Лоджия „Озии“

Лоджия „Озии“
Loggia degli Osii
	Лоджия „Озии“ Loggia degli Osii
	Фасадата на лоджията
	Местоположение в Милано
Местоположение	Милано, Италия
Архитект	Ското от Сан Джиминяно
Стил	готически
Изграждане	13 век; 1316 г. преустройство; 1904 г. реставрация
Адрес	пл. „Мерканти“ №9
Собственик	частен
	Лоджия „Озии“ в Общомедия

Лоджия „Озии“ (на италиански: Loggia degli Osii, Лоджа дели Óзии) е историческа сграда в град Милано, Северна Италия. Намира се в централната част на града, на площад „Мерканти“, срещу Палацо дела Раджоне.

Тя е едно от най-значимите свидетелства за средновековната Комуна Милано, която напомня във формите и елегантността си за функциите, за които е създадена.

Произход и функция

Сградата е издигната при подест Олдрадо да Тресено (XIII век) на място – собственост на благородническото миланско семейство Озии. Тя дължи името си именно на това семейство, което я строи като свой дом и на което е поверена задачата да събере средства за даване на отпор на Фридрих Барбароса. Сигурно е, че от средата на XIII век тя е неразделна част от комплекса на Бролето Нуово^[1]. На 4 юни 1252 г. е съставен акт „super lobia que fuit de Osiis, in brolieto novo comunis“.

Преустроена е през 1316 г. по заповед на господаря на Милано Матео I Висконти в черен и бял мрамор като седалище на Дружеството на справедливостта. Със задачата е удостоен Ското от Сан Джиминяно в ролята му на ръководител на военния орган Общество на вярващите, създаден през 1311 г., по времето на слизането на император Хайнрих VII. Матео I възнамерява да изгради система от аркади около Палацо дела Раджоне, в която да съставя законните нотариални дейности на града.

От сградата средновековните магистрати обявяват едикти и присъди пред гражданите, гледайки от балкона (наречен parlera), поддържан от рафтове, с царския орел в средата, стискащ плячка – символ на справедливостта, разположен между двете змии на Висконти и инициалите на Галеацо Мария Сфорца и на майка му Бианка Мария.

Описание

Сградата е с готически фасада с аркади и лоджии; необичайно за милански готически стил, тя има черно-бяла мраморна облицовка, точно като генуезката готика, може би в чест на снахата на Матео I Висконти Валентина Дория, която се омъжва за Стефано Висконти през 1318 г.

Фасадата е отворена, с две поставени една над друга лоджии и поредица от трифори (триаркови прозорци) на последния етаж, където има статуите на Богородица на трона с Младенеца и на светите покровители на града Стефан, Августин, Лаврентий, Дионисий, Екатерина, Йоан Кръстител, Петър и Амвросий. Те отчасти са дело на Кампионски майстори (от Кампионе д'Италия), по-специално на Уго да Кампионе и сина му Джовани, и на тоскански майстори. Изваяни са по времето на построяването на сградата около второто десетилетие на XIV век. Към 2020 г. са видими техните копия, т.к. оригиналите са в частна колекция.

По протежение на парапета на горната лоджия (в центъра на която се подава Аренго, от където са произнасяни едиктите) върви пояс с хералдическите емблеми на миланските сестриери, т.е. шестте зони, на които градът е бил разделен в древни времена (носещи името си от шестте исторически порти на града), тези на самият град Милано и гербовете на Висконти.

Лоджията се откроява сред всички останали сгради на площада именно със своя архитектурен стил, тъй като влиянието на тосканската и генуезката архитектура може да се види ясно и днес в нея поради редуването на бялото и черното на фасадата към пл. „Мерканти“. Каменната облицовка с черно-бели ленти е според партия, широко разпространена в района на Ломбардия още през XIII век, и намира съвременни сравнения в (изгубената) фасада на църквата „Санта Мария ди Брера“ и в първата фаза на фасадата на Катедралата в Монца.

Лоджията е била и една от първите обществени сгради, възползвали се от скорошното откриване на канала Навильо Гранде, което благоприятства въвеждането на ценни строителни материали като камък за сметка на традиционната употреба на теракота.

Последващи модификации и реставрация

През 1604 г. е направена първа реставрация на лоджията, вероятно обусловена от използването на немного устойчиви материали: подменени са колоните на приземния етаж с тоскански колони.

