

[1]

[2]