Ерма

Вижте пояснителната страница за други значения на Ерма.

---

Ерма
Живописното ждрело на река Ерма, северно от град Трън
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Сърбия Пчински окръг Пиротски окръг България Пернишка област Община Трън
Дължина	74 km
Отток	2,4 m³/s
Начало
Място	западните склонове на планината Кървав камък
Координати	42°42′06.84″ с. ш. 22°24′37.08″ и. д.42.7019° с. ш. 22.4103° и. д.42.7019, 22.4103
Надм. височина	1384 m
Устие
Място	ляв приток на река Нишава → Южна Морава → Велика Морава → Дунав → Черно море
Координати	43°04′00.11″ с. ш. 22°41′07.08″ и. д.43.0667° с. ш. 22.6853° и. д.43.0667, 22.6853
Надм. височина	415 m
Ерма в Общомедия

Ерма (на сръбски: Јерма или Jerma, Йерма) е река, която протича през територията на Сърбия (Пчински окръг и Пиротски окръг) и България (Пернишка област – община Трън), ляв приток на река Нишава. Дължината ѝ е 74 km, от които 25 km в България.

Ерма в района на Погановския манастир. На заден план е Погановско ждрело.

Река Ерма извира на 1384 m н.в. в западните склонове на планината Кървав камък, на около 4 km източно от Власинското езеро в Сърбия, Пчински окръг. В началото тече на север като постепенно завива на североизток, при село Стрезимировци навлиза в българска територия и се насочва на изток през историко-географската област Знеполе. При град Трън реката завива на север, преминава през живописното Трънско ждрело и след село Богойна отново навлиза в сръбска територия (Пиротски окръг) при село Петачинци. От там Ерма завива на северозапад, след това на север и накрая на североизток при Погановския манастир, където образува красивото Погановско ждрело. Влива се отляво в река Нишава на 415 m н.в. на 1 km северозападно от село Градище.

Ерма събира водите си от околните планини Грамада, Боховска планина, Знеполска Рудина, Руй, Еловишка планина, Чарчалат, Големи връх, Стража, Гребен, Милославска, Ерулска, Ездимирска, Люляк и Лешниковска, покрай които минава.

По значими притоци са:

На сръбска територия – Драинска река, Цървена река, Блатаница, Кусовранска река (леви притоци); Полавица, Погановска река (десни притоци).

На българска територия – Беловичка река, Зелениградска река, Забелска река, Слави дол, Ломнишка река (леви притоци); Ярловска река, Радула, Лишковица, Глоговищица, Ябланица (десни притоци).

На десния ѝ приток Ярловска река край село Ярловци е построен язовир „Знеполе“.

Многогодишният среден отток на реката при град Трън е 2,4 m³/s, като пълноводието е през месеците март – юни, а маловодието юли – октомври.

Град Трън е единственият град по течението на реката. Селата в България са: Стрезимировци, Главановци, Берайнци и Богойна, а в Сърбия – Клисура, Искровци, Трънски Одоровци, Власи и други.

В България водите на реката се използват главно за напояване, а в горното ѝ течение (в Сърбия), част от водите ѝ са пренасочени към Власинското езеро, което е вододайна зона за град Ниш и други по-малки селища в Източна Сърбия.

Покрай целия северен (ляв) бряг на реката от град Трън до село Стрезимировци преминава част (18 km) от второкласен път № 63 от държавната пътна мрежа.

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта

• Лист от карта K-34-34. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-45. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 202.
• Реки в България