През 1644 г. пожарът, който унищожава Портика на Ацо и Порта „Орефичи“, разположени между лоджията и църквата „Сан Микеле ал Гало“, поврежда и короната над арките на първия етаж. Короната е реконструирана от нулата, като се запазват само трите древни централни ниши със средновековен произход.

През 1678 г., за да се избегне ново и пълно срутване на фасадата на лоджията, се налага втора подмяна на колоните на приземния етаж, увеличаване на устойчивата им част и следователно поставянето на тяхно място на гранитни колони.

През 1729 г. градът възлага на строителния инженер Антонио Куадрио да възстанови фронтона над централната лоджия, вътре в който е поставена статуята на Дева Мария.

Сградата губи значение, подобно на няколко други сгради в Бролето, към края на 18 век с изоставянето на старите магистратури; Лоджията е включена заедно с цялото Бролето^[1] в проектите за реформи на австрийското правителство и на губернатора на Милано граф Пертузати. През 1797 г. тя е продадена от Цизалпийската република на гражданина Гаетано де Маджистрис.

През XIX век лоджията претърпява няколко трансформации, които радикално я променят: арките са запълнени и впоследствие, през 1877 г., са разделени от напречни стени и платформи и трансформирани в десет малки зали; разрушени са и средновековните външни стълби.

Въпреки тези промени има и доста проекти за реформиране на цялата сграда, призната за едно от най-значимите архитектурни и граждански свидетелства на Милано, като напр. проектът на Луиджи Каноника от 1819 г. Тези проекти се материализират едва от 1897 г. с обществената подписка, обявена от Лука Белтрами, за възстановяването на лоджията в първоначалния ѝ вид. На подписката отговарят Търговската камара и щедро вдовицата на генерал-лейтенант граф Еджидио Озио – командир на Миланската военна дивизия до смъртта му през март 1902 г., споменат на възпоменателна плоча на лоджията. Реставрацията започва през 1904 г. от архитект Анджело Саволди и инженер Пиеро Белини, които възстановяват лоджията в нейния стар вид. Премахнат е фронтонът от XVIII век, който е бил добавен в центъра на сградата върху корниза, и пиластрите на портика на приземния етаж са заменени с нови. Освободена е и лоджията на първия етаж, която е била надстроена с мецанин, буферните арки са отворени отново, създадена е галерията на втория етаж. С края на ремонтните дейности лоджията е тържествено открита на 16 юни 1904 г.^[2]

По време на фашизма тя е окупирана от Фашистката университетска група.

Към 2022 г. сградата се използва за офиси и е частна собственост.

Вижте също

Източници

La Loggia degli Osii, на Piazza Mercanti, посетен на 8 август 2022 г.
La Loggia delgi Osii, на Lombardia Beni Culturali, посетен на 8 август 2022 г.

Бележки

↑ ^а ^б Милано е имал три бролета, т.е. оградени зони, където са се провеждали градските събрания и правораздаването. Най-старото е Старото Бролето (Broletto Vecchio), граничещо с архиепископията и Миланската катедрала, по-късно преобразувано на Кралски дворец, който е седалище на кметството до 1251 г. Второто, наречено „Ново Бролето“ (Broletto Nuovo) или Палат на разума, е седалище на кметството от 1251 до 1786 г. Третото, наречено „Най-ново Бролето“ (Nuovissimo), бивш Дворец „Карманьола“, е седалище на кметството от 1786 до 1861, когато общинските служби са преместени в Дворец „Марино“ където са и днес.
↑ La conservazione dei monumenti della Lombardia dal 1º luglio 1900 al 31 dicembre 1906. Milano, Tipografia Umberto Allegretti, 1908.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Loggia degli Osii в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[:0-1] а ^б Милано е имал три бролета, т.е. оградени зони, където са се провеждали градските събрания и правораздаването. Най-старото е Старото Бролето (Broletto Vecchio), граничещо с архиепископията и Миланската катедрала, по-късно преобразувано на Кралски дворец, който е седалище на кметството до 1251 г. Второто, наречено „Ново Бролето“ (Broletto Nuovo) или Палат на разума, е седалище на кметството от 1251 до 1786 г. Третото, наречено „Най-ново Бролето“ (Nuovissimo), бивш Дворец „Карманьола“, е седалище на кметството от 1786 до 1861, когато общинските служби са преместени в Дворец „Марино“ където са и днес.

[2] La conservazione dei monumenti della Lombardia dal 1º luglio 1900 al 31 dicembre 1906. Milano, Tipografia Umberto Allegretti, 1908.

[1]

[2]