Направо към съдържанието

Иван Богданов (писател)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Богданов.
Иван Богданов
български писател, юрист, историк, архивист и библиограф
Роден
Иван Генчев Богданов
Починал
6 август 1992 г. (82 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работиладвокат, писател на свободна практика
Литература
Жанровероманизирана биография, пътепис, очерк, рецензия, речник, енциклопедия
Дебютни творбиразказът „Силата на Земята“ (във в-к „Българска независимост“, декември 1933)
Семейство
ДецаБогдан Богданов

Иван Богданов е български писател, юрист, историк, архивист и библиограф.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Иван Богданов Генчев е роден на 3 май 1910 година в град Търново, България. През 1929 година завършва гимназия в родния си град, а през 1936 година право в Софийския университет.[1] Той е виден изследовател на българската литература, архивист, библиограф, автор на около 70 книги.

Започва да публикува в литературния печат в края на 1932 година.[2] Архивистът от Нов български университет Иван Звънчаров твърди, че са открити 21 белетристични текста, написани от студента Иван Богданов в периода между 1932 и 1937 година, и че за 13 от тях е сигурно, че са публикувани от него, а 8 е оставил в ръкопис.[2] През 1940 година издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков.

След Деветосептемврийския преврат и установяването на комунистическия режим в страната, през периода 1946–1960 година е изолиран от текущия литературен живот. В 1947 година му е забранено да публикува и Богданов работи като адвокат.[1] В периода работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. През 1946 година издава политическата си книга „Между примирието и мира“, която в същността си е беседа с фиктивен опонент – комунист. Тази книга е една от причините Иван Богданов да бъде маргинализиран чак до 1960 година.[1]

Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях – „Речник на българските псевдоними“, „Българска литературна периодика“, „Енциклопедичен речник на литературните термини“, „Тринадесет века българска литература“, „Българската книга през вековете“ и др.[1]

Иван Богданов е автор на монографии за бележити исторически личности и събития, както и на романизирани биографии на хан Крум, Никола Пиколо, Василий Врач, Боян Магесника, Александър Македонски, Леонардо да Винчи, Авицена и много други.[1]

Един от основателите на Съюза на свободните писатели (1990).[1]

Баща на професора по класическа филология и създател на Нов български университет Богдан Богданов.

Умира на 6 август 1992 година.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

На 17 май 2010 година департаментът „Нова българистика“ и Центърът за документи и архивни фондове към Нов български университет организират Национална конференция за 100-годишнината от рождението на Иван Богданов.[3], [4] В Нов български университет 2010 г. е обявена за Година на Иван Богданов. В Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е открита изложба, курирана от Националния литературен музей.[5]

На професор Иван Богданов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Информацията подлежи на допълване.

Романизирани биографии

[редактиране | редактиране на кода]
  • Климент Охридски. София, 1967.
  • Василий Врач. София: Народна младеж, 1968, 210 стр.
    • Василий Врач. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1988, 226 стр.
  • Патриарх Евтимий. София: Отечествен фронт, 1970, 263 стр.
  • Д-р Никола Пиколо. Биография. София, 1972.
  • Авицена. София: Медицина и физкултура, 1974, 188 стр.
    • Авицена. 2 изд., София, 1977.
  • Симеон Велики. Епоха и личност. София: Народна просвета, 1975, 250 стр.
  • Хан Аспарух. София: Отечествен фронт, 1975, 295 стр.
    • Хан Аспарух. Книга за неговите прадеди и неговото време. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1981, 260 стр.
  • Другото лице на Леонардо да Винчи. Исторически очерк. София: Медицина и физкултура, 1979, 206 стр.
  • Хан Крум. Романизован животопис. София: Народна младеж, 1980, 189 стр.
  • Кирил и Методий. Романизован животопис. София: Български писател, 1987, 270 стр.
  • Александър Македонски. Романизована биография. Пловдив: Христо Г. Данов, 1988, 308 стр.
  • Боян Магесник. Романизован животопис. София: Отечество, 1989, 211 стр.

