Направо към съдържанието

Кубрат Пулев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кубрат Пулев
Кубрат Пулев
Пулев през 2018 г.
Информация
ПрякорКобрата
Националност Българин
Роден
4 май 1981 г. (1981-05-04) (43 г.)
Категориятежка
Височина194 см[1]
Гардкласически
Размах202 (80 in)
Резултати
Световен шампион0
Европейски шампион2
Мачове34
Победи31
Победи с нокаут14
Загуби3
Равенства0
Кубрат Пулев в Общомедия

Кубрат Венков Пулев (известен като Кобрата) е български боксьор, бивш национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг., има чин лейтенант[2] от българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от 50-те и 60-те години на ХХ век Венко Пулев. Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), европейски шампион по бокс при младежите – (2009).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 4 май 1981 г. в София.[3] Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на ЦСКА. Преди да започне да тренира бокс, е тренирал 1 година футбол. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на Тервел Пулев, също известен боксьор.

Кубрат Пулев vs Хюи Фюри, 27-10-2018, Арена Армеец, София, България.

През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа „Странджа“. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в Китай, а през 2006 – и на европейското в Пловдив. Участва и на Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в Ливърпул в категория над 91 кг.

Носител на Интернационалната титла на IBF в тежка категория, след победа над Травис Уолкър с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с Александър Димитренко – спаринг партньор на братята Кличко.[4]

От 2009 г.[5] е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.[6]

През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор Александър Устинов и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. Спортист на годината на България за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.[7]

На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).[8]

Кубрат Пулев[9] получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.[10]

На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.[11]

На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в Хамбург, Германия, Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион Владимир Кличко.[12][13][14][15]

Мач № 30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа[16] ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,[17] която считано от 1 декември вече се намира и в България.[18] На 12 декември 2020 година, в Лондон, Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В края на 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата Андреа, но двамата се разделят през юли 2019 г.,[19][20] след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.[20]

