Георги Ангелов (преводач)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ангелов.
| Георги Ангелов | |
| български журналист и преводач | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил във | Великотърновски университет |
| Работил | преводач, журналист |
| Литература | |
| Награди | „Христо Г. Данов“ (2010, 2014) „Рицар на книгата“ (2004 и 2013) |
| Семейство | |
| Деца | Десислава, Алиса и Неда |
Георги Ангелов е български преводач от френски език и журналист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Ангелов е роден на 4 юни 1960 г. във Варна.[1]
Завършва ІV ЕГ с преподаване на френски език „Фредерик Жолио-Кюри“ и Френска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. След кариера като водещ и автор в БНТ („Формула 5“[2], „Рококо“, „Салон на книгата“ и др.) работи като продуцент и редактор в редица частни телевизии.[1]
От 2010 до 2017 г.[3] е водещ на „Денят започва с култура“, от 2013 г. – на „История.бг“, а от 2015 г. и на „Библиотеката“ в БНТ 1.[4]
Има три дъщери от три различни брака: Десислава, Алиса и Неда.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Информацията в списъка подлежи на допълване.
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Мишел Жори, „Жълтият прах на времето“ (сборник разкази). Варна: Георги Бакалов, Библиотека Галактика №105, 1990.
- Патрик Ковен, „Сляпа любов“ (роман).
- Жан Жоне, „Слугините“ (пиеса).
- Жан Кокто, „Човешкият глас“ (пиеса).
- Жорж Батай, „История на окото“ (роман). София: Петриков, 1992.
- Мишел Турние, „Среднощен пир на любовта“ (разкази). София: Петриков, 1994.
- Мишел Турние, „Елеазар или Изворът и къпината“ (роман). Плевен: Евразия-Абагар, 1998, 95 с. ISBN 978-954-450-085-6 [5][6]
- Исмаил Кадаре, „Орелът“ (новела). София: Факел, 1997.
- Рьоно Камю, „Езерото на милувката“ (роман). София: Панорама, 1998.
- Мирча Елиаде, „Сакралното и профанното“ (монография). София: Хемус, 1998.
- Мирча Елиаде, „Ковачи и алхимици“ (монография). София: Хемус, 2000.
- Сали Ан Берк, „Наръчник на нюйоркския барман“ (превод от английски). София: Елементи, 2002, 256 с.
- Жорж Ифра, „Енциклопедична история на цифрите“ т. II (монография). София: Елементи, 2005.
- Жак Атали, „Карл Маркс или Световният дух“ (биография). София: Рива, 2006, 387 с. [7]
- Давид Фоенкинос, „Еротичният потенциал на жена ми“ (роман). София: Пулсио, 2006, 153 с.
- Наполеон, „Как да водим война“ (максими). София: Пулсио, 2006, 110 с.
- Крис Сьоме, „Хороскоп 2007“. София: ИК „Колибри“, 2006.
- Цвета Делчева, „Des villes et des choses“ (поема, превод на френски). Ница: Editions Bénévent, 2006, 63 с.
- Давид Фоенкинос, „В случай на щастие“ (роман). София: Пулсио, 2007, 188 с.
- Андрей Макин, „Френското завещание“ (роман). София: Колибри, 2007, 289 с.[8][9]
- Брижит Обер, „Смъртта от гората“ (роман). София: Съвременник.
- Дидие ван Коелер, „Среща под знака на Х“ (роман). София: Пулсио, 2007.
- Ален Амар, „Куба ностра“ (история). София: ИК „Рива“, 2007, 368 с.
- Жан-Мари Гюстав льо Клезио, „Африканеца“ (роман). София: Колибри, 2007, 108 с. ISBN 954-529-509-6
- Етиен дьо Понсен, „27 ключа за Договора от Лисабон“ (монография). София: Колибри, 2008, 253 с.
- Робер Мизраи, „100 думи за щастието“ (есе). София: Рива, 2008, 304 с.
- Давид Фоенкинос, „Инверсия на слабоумието“ (роман). София: Пулсио, 2008, 214 с.
- Давид Фоенкинос, „Независими сърца“ (роман). София: Пулсио, 2009, 124 с.
- Джонатан Лител, „Доброжелателните“ (роман). София: Колибри, 2009, 816 с. ISBN 978-954-529-678-9 [10][11][12]
- Мишел Лопито-Дорфьой, „Ключове към класическата музика“ (монография). София: Пулсио, 2010, 158 с.
- Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“ (роман). София: Колибри, 2010, 358 с.
- Клер Жюлиар, „Борис Виан“ (биография). София: Рива, 2010, 352 с. ISBN 978-954-320-273-7
- Фредерик Бегбеде, „Почивка в кома“ (роман). София: Колибри, 2010, 152 с. ISBN 978-954-529-778-6
- Давид Фоенкинос, „Кой си спомня за Давид Фоенкинос“ (роман). София: Пулсио, 2011, 198 с.
- Стефан Хесел, „Възмутете се!“ (есе). София: Колибри, 2011, 48 с. ISBN 978-954-529-901-8
- Бернар Вербер, „Ние, боговете“ (роман). София: Колибри, 2011, 320 с. ISBN 978-954-529-933-9
- Бернар Вербер, „Кармичният часовник“ (новела). София: Колибри, 2011.