История, краезнание

[редактиране | редактиране на кода]
  • Илия Блъсков (1839-1913). Народен просветител и писател. София: Хемусъ, 1940, 226 стр.
  • Няколко думи върху добиването на лични сведения за нуждите на литературното изследване (Първи проносъ къмъ изворознанието). София: Печатница „Т. Т. Драгиевъ“ и с-ие, 1940, 24стр.
  • Стоян Михайловски. Поет, трибун и мислител. София, 1947.
  • Спътници на първенците. София, 1960.
  • Забравени реалисти. София, 1960.
  • Чудомир. Литературно-критически очерк. София, 1961.
  • Жанровото многообразие на литературата. София, 1962.
  • Българската комедия — развой и съвременно състояние. София, 1962.
  • От наблюдение към творчество. София, 1963.
  • Елин Пелин — художник на българското село. Очерк. София, 1964.
  • Живият въглен на словото. София: Народна просвета, 1965, 92 стр.
  • И те са хора. Трагикомични истории с български писатели. София: Профиздат, 1965.
  • Критика и антикритика: Литературни въпроси. София: Народна просвета, 1967, 309 с.
  • Велико Търново. Градът-чудо. София: Отечествен фронт, 1968, 78 стр.
  • Български твърдини. София: Народна просвета, 1971, 166 стр.
  • Прабългари. Произход, етническо своеобразие, исторически път. София: Народна просвета, 1976, 245 стр.
  • По българската земя (исторически пътепис). София: Медицина и физкултура, 1976, 229 стр.
  • Трявна през Възраждането. Исторически принос. София: Отечествен фронт, 1977, 215 стр.
  • Безсмъртни слова. София: Отечествен фронт, 1980, 320 стр.
  • Именник на българските ханове. Критично издание с коментар и обяснителни бележки. София: Отечествен фронт, 1981, 122 стр.
  • Залог за историческо безсмъртие. Единение вековно между земя, народ, държава и култура. София: Отечествен фронт, 1985, 215 стр.
  • Веда Словена и нашето време. София, 1991.
  • За критическия дух. Критика и публицистика. 1945-1946. Съставители: Михаил Неделчев и Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-166-4

Речници, справочна литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Речник на българските псевдоними. София, 1961.
    • Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Наука и изкуство, 1978, 575 стр.
    • Речник на българските псевдоними. 3 изд. София, 1989.
  • Българската литература в дати и характеристики 817-1965. София: Народна просвета, 1966, 632 стр.
  • Кратка история на българската литература в две части. Част 1. София: Народна просвета, 1969, 549 стр.
  • Кратка история на българската литература в две части. Част 2. София: Народна просвета, 1970, 694 стр.
  • Българска литературна периодика. София: Отечествен фронт, 1972, 380 стр.
    • Българска литературна периодика. 2 изд. София: Литературен форум, 1995, 399 стр.
    • Българска литературна периодика. Приносът на периодичния печат в развитието на българската литература 1878–1944 3 изд. София: Захарий Стоянов, 2016, 471 стр.
  • Българската книга през вековете. Издателство: Народна просвета, 1978, 320 стр.
    • Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Петър Берон, 1989, 528 стр.
  • Тринадесет века българска литература. София: Наука и изкуство, 1983, 1074 стр.
  • Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993, 495 стр.
  • Архивология. София: НБУ, 2014. Съставители: Стефка Петкова и Иван Звънчаров, 753 стр. (ISBN 978-954-535-802-9)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е Цвета Трифонова, „Иван Богданов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. ↑ а б Иван Звънчаров, „Архивното наследство на Иван Богданов – разширяване на представите“, сп. Библиосфера, 2012, №16.
  3. ↑ „Национална конференция за 100-годишнината от рождението на Иван Богданов“, Дарик нюз, 12 май 2010 г.
  4. ↑ „НБУ отбелязва века на писателя Иван Богданов“, в. „Монитор“, 12 май 2010 г.
  5. ↑ „Памет за Енциклопедията Иван Богданов“, Vesti.bg, 23 октомври 2010 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Богданов_(писател)&oldid=12404965“.