Статистика

[редактиране | редактиране на кода]
30 Победи (14 нокаута), 3 Загуби, 0 Равни[21]
# Рекорд Опонент Тип Рунд, Време Дата Място Бележка
Победа 30 – 3 Анджей Вавжик UD 10 2023-14-12 Хангарът, Коста Меса, Калифорния
Загуба 30 – 3 Дерек Чисора СД 12 09-07-2022 O2 арена, Лондон За свободна международна титла на WBA в тежка категория
Победа 30 – 2 Джери Форест UD 10 2022-14-05 Лос Анджелис, Калифорния, САЩ
Победа 29 – 2 Франк Мир TKO 1 (9), 1:59 2021-27-11 Глобъл Лайф Филд, Арлингтън, Тексас, САЩ Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория
Загуба 28 – 2 Антъни Джошуа КО 9 (12), 2:58 12-12-2020 Уембли Арена, Лондон За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория
Победа 28 – 1 Ридел Букър UD 10 (12), 2:40 2019-11-09 Фресно, Калифорния
Победа 27 – 1 Богдан Дину KO 7 (12), 2:40 2019-03-23 Коста Меса, Калифорния
Победа 26 – 1 Хюи Фюри UD 12 2018-10-27 София, България Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория
Победа 25 – 1 Кевин Джонсън UD 12 2017-04-28 София, България Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация
Победа 24 – 1 Самюъл Питър TKO 4 (12), 0:01 2016-03-12 София, България Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация
Победа 23 – 1 Дерек Чисора SD 12 2016-05-07 Хамбург, Германия Мач за европейската титла в Супертежка категория
Победа 22 – 1 Морис Харис KO 1 (8), 1:59 2015-12-05 Хамбург, Германия
Победа 21 – 1 Джордж Ариас UD 8 2015-10-17 Карлсруе, Германия
Загуба 20 – 1 Владимир Кличко KO 5 (12), 2:11 2014-11-15 Хамбург, Германия Мач за световната титла на IBF в супертежка категория
Победа 20 – 0 Ивица Перкович Отказва се 3 (8) 2014-04-05 Рощок, Германия Юбилейна победа
Победа 19 – 0 Джоуи Ейбъл TKO 4 (12) 2013-12-14 Нойбранденбург, Германия Защита IBF international Супертежка категория
Победа 18 – 0 Тони Томпсън UD 12 2013-08-24 Шверин, Германия Защита IBF international Супертежка категория
Победа 17 – 0 Александър Устинов[22] KO 11 (12), 1:28 2012-09-29 Хамбург, Германия Защита IBF international Супертежка категория,
Защита EBU (European) Супертежка категория
Победа 16 – 0 Александър Димитренко KO 11 (12), 2:59 2012-05-05 Баден-Вюртемберг, Германия Защита IBF international Супертежка категория,
Победа свободната EBU (European) Супертежка категория
Победа 15 – 0 Майкъл Спрот Отказва се 9 (12), 3:00 2012-01-14 Баден-Вюртемберг, Германия Защита IBF international Супертежка категория
Победа 14 – 0 Травис Уолкър UD 12 2011-10-22 Баден-Вюртемберг, Германия Спечелва свободната IBF international Супертежка категория
Победа 13 – 0 Максим Педиура UD 8 2011-07-16 Мюнхен, Германия
Победа 12 – 0 Дерик Роси TKO 5 (8), 2:15 2011-05-07 Копенхаген, Дания
Победа 11 – 0 Ярослав Заворотний UD 8 2011-02-12 Хернинг, Дания
Победа 10 – 0 Паоло Видоз UD 8 2010-12-18 Берлин, Германия
Победа 9 – 0 Доминик Гуин UD 8 2010-10-30 Рощок, Германия
Победа 8 – 0 Евгени Орлов DQ 7 (8), 0:16 2010-05-01 Олденбург, Германия Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)
Победа 7 – 0 Дани Батчелдер TKO 2 (8), 0:45 2010-03-13 Берлин, Германия
Победа 6 – 0 Исоса Мондо Отказва се 3 (8), 3:00 2010-02-20 Лиеж, Белгия
Победа 5 – 0 Мат Скелтън KO 4 (8), 2:14 2010-01-30 Мекленбург-Предна Померания, Германия
Победа 4 – 0 Зак Пейдж UD 6 2009-12-05 Лудвигсбург, Германия
Победа 3 – 0 Гбенга Олоукун UD 6 2009-11-07 Бавария, Германия
Победа 2 – 0 Сердар Уйсал TKO 4 (4), 0:56 2009-10-17 Берлин, Германия
Победа 1 – 0 Флориан Бенче TKO 2 (4), 2:05 2009-09-19 Нойбранденбург, Германия Професионален дебют

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ https://boxrec.com/en/box-pro/511850
  2. ↑ kanal3.bg, архив на оригинала от 18 декември 2019, https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant, посетен на 18 декември 2019 
  3. ↑ Светослав Спасов, „Българска Кобра“. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.
  4. ↑ „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“ Архив на оригинала от 2012-05-11 в Wayback Machine.. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.
  5. ↑ Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг
  6. ↑ Kutbar Pulev's career boxing record // Boxrec.com. Посетен на 4 октомври 2009.
  7. ↑ Даниел Стойнев, „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“. // Интервю, 20 декември 2012 г.
  8. ↑ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“ Архив на оригинала от 2012-10-03 в Wayback Machine.. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.
  9. ↑ Sportlive.bg. Кубрат Пулев – новини и последни информации
  10. ↑ „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“, Bnt.bg, 12.09.2013 г.
  11. ↑ Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл, Sportal.bg.
  12. ↑ Даниел Николов, „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“, в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.
  13. ↑ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“, в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.
  14. ↑ „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия), sportal.bg, 16 ноември 2014 г.
  15. ↑ „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“, btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.
  16. ↑ Пулев – Джошуа
  17. ↑ Sportlive.bg. Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа // 04.12.2020.
  18. ↑ Sportlive.bg. DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса
  19. ↑ Sportlive.bg. Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа
  20. ↑ а б dariknews.bg
  21. ↑ BoxRec: Anthony Joshua
  22. ↑ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“ // Boxing News 24, August 1st, 2012

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Портрети
Интервюта
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кубрат_Пулев&oldid=12312063“.