Коняри (дем Делта)
| Коняри Ανατολικό | |
| — село — | |
  Коняри  Коняри  Коняри | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Делта |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 389 души (2001) |
| Пощенски код | 573 00 |
| Коняри в Общомедия | |
Коняри, Коняре или Кона̀ра,[1] или Гюндоглар (на гръцки: Ανατολικό, Анатолико, катаревуса Ανατολικόν, Анатоликон, до 1955 година Βαλμάδα, Валмада[2]) е село в Гърция, дем Делта в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Вардария на 4 километра северно от град Кулакия (Халастра), в началото на делтата на Вардар (Аксиос), на левия бряг на реката.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През османското владичество Коняри е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя, като селяните винаги са притежавали земята си. Турското име идва от güneş, което означава слънце. Българското име произхожда от прочутите в района коне, отглеждани в селото, поради обширните пасища.[3] Освен с животновъдство селяните се занимават и с пшеница, фасул и грах, като също така ловят риба във Вардар и в Долното езеро. Общината поддържа и една ператария - голям сал, вързан с въжета, за двата бряга на реката, който може да побере волска кола с воловете. Жителите страдат от наводненията на реката и строят диги, за да се предпазят.[4]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Конари като българско село.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Валмадес (Valmadès), Камбанийска епархия, живеят 780 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Коняре (Koniaré) е показано като село с 234 домакинства и 1096 жители българи.[7]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Коняри живеят 1220 българи християни.[8] Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коняре (Koniaré) има 960 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[9]
При преброяването от 1905 година според гръцки източници в селото има 690 славяноговорещи патриаршисти.[4]
_-_Goundoular_-_M%C3%A9diath%C3%A8que_de_l%27architecture_et_du_patrimoine_-_APOR046399.jpg)
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Валмада (Βαλμάδα) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 629 жители с гръцко съзнание. В селото работи четирикласно гръцко смесено училище и детска градина със 101 ученици и 2 учители.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Коняри са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Валмаса (Валмадес) като българско село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[12] | “ |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Коняри
Димитър Мирчев (Митре), македоно-одрински опълченец, 3 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[13]- Никола Попгеоргиев (1855 – 1915), български учител и дарител[14], завършил филология в Атина и Мюнхен[15]
- Ставри Христов (Ристов, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3, 4 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[16]
Ставрос Кукусинас (Σταύρος Κουκουσίνας), гръцки андартски деец, четник на Йоанис Деместихас и други капитани в Ениджевардарското езеро[17]- Трайко Христов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[18]
- Починали в Коняри
- Кольо Бахчеванов (? – февруари 1910), войвода на ВМОРО, загинал в сражение с османски войски заедно с Щерю Наумов[19]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.209
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 50. (на гръцки)
- ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 51. (на гръцки)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 444.
- ↑ Д-р Никола Георгиев и Младена д-р Георгиева // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 8 декември 2022.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 778.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 17.
| |||||||||||||||||
