Изнасилване

Константин Маковски, „Жестокостите на турския башибозук в България“, 1877 г.

Изнасилването (в много страни считано за криминално престъпление) е акт на насилствено съвкупление или сношение, извършено от едно или повече лица спрямо друго (или други) без съгласието на последните. Потърпевшите най-често са принудително приведени в безпомощно състояние – чрез сила, заплаха и разнообразни физически и психологически средства, като са напълно лишени от възможност за самоотбрана.

В българското законодателство изнасилването е комплексно престъпление – първо се извършва насилието, и после следва съвокуплението или сношението. Актът е инкриминиран с чл.152 от Наказателния кодекс на Република България.

Традиционно под изнасилване се разбира всеки акт, при който мъж упражнява сила и се съвокупли с жена.

Принципно, в много законодателства по света, понятието обхваща принудителен полов акт от страна на жена спрямо мъж, мъж спрямо мъж и жена спрямо жена. Изнасилването в брака е сравнително ново понятие. Противно на вярванията, изнасилванията се извършват най-често от познати и близки хора и в много редки случаи от непознати.

Външни препратки

• Лекция на тема „Разврат“ и наказателно право
• Изнасилиха всяка немкиня от 8 до 80
• Жените не са единствените жертви Архив на оригинала от 2009-01-01 в Wayback Machine.

Вижте също

• Аграфобия
• Сексуален тормоз
• Изнасилваческа култура