Направо към съдържанието

Джейсън Робардс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джейсън Робардс
Jason Robards
американски актьор
Джейсън Робардс (1968)
Джейсън Робардс (1968)

Роден
Джейсън Нелсън Робардс – младши
Починал
ПогребанФеърфийлд, САЩ

Националност САЩ
Учил вАмериканска академия за драматични изкуства[1]
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1946 – 2000
НаградиКан – Най-добър актьор:
Дългият път на деня към нощта (1962)
Семейство
БащаДжейсън Робардс-старши
МайкаХоуп Максин
СъпругаЕлеанор Питман
(1948 – 1958; развод)
Рейчъл Тейлър
(1959 – 1961; развод)
Лорен Бакол
(1961 – 1969; развод)
Лоуис О`Конър
(1970 – 2000; смъртта му)
Деца6

Уебсайт
Джейсън Робардс в Общомедия

Джейсън Робардс (на английски: Jason Robards), е американски филмов и театрален актьор, роден през 1922 година, починал през 2000 година. [2]

Роден е като Джейсън Нелсън Робардс – младши на 26 юли 1922 година в Чикаго, Илинойс. Родителите му са – майка Хоуп Максин и баща Джейсън Робардс-старши, който също е бил от известните актьори, както на сцената така и в ранните години на киното.

Семейството се премества в Ню Йорк Сити, когато Робардс-младши е съвсем малко дете. Не след дълго, когато е шест-годишен, се преместват отново, този път в Лос Анджелис. Родителите му се развеждат, когато е в началното училище. По-късно той заявява, че това оказва силен афект върху личността и мирогледа му. Като юноша, Робардс става свидетел и на западането на актьорската кариера на баща му. Радвайки се на значителен успех по време на нямото кино, Робардс-старши губи благоразположението на киноиндустрията с настъпване на ерата на озвучените филми.

Робардс-младши посещава гимназията „Холивуд“ в Лос Анджелис, където изпъква със спортните си умения и по специално леката атлетика. Спортният му талант привлича интереса на няколко университета, които му отправят покани. Въпреки това, след дипломирането си в гимназията през 1940 година, Джейсън Робардс решава да се присъедини към военноморските сили на САЩ.

Ветеран от военноморските сили на САЩ от Втората световна война, впоследствие Робардс става известен с участията си в пиесите на американския драматург Юджийн О'Нийл. Носител е на авторитетната театрална награда „Тони“, също както и на филмовата награда „Оскар“ и телевизионния приз „Еми“.

Незабравима остава ролята му на Шайен в шедьовъра на Серджо Леоне – „Имало едно време на Запад“ (1968), както и изпълнението в последния филм преди кончината му – „Магнолия“ (1999)

Джейсън Робардс е женен четири пъти и имаше шест деца. С първата си съпруга Елинор Питман имат три деца, включително Джейсън Робардс III. Вторият му брак с актрисата Рейчъл Тейлър продължава от април 1959 г. до май 1961 г. Той и третата му съпруга, актрисата Лорън Бакол за която се жени през 1961 г., имат син, актьора Сам Робардс. Робардс и Бакол се развеждат през 1969 г., отчасти поради неговия алкохолизъм. [3] Робардс има още две деца с четвъртата си съпруга Лоис О'Конър.

През 1972 г. Робардс е сериозно ранен при автомобилна катастрофа, подложен е на операция и реконструкция на лицето. Катастрофата може да е свързана с дългогодишната му борба с алкохолизма. Робърдс преодолява пристрастяването си и започва публична кампания за повишаване на осведомеността относно алкохолизма. [4][5] Робърдс е страстен любител на темата за Гражданската война в САЩ.

Джейсън Робардс почива от рак на белия дроб в Бриджпорт, Кънектикът, на 26 декември 2000 г. [6] Останките му са погребани в гробището Оук Лоун във Феърфийлд. [7]

Награди и Номинации

[редактиране | редактиране на кода]
Награди[8]
Награда Категория Филм Резултат
Награди „Оскар“ Най-добър актьор в поддържаща роля (1977) Цялото президентско войнство награда
Най-добър актьор в поддържаща роля (1978) Джулия награда
Най-добър актьор в поддържаща роля (1981) Мелвин и Хауърд номинация
Награди БАФТА Най-добър актьор в поддържаща роля (1977) Цялото президентско войнство номинация
Най-добър актьор в поддържаща роля (1978) Джулия номинация
Награди „Златен глобус“ Най-добър актьор в поддържаща роля (1966) Хиляда клоуна номинация
Най-добър актьор в поддържаща роля (1977) Цялото президентско войнство номинация
Най-добър актьор в поддържаща роля (1978) Джулия номинация
Най-добър актьор в поддържаща роля (1981) Мелвин и Хауърд номинация
Филмов фестивал в Кан Най-добър актьор (1962) Дългият път на деня към нощта награда

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор бележки
1962 Дългият път на деня към нощта Long Day's Journey Into Night Джейми Тайрон Сидни Лумет награда ФФ Кан
1965 Хиляда клоуна A Thousand Clowns Мъри Н. Бърнс Фред Коу номинация за „Златен глобус“
1966 Голяма ръка за малката дама A Big Hand for the Little Lady Хенри Пи. Джи. Дръмонд Фийлдър Кук
1967 Развод по американски Divorce American Style Нелсън Даунс Бъд Йорк
1968 Имало едно време на Запад Once Upon a Time in the West Шайен Серджо Леоне
1970 Балада за Кейбъл Хоуг The Ballad of Cable Hogue Кейбъл Хоуг Сам Пекинпа
1970 Юлий Цезар Julius Caesar Брут Стюарт Бърг
1970 Тора! Тора! Тора! Tora! Tora! Tora! Генерал-лейтенант Уолтър Шорт Ричард Флейшер
1973 Пат Гарет и Били Хлапето Pat Garrett and Billy the Kid Губернатор Уолъс Сам Пекинпа
1976 Цялото президентско войнство All the President's Men Бен Брадли Алън Пакула награда „Оскар“, номинация за „Златен глобус“
1977 Джулия Julia Дашиъл Хамет Фред Зинеман награда „Оскар“, номинация за „Златен глобус“
1980 Кабобланко Caboblanco Гюнтер Бекдорф Джей Лий Томпсън
1980 Мелвин и Хауърд Melvin and Howard Хауърд Хюз Джонатан Деми номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“
1983 На другия ден The Day After доктор Ръсел Оукс Николас Мейер
1990 Бърза смяна Quick Change Ротцингер Хауърд Франклин, Бил Мъри
1993 Филаделфия Philadelphia Чарлз Уилър Джонатан Деми
1995 Аленият прилив Crimson Tide Контраадмирал Андерсън Тони Скот
1997 Хиляда акра A Thousand Acres Лари Кук Джоселин Мурхаус
1998 Обществен враг Enemy of the State Конгресменът Филип Хамерсли Тони Скот
1999 Магнолия Magnolia Ърл Партридж Пол Томас Андерсън
  1. www.aada.edu
  2. www.imdb.com
  3. Bacall, Lauren. (2006). By Myself and Then Some. p. 377. HarperCollins, New York City. ISBN 978-0-06-112791-5.
  4. Sarasota Herald-Tribune - Google News Archive Search // google.com.
  5. Archived copy // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2022-12-09.
  6. "From the Archives" feature ("The Week of July 8") of The Advocate (Stamford, Connecticut), July 9, 2007, page A7, Stamford edition.
  7. Mary Tyler Moore laid to rest in Connecticut // Chicago Tribune, 2017-01-30. Посетен на 2022-11-11.
  8. IMDB – списък награди