Направо към съдържанието

Княжество Молдова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Княжество Молдова
Молдославия / Цара Молдовей
1346 – 1859
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Княжество Молдова по времето на Стефан Велики, 1483 г.
Княжество Молдова по времето на Стефан Велики, 1483 г.
Континент
Столица
Яш (1564 г. – 1859 г.)
Сучава (1388 г. – 1564 г.)
Сирет (1354 г. – 1388 г.)
Официален език
Религия
Форма на управление
Княз
1346 – 1353Драгош (първи)
1859 – 1862Александру Йоан Куза (последен)
Валута
Предшественик
Кралство Унгария Кралство Унгария
Наследник
Обединени княжества Обединени княжества
Херцогство Буковина Херцогство Буковина
Бессарабская губерния Бессарабская губерния
Днес част от Молдова
 Румъния
 Украйна
Княжество Молдова в Общомедия

Княжество Молдавия, Княжество Молдова или Молдовското княжество е държавно образувание просъществувало на територията на историческа Молдова, Бесарабия и Буковина през XIV-XIX век. Исторически е свързано със съседните Влашко и Трансилванско княжество.

Средновековните исторически източници наричат княжеството „Черна Влахия“ (Μαυροβλαχία), а българските и османски източници – Богданско[1], по името на първия исторически засвидетелстван владетел на тези земи – Богдан I.

През 1861 г., по силата на решение на Цариградската конференция, княжеството ведно със съседното Влашко формират обединено княжество Влашко и Молдова.

Първото име на региона е Богдания, тъй като е кръстено на Богдан I, основателят на Молдова. Имената „Молдова“ или „Молдавия“ идват от името на река Молдова, но точната етимология не е изяснена. Съществуват няколко версии:

  • от латинското „mollis Davia“. Това означава „блага Дакия“ и е свързано с плодородността на земята.
  • дако-румънското „Molte-dava“ („много градове“), но това не следва звуковите промени, които биха накарали „в“ да изчезне.
  • старогерманското „Molde“.
  • славянска етимология („-ова“ е често срещан суфикс в славянските езици).

Териториален обхват

[редактиране | редактиране на кода]

Молдовското княжество е включвало земите на Подолието, Буджак и Буковина, които се намират на територията на днешна Молдова, Украйна и Румъния. На изток територията на Княжеството е била ограничена до Днестър, гранична изпърво със Златната орда, а след това – с Полша, Украйна, и в течение на времето и с Руската империя, като източната граница се простира по река Днестър до устието на реката.

В южната и югоизточната си част, Княжеството за кратко време граничи с Черно море, но след това стратегическото пространство е овладяно от съседните големи страни. На юг е границата с Влашко, а по-сетне и с Османската империя – по река Килия на делтата на Дунав, след което се простира по протежение на реките Дунав, Сирет и Милков. На запад границата със съседна Трансилвания, респективно Унгария, преминава по билото на Карпатите, а на север е границата с Полша, която никога не е била твърдо установена.

След като Руската империя овладява Бесарабия до 1812 г. Княжество Молдова е разделено на три части: долна Молдавия, горна Молдавия и Бесарабия, а след Парижкия мирен договор от 1856 г. една тясна ивица земя осигурява връзката на възникналата Румъния с Черно море.

Населението на средновековното княжество е смесено – власи, русини, немци, евреи, българи, унгарци, украинци, руснаци, цигани и др.

Центърът на Долна Молдова е град Яш, където до днес се съхраняват мощите на Петка Българска.

В началото на нашата ера земите на Молдова остават за времето на образуване на римската провинция Дакия гранични със степите.

По всяка вероятност земите на бъдещото княжество попадат още в началото на територията на Първата българска държава. По времето на Втората българска държава поне южната част на Молдова е част от нея. Североизточна Молдова е част от Киевска Рус, а сетне територията между реките Днестър и Прут е за кратко под контрола на Галицко-Волинското княжество. През втората половина на XIII и първата половина на XIV век, тази територия е част от Златната орда, която владее цялата територия на северното причерноморие до Карпатите.

Драгош (войвода) през 40-те години на 14 век успява да изтласка татарите от Златната орда от тези земи и Молдавия попада под властта на унгарските крале. Унгарците управляват тази територия като унгарска саска марка с помощта на неговите наследници от Марамуреш за кратко, докато не се създава княжеството.

През 1359 г. Богдан I вдига бунт срещу унгарското управление на областта от унгарския крал Лайош I, сваляйки Балк като наместник. Политическата борба на Молдова срещу Кралство Унгария продължава до 1365 г., когато княжеството е признато за самостойно от унгарския крал. Първият му главен град става Сирет.

Списък на молдавските владетели

[редактиране | редактиране на кода]