Джебелска река

Джебелска река
	Джебелска река
Общи сведения
Местоположение	България; Област Кърджали; Община Ардино; Община Джебел; Община Момчилград
Дължина	26 km
Водосб. басейн	118 km²
Отток	1,5 m³/s
Начало
Място	рида Жълти дял,; Западни Родопи,; Сз от връх Аладак
Координати	41°30′56.16″ с. ш. 25°07′51.96″ и. д. / 41.5156° с. ш. 25.1311° и. д.
Надм. височина	1100 m
Устие
Място	ляв приток на Върбица → Арда → Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	41°28′33.96″ с. ш. 25°22′37.92″ и. д. / 41.4761° с. ш. 25.3772° и. д.
Надм. височина	256 m

Джебелска река (стари имена Дерменчай и Дермендере) е река в Южна България, област Кърджали, общини Ардино, Джебел и Момчилград ляв приток на Върбица. Дължината ѝ е 26 km. Отводнява високите централни части на рида Жълти дял и северните склонове на Устренски рид в Източните Родопи.

Джебелска река извира на 1100 м н.в., в рида Жълти дял на Източните Родопи, на около 1,3 km на запад-северозапад от връх Алада 1241 м, най-високата точка на рида). До село Мак тече на изток, а след това до устието си на югоизток, в широка алувиална и обезлесена долина. Влива се отляво в река Върбица, на 256 м н.в., на 1 km южно от село Загорско, община Момчилград.

Реката има широк, силноразчленен и слабозалесен водосборен басейн, като площта му е 118 km², което представлява 9,8% от водосборния басейн на река Върбица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

← Рожденско дере
→ Кюпрюдере
← Чайдере
← Чиранджикдере
← Кърмъзъдере

Реката е основно с дъждовно подхранване, като максимумът е през месец януари, а минимумът – август-септември. Средногодишният отток при Джебел е 1,5 m³/s.

По течението на реката са разположени 4 селища, в т.ч. 1 град и 3 села:

Община Ардино – Гърбище, Мак;
Община Джебел – Тютюнче, Джебел.

В средното и долното течение водите на реката масово се използват за напояване на обработваемите площи по долината ѝ, заети от тютюневи насаждения.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 166.