- Тиери Жонке, „Тарантула“ (роман). София: Колибри, 2011. [13]
- Жан-Батист Барониан, „Бодлер“ (биография). София: Рива, 2011, 224 с. ISBN 978-954-320-382-6
- Мишел Онфре, „Гастрономическият разум. Философия на вкуса“ (философия). Варна: Фрувег, 2011, 264 с.
- Стефан Ансел, „Евреите“ (монография). София: Рива, 2012, 408 с. ISBN 978-954-320-396-3
- Фредерик Бегбеде, „Помощ, простете“ (роман). София: Колибри, 2013, 184 с. ISBN 978-619-150-106-9
- Фредерик Бегбеде, „Един френски роман“ (роман). София: Колибри, 2014
- Давид Фоенкинос, „Деликатността“ (роман). София: Колибри, 2014
- Хуанг Сок-Йонг, „Принцеса Бари“ (роман). София: Колибри, 2015 ISBN 978-619-150-658-3
- Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Малкият принц“. София: Smart Books, 2015 ISBN 978-619-7120-31-8
- Фредерик Бегбеде, „Уна & Селинджър“ (роман). София: Колибри, 2015 ISBN 978-619-150-617-0
- Давид Фоенкинос, „Загадката Анри Пик“ (роман). София: Колибри, 2018 ISBN 978-619-02-0257-8
- Йожен Йонеско, „Приказки 1/2/3/4“. София: Лист, 2019 ISBN 978-619-7350-55-5
- Фредерик Бегбеде, „Човекът, който плаче от смях“ (роман). София: Колибри, 2021 ISBN 978-619-02-0777-1
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- През 2010 г. става лауреат на Националната награда „Христо Г. Данов“ за превода си на романа „Доброжелателните“ от Джонатан Лител.[14]
- Два пъти удостоен със званието „Рицар на книгата“ (2004 и 2013).[2][15]
- През 2014 г. за втори път става носител на наградата „Христо Г. Данов“, но този път в категорията „Представяне на българската книга“ в предаването „Денят започва с култура“ БНТ 1.[16]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Георги Ангелов в БГ-Фантастика.
- ↑ а б Соня Спасова, „Георги Ангелов от БНТ не емигрирал заради жените си“, в-к „Труд“, 19 януари 2014.
- ↑ „Денят започва с култура. Но без Георги Ангелов“, „Площад „Славейков“, 10 април 2017.
- ↑ „Денят започва с култура“ Архив на оригинала от 2014-02-09 в Wayback Machine., БНТ продукции, сайт на БНТ.
- ↑ Амелия Личева, „Отвъд границите“, рец. в „Култура“, 1998.
- ↑ Митко Новков, „Митопаяжини“, рец. в „Култура“, бр. 32 (2041), 14 август 1998.
- ↑ Борис Попиванов, „И отново Маркс“, рец. в „Култура“, бр. 34 (2428), 6 октомври 2006.
- ↑ Ангел Игов, „Между Пруст и Путин“, рец. в „Култура“, бр. 27 (2466), 13 юли 2007.
- ↑ Цветан Цветанов, „Пътят на Андрей Макин“, рец. в „Монитор“, 28 юли 2007.
- ↑ Джонатан Лител, Откъс от „Доброжелателните“, електронно списание „Литературен клуб“, 23 януари 2012 г.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Анатомия на мрака“, рец. във в. „Капитал“, 12 юни 2009.
- ↑ Аглика Георгиева, „Циничен разказ за нацизма подлуди света“, рец. във в. „Новинар“, 26 април 2009.
- ↑ Тиери Жонке, Откъс от „Тарантула“, електронно списание „Литературен клуб“, 25 октомври 2011 г.
- ↑ „На тържествена церемония бяха наградени носителите на националната награда „Христо Г.Данов“ за принос в националната книжовна култура“ на сайта на Министерство на културата, 12.06.2010.
- ↑ „Кои са новите „Рицари на книгата“?“ Архив на оригинала от 2016-06-30 в Wayback Machine., сайт на Асоциация „Българска книга“, 24 април 2013 г.
- ↑ „Антон Дончев удостоен с голямата награда „Христо Г. Данов“, информационна агенция БГНЕС, 20 юни 2014.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гриша Атанасов, „Преводачът Георги Ангелов: Романът „Доброжелателните“ напомня, че никога не липсват палачи“, e-vestnik, 25 май 2009
- „Георги Ангелов: Пошлостта в България пуска корени“, БГНЕС, 23 ноември 2011 (видео)
- „Списъкът на Георги Ангелов“ (националната кампания „18 книги за вашето литературно пълнолетие“), в-к „24 часа“, 30 август 2016
- „Георги Ангелов на 60: Искам да продължа да чета“, интервю на Любомира Константинова, БНР, 4 юни 2020
- Културен портрет на гражданина-бунтар Георги Ангелов, интервю на Даниел Ненчев, Дарик радио, 19 януари 2018
- Произведения на Георги Ангелов в
Моята библиотека
|
