Доганджиево
Доганджиево Πρόχωμα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Илиджиево |
Географска област | Вардария |
Надм. височина | 105 m |
Население | 1294 души (2001) |
Доганджиево в Общомедия |
Доганджиево (на гръцки: Πρόχωμα, Прохома, до 1926 година Δογαντζή, Догандзи[1]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 1294 жители (2001).[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Доганджиево е разположено в Солунското поле на левия бряг на Вардар на 8 километра източно от демовия център Куфалово (Куфалия) и на 35 километра северозападно от Солун по стария национален път за Северна Македония.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Доганджиево е предимно турско село в Солунска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Доганджиево живеят 28 българи християни, 200 турци и 84 цигани.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дуганджиево (Dougandjievo) има 88 жители българи екзархисти.[4]
Според сайта на дем Илиджиево в селото преди 1912 година живеят 200 турци мюсюлмани и 50 българи екзархисти.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското и турското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е сменено на Прохома, в превод насип. В 1928 година Доганджиево е представено като бежанско село със 165 бежански семейства и 592 жители бежанци.[5] Бежанците са предимно понтийски гърци от Везинкьой, Санда, Котиора, Моламстафа и Ептакоми, но също така и от Пашкьой в Кавказ и 40 семейства от Субатан в Карс.[2]
- Преброявания
- 1935 - 952 души
- 1940 - 952 души
- 1951 - 938 души
- 1961 - 1013 души
- 1971 - 733 души
- 1981 - 980 души
- 1991 - 1002 души
- 2011 - 1217 души[2]
Църквата в Доганджиево е „Въздвижение на Светия кръст“.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Πρόχωμα // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
|