Направо към съдържанието

Догали (бронепалубен крайцер, 1885)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Догали“
Dogali
Бронепалубният крайцер „Догали“.
Флаг Италия
 Уругвай
Клас и типБронепалубен крайцер
Следващ типПиемонте
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Етна“
ПроизводителArmstrong Whitworth, Елсуик, Великобритания
Служба
Заложен12 февруари 1885 г.
Спуснат на вода23 декември 1885 г.
Влиза в строй28 април 1887 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1931 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2080 t (нормална)
Дължина76,2 m
Ширина11,28 m
Газене4,42 m
Броняна палубата: до 50 mm;
щитове оръдия: 114 mm;
на бойната рубка: 50 mm
Задвижване2 парни машини с двойно разширение;
4 огнетръбни котли
Мощност5012 к.с. (3,7 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост17,68 възела
(32,7 km/h)
Далечина на
плаване
4000 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 430 t въглища
Екипаж224 души
Кръстен в чест на
град Догали в Еритрея
Въоръжение
Артилерия6×1 152 mm;
9×1 57 mm
Торпедно
въоръжение
4×355 mm ТА[1]
Други6 картечници Гатлинг
„Догали“ в Общомедия

Догали (на италиански: Dogali) е бронепалубен крайцер на Кралските военноморски сили на Италия от края на 19 век. Построен в единствен екземпляр. Поръчан е на британската фирма „Армстронг“ за гръцкия флот под името „Саламис“, през 1887 г. е купен от Италия. В италианския флот е класифициран като „таранно-торпеден кораб“ (на италиански: Ariete-torpediniere). 1908 г. е продаден на Уругвай и служи в уругвайския флот под името „Монтевидео“.

Проектиране и строеж

[редактиране | редактиране на кода]
Пощенска марка на Уругвай с изображението на крайцера „Монтевидео“

Поръчан е от гръцкото правителство на Харилаос Трикупис на 12 февруари 1884 г., в условията на изострянето на гръцко-турските противоречия, заложен е през следващата година[2]. Първоначално получава името „Salamis“ („на гръцки: Σαλαμίς“, а според други данни „Salaminia“). Обаче Гърция изпитва трудности с финансирането на строителството, и през 1886 г. новото правителство на Теодорос Делиянис отменя поръчката. През юли 1886 г. е сключен нов договор за него с флота на Османската империя, но той, през същата година, е анулиран[3].

От това се възползва италианския флот, който и купува кораба през януари 1887 г. за 156 хил. фунта. На 16 февруари 1887 г. корабът е наречен „Анджело Емо“ (на италиански: Angelo Emo) в чест на венецианския адмирал от XVIII век. След преминаването му Италия и малко преди до официалното му влизане в строя на флота името е променено на „Догали“, в чест на битката при Догали (на италиански: Battaglia di Dogali) (довъоръжен е с 75-мм десантно оръдие). Числеността на екипажа постепенно достига 247 души.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

През по-голямата част от своята кариера в италианския флот „Догали“ е учебен кораб, който участва в далечни плавания за тренировка на кадетите[2]. През 1890 г. заедно с броненосеца „Лепенто“, крайцера „Пиемонте“ и няколко миноносеца взема участие в ежегодните маневри на флота в състава на Първи дивизион на италианските ВМС. През 1893 г. заедно с крайцерите „Етна“ и „Джовани Бозан“ представлява Италия на Всетовното изложение през 1893 г.[2]. В следващата година „Догали“ и „Джовани Бозан“ се насочват към Рио де Жанейро, където по то време тече въстание във военноморския флот, и крайцери от Великобритания, Франция, Германия, Испания, Италия и Аржентина защитават интересите на своите страни в региона. На 1 февруари 1897 г. „Догали“ заедно с крайцерите „Марко Поло“, „Умбрия“ и „Лигурия“ сформират Дивизионът на крайцерите в италианския флот. През 1902 г. влиза в състава на италианските сили, действщи при бреговете на Латинска Америка по време на Венецуелската криза от 1902 – 1903 г. През 1906 г. корабът преминава ремонт в САЩ. През 1907 г. посещава чилийския град Капитан Пастене, основан от италиански емигранти[4].

В края на краищата правителството на Италия решава да продаде стария кораб. Отначало предложение е направено на Перу[5], обаче сделката е провалена. На 16 януари 1908 г. е продаден на Уругвай и е тържествено предаден на новия собственик на рейда на Монтевидео. В уругвайския флот крайцерът получава името „25 de Agosto“, в чест на Деня на Независимостта на Уругвай, ставайки най-големият кораб във военноморския флот на Уругвай. През 1910 г. е преименуван на „Montevideo“ (според някои данни, старите торпедни апарати към това време са заменени с 457-мм).

След 1910 г. корабът рядко напуска порта, тъй като в състава на флота влиза по-съвременната канонерска лодка „Уругвай“, построена в Германия. През 1914 г. е разоръжен и започва да се използва в качеството на стационарен учебен кораб[2]. След 1917 г. отново влиза в бойния състав на флота, обаче след края на Първата световна война е отписан. От състава на флота е изключен едва през 1931 г., и на следващата година е предаден за скрап[3].

  1. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4. с. 262.
  2. а б в г cruiser Dogali | laststandonzombieisland // Посетен на 2019-07-11. (на английски)
  3. а б Крейсера Италии // navyworld.narod.ru. Посетен на 2019-07-11.
  4. Navi e Armatori – Approdi di Passione // www.naviearmatori.net. Посетен на 2019-07-11.
  5. PERU BUYS ITALIAN SHIP.; Pays $50,000 for Cruiser Dogali, Which Can Make Over 19 Knots. // 1907-09-15. 0362 – 4331. Посетен на 2019-07-11.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Догали